Решение № 4540 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 581/2012 г.

Решение № 4540 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 581/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Валимар" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., район "В. В." II, бул. "Ц. О." .№... срещу решение № 2612 от 8 ноември 2011 г., постановено от Административен съд - В. по административно дело № 1589/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че Регламент № 1279/2007 е невалиден в частта, в която определя антидъмпингово мито върху вноса на разглежданите стоки, изнасяни от SSM, тъй като е приет в нарушение на чл. 2, § 8 и чл. 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент. Отправя искане да им бъдат възстановени заплатените антидъмпингови мита. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него да постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени атакуваното решение, респ. и оспорения индивидуален административен акт.

Касаторът прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/.

След възобновяване на производството, във връзка с отправеното преюдициално запитване от настоящия състав, приключило с решение по дело № С-374/12 на Съда на Европейския съюз, в открито съдебно заседание надлежно упълномощен адв. Комаревски поддържа касационната жалба и отправените преюдициални въпроси в нея, които са формулирани, както следва:

1. Следва ли чл. 11, § 9 и § 10, първо изречение, от бившия Регламент (ЕО) № 384/1996 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Е. О. (настоящ Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета) да се тълкуват във връзка с чл. 2, § 8 и 9 от същия Регламент в смисъл, че ако няма обоснована промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 11, § 9, тези разпоредби имат предимство пред всякакви имплицитни пълномощия на институциите по чл. 11 § 3 от Базовия антидъмпингов регламент при определянето на експортната цена, в това число, както в случая на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, имплицитното пълномощие на институциите да правят оценка на надеждността на експортните цени на "С.-М." за в бъдеще, като правят сравнения с минималните цени съгласно ценовите гаранции и с цени от продажби в трети страни? Оказват ли влияние на отговора на този въпрос случаите, когато, като в случая на "С.-М." и Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, институциите, при упражняването на правомощията си във връзка с оценката на трайността на промяната на обстоятелствата по съществуването на дъмпинг съгласно чл. 11, § 3 от същия Регламент, решат да изменят антидъмпинговата мярка (да понижат ставката на антидъмпинговото мито)?

1. Следва ли от отговора на първия въпрос, че при обстоятелствата, описани в Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определянето на експортната цена на "С.-М.", и при отсъствие в текста на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета на изрично обосноваване на промяна по смисъла на чл. 11, § 9 от Базовия антидъмпингов регламент, оправдаваща използване на нова методология, Комисията е била длъжна да приложи методология за определяне на експортната цена, използвана в първоначалното разследване, в дадения случай съобразно чл. 2, § 8 от Регламент (ЕО) № 384/1996?

1. Предвид отговорите на първия и втория въпрос, следва ли Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определяне и налагане на индивидуалните антидъмпингови мерки по отношение на вноса на стоманени въжета и кабели, произведени от "Северстал- Метиз" да се счита за издаден в нарушение на чл. 11, § 9 и § 10 във връзка с чл. 2, § 8 на Базовия антидъмпингов регламент, съответно на невалидно правно основание и като такъв, да се признае за невалиден в тази му част?

Ответната страна по касационната жалба - началникът на Митница - В. с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивираното заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на производството пред Административен съд - В. е законосъобразността на решение № 26/24.02.2011 г., издадено от Началника на М.-В., потвърдено с решение № 173/12.04.2011 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на дружеството е отказано възстановяване на антидъмпингови мита в общ размер на 2117,01 лв.

За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.

Това заключение е мотивирано при следните релевантни и безспорни между страните фактически констатации:

С ЕАД № 11BG 002000H0000300/04.01.2011 г., ЕАД № 11BG 002000H0000327/04.01.2011 г., ЕАД № 11BG 002000Н0000351/04.01.2011 г. и ЕАД № 11BG 002000Н0000319/04.01.2011 г. е оформен вносът на стоманено въже, поцинковано с напречно сечение ф 9,6 мм, с държава на произход Руската федерация, изпращач на стоката - компанията "С.-М." и получател "ВАЛИМАР" ООД. За изчисляване на дължимите държавни вземания е приложено окончателно антидъмпингово мито 9,7 %, определено съгласно Общата митническа тарифа на ЕС за 2011 г. и Регламент /ЕО/ № 1279/2007 г. на Съвета, публикуван в ОВ L 285, 31.10.2007 г., стр. 1-25 / BG/.

Административният съд - В. е посочил, че крайният извод на административния орган, че по отношение на "ВАЛИМАР" ООД не са налице предпоставките за възстановяване на митни сборове на основание чл. 214 от ЗМ е правилен, като законосъобразно митническият орган е приел, че митните сборове по процесните ЕАД в общ размер на 2 117.01 лв. са дължими, на основание чл. 201, парграф 1, т. а/ от Регламент / ЕИО/ № 2913/92 и основанието за заплащането им не е отпаднало.

