Решение № 1930 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 75/2015 г.

ВАСII отделение23.02.2015 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

Оставя в сила решение решение № 1772 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 544/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА Христо Аврамов Иванчев и Георги Красимиров Кузманов да заплатят на Георги Янчев Райков 600 /шестотин/ лв. разноски пред касационната инстанция. ОСЪЖДА Христо Аврамов Иванчев и Георги Красимиров Кузманов да заплатят на Стоян Цветанов Цонев 600 /шестотин/ лв. разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1930 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 75/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Аврамов Иванчев и Георги Красимиров Кузманов, чрез техния пълномощник, срещу решение № 1772 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 544/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-16-102/13.02.2014 г. на заместник-кмета на община Поморие. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - кметът на община Поморие, в писмен отговор, оспорва жалбата Ответниците, Георги Янчев Райков и Стоян Цветанов Цонев, чрез своите пълномощници в съдебно заседание оспорват жалбата. Ответниците Любка Димитрова Страволемова и Желязко Манолов Страволемов, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд - Бургас Христо Аврамов Иванчев и Георги Красимиров Кузманов са оспорили заповед № РД-16-102/13.02.2014 г. на заместник-кмета на община Поморие, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ремонт на дървена покривна конструкция, чрез задигане на билото, оформяне на четири броя капандури и изливане на подова стоманобетонна плоча в северозападната част на съсобствена сграда, находяща се в УПИ II-751, кв. 5 по плана на гр. Поморие". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че след 2004 г. в процесния имот е извършен ремонтът на гореописаната покривна конструкция без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Това се потвърждава както от разпита на свидетеля Райков, така и от обстоятелството, че е налице заявено намерение от жалбоподателя Иванчев за извършване на ремонтни работи на покрива на жилищната сграда от 2004 г., но от общината е бил уведомен, че дейностите по ремонта попадат в условията на чл. 151 от ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж. Изслушаната съдебно-техническа експертиза потвърждава установеното с констативния акт, на който се основава оспорената заповед, че налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се отнася за незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нищожност на заповедтта, понеже е подписана от заместник-кмета на общината, и че на него не са му делегирани съответните права. Следва да се има предвид, че приложената по делото заповед № РД-16-95/11.02.2014 г. на кмета на община Поморие е издадена на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА. В случая заповедта е за заместване на титуляра поради негово отсъствие. В тази хипотеза заместникът упражнява правомощията на замествания в пълен обем, докато при делегиране на функции, правата се упражняват без разлика от наличието или отсъствието на титуляра. При делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия. Делегирането е възможно при изричен текст, който да допуска същото. В хипотезата на заместване напротив, не е необходим изричен текст, допускащ заместването. За да е недопустимо заместване, следва да е налице изричен текст, който да го забранява. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра, а в случая се касае за прехвърляне на компетентност чрез института на заместване. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При изхода на спора в полза на ответниците по касационната жалба