В конкретния случай Регламент /ЕО/ № 1279/2007 г. на Съвета, публикуван в ОВ L 285, 31.10.2007 г., стр. 1-25 / BG/ за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация е приет въз основа и в изпълнение на разпоредбите на базовия Регламент /ЕИО/ 384/1996 на Съвета от 22.12.1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, отменен и заменен със сега действащия Регламент / ЕО/ № 1225/2009 на Съвета, публикуван в ОВ, L 343, 22.12.2009 г., стр. 51-73/ BG/ за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на ЕО. Видно от съдържанието на базовия регламент разпоредбите на същия са общи, с тях се дават определения за дъмпинг, както и се посочват способите и условията, при които може да се въвеждат антидъмпингови мита, както и процедурата по определянето им, но в него не са посочени конкретни стойности на антидъмпингови мита за различните страни и стоки.

Регламент /ЕО/ № 1279/2007 на Съвета е приет съгласно изискванията на разпоредбите на базовия /основния/ регламент в рамките на частичното междинно преразглеждане по чл. 11 /3/ от базовия антидъмпингов регламент, поискано от руския производител на процесните стоки. Със същия Регламент /ЕО/ № 1279/2007 на Съвета се прекратява прилагането на ценовите гаранции минимално допустими цени спрямо "С.-М.", което означава задължително заплащане на антидъмпингово мито при внос в Общността като въз основа на новоизчисления дъмпингов марж от 9.7 % се определя нов размер на ставката на индивидуалното антидъмпингово мито за "С.-М.", по ТАРИК А 217 в размер на 9.7%. Към момента на установяване на задълженията за заплащане на мито срока на действие на същия Регламент /ЕО/ № 1279/2007 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация не е изтекъл.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящото производство е било спряно с определение от 30.07.2012 г., с което е било отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, първи параграф, буква "б" и втори § от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на чл. 2, параграфи 8 и 9 и на чл. 11, параграфи 3, 9 и 10 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223, наричан по-нататък "Основният регламент"), както и до валидността на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета от 30 октомври 2007 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация и за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Тайланд и Турция (ОВ L 285, стр. 1 и поправка в ОВ L 96, 2009 г., стр. 39).

Р. С. на Е. С. (втори състав) от 18 септември 2014 г. по дело C-374/12 съдържа следните мотиви:

По въпроса дали е законосъобразна използваната методология

1. За да се отговори изчерпателно на поставените въпроси, следва да се провери и дали съответните институции законосъобразно са основали анализа си на експортните цени на SSM към трети страни, за да стигнат до релевантните заключения в процедурите по преразглеждане. Другояче казано, въпросът е дали чл. 11, § 9 във връзка с чл. 2, параграфи 8 и 9 от Основния регламент е бил приложен правилно, при положение че тези институции, след като са констатирали, че реално платените експортни цени не са надеждни поради обстоятелства, различни от посочените в последната разпоредба, са приложили методология за определяне на експортните цени, която не е изрично предвидена във въпросната разпоредба.

1. В това отношение следва най-напред да се напомни, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. В този смисъл съдебният контрол върху тяхната преценка трябва да се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения I. W., C-351/04, EU: C: 2007:547, т. 40 и 41, както и Съвет и Комисия/I. N. T. и Interpipe NTRP, C-191/09 P и C-200/09 P, EU: C: 2012:78, т. 63).

1. Тези съображения важат в частност за преценката на институциите в процедурите по преразглеждане. От една страна, що се отнася до преразглеждането на мерки с оглед изтичането на срока на действието им по реда на чл. 11, § 2 от Основния регламент, същественото е да се прецени дали премахването на първоначалната антидъмпингова мярка по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. От друга страна, що се отнася до междинното преразглеждане по чл. 11, § 3 от Основния регламент, Комисията има право в частност да прецени доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата, за да предложи да се отмени, да се измени или да се остави в сила антидъмпинговото мито, въведено в резултат от първоначалното разследване.

1. В това отношение следва да се отбележи, че нито § 2, нито § 3 от чл. 11 от Основния регламент предвиждат конкретни методологии или правила, които да са задължителни за съответните институции, когато извършват предвидените в тази разпоредба проверки.

1. Както гласи текстът на чл. 11, § 3, трета алинея от Основния регламент, за да се установи дали е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него, просто се вземат предвид "всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства".

1. Както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, контролът, който Комисията трябва да извърши в това отношение, може да наложи тя да осъществи не само ретроспективен анализ за развитието на положението, считано от налагането на първоначалната окончателна мярка, за да се прецени необходимостта от запазването й или от промяната й с цел неутрализиране на ефекта от причиняващия вреда дъмпинг, но също и прогностичен анализ за евентуалното развитие на положението, считано от приемането на мярката за преразглеждане, за да се прецени вероятната последица от отмяна или промяна на мярката.

1. Следва също така да се напомни, че по принцип процедурата по преразглеждане се различава от тази по първоначалното разследване, която е уредена в други разпоредби от Основния регламент (вж. в този смисъл решения E. C.-C. (Deutschland)/Съвет, C-422/02 P, EU: C: 2005:56, т. 49, и H. M. and Alloys, C-373/08, EU: C: 2010:68, т. 65), като Съдът вече е приел, че предвид общия разум и целите на системата някои от тези разпоредби не следва да се прилагат в процедурата по преразглеждане (вж. в този смисъл решение H. M. and Alloys, EU: C: 2010:68, т. 77).

1. Всъщност обективната разлика между тези две процедури се състои в това, че върху вноса, предмет на процедурата по преразглеждане, вече са наложени окончателни антидъмпингови мерки и по отношение на този внос по принцип са представени достатъчно доказателства за това, че премахването на тези мерки вероятно би насърчило продължаването или повторната поява на дъмпинга и на вредата. За сметка на това, когато вносът е предмет на първоначално разследване, то има за предмет конкретно да установи съществуването, степента и ефекта на всеки евентуален дъмпинг (решение E. C.-C. (Deutschland)/Съвет, EU: C: 2005:56, т. 50).

1. В това отношение следва да се отбележи, че чл. 11, § 9 от Основния регламент изисква единствено Комисията надлежно да отчита разпоредбите на чл. 2 от този регламент при провеждането на преразглеждане, но не препраща изрично към параграфи 8 и 9 от този член, така както изрично препраща към параграфи 11 и 12 от него.

1. Несъмнено е вярно, че наличието на ценови гаранции не е изрично споменато в чл. 2, § 9 от Основния регламент сред обстоятелствата, които могат да обосноват използването на различна методология от предвидената в чл. 2, § 8. Тези обстоятелства обаче не са изброени изчерпателно и констатацията, че експортните цени не са надеждни в резултат от тези гаранции, също обосновава прилагането на този член, стига цените да се определят на "разумна основа".

1. При тези условия следва да се констатира, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не е неправилно, нито необосновано решението на Съвета да използва експортните цени на SSM към трети страни като показател за експортните цени към Общността, които SSM би прилагало, ако нямаше ценови гаранции.

1. Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че при разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Регламент № 1279/2007.

С тези мотиви СЕС е решил:

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета от 30 октомври 2007 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация и за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Тайланд и Турция.

В този смисъл административният съд - В. правилно и законосъобразно е приел, че административният орган, след като е обсъдил доводите за промяна на задължението е посочил, че приема, че внасяните от "Валимар" ООД стоманени въжета попадат в обхвата на кодовете по ТАРИК, за които е наложено окончателно антидъмпингово мито съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1279/2007. Като всеки регламент, който е приет от Съвета на министрите и Съветът съвместно с Европейския парламент (ЕП), Европейската комисия и Европейската централна банка, така и Регламент (ЕО) № 1279/2007 е задължителен и пряко приложим във всички държави-членки на ЕС, което означава, че националните органи на държавите-членки не могат да предотвратят това пряко приложение. Съществено в случая е, че в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, общностните институции разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да се анализират. В разглеждания случай, според чл. 11 от базовия регламент - Регламент (ЕО) № 1225/2009 срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред едновременно преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен, ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема по предложение на Комисията или по искане на или от името на производството на Общността, като митата остават в сила до приключване на преразглеждането.

Обжалваното пред настоящата инстанция решение, постановено от административния съд - В. е в съответствие с постановеното от СЕС решение от 18 септември 2014 г. по дело C-374/12.

Относно твърдението на касатора е, че следва да се вземе в предвид като ново правно основание за отмяна на процесния акт РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1342/2013 НА СЪВЕТА от 12 декември 2013 г. за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация след преразглеждане, с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, с който са отменени антидъмпинговите мерки, приложими върху вноса на СВК от Руската федерация и процедурата в съответствие с чл. 9, § 2 и чл. 11, § 2 от основния регламент е прекратена.

Оплакването е неоснователно. В самия РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1342/2013 е изрично написано, че същият влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. В него не е отразено да се ползва с обратна сила, нито предвижда насоки за тълкуване със задна дата. Във връзка с горното не следва същият да се прилага с обратна сила по отношение на решение № 26/24.02.2011 г., издадено от Началника на М.-В., потвърдено с решение № 173/12.04.2011 г. на Директора на Агенция "Митници"

Съдебното решение не съдържа посочените от касационния жалбоподател пороци и предвид решението на СЕС, което е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на държавите-членки, следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 5 946.96 лв., съобразно представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за процесуално представителство по преюдициално дело С-374/12 пред СЕС.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение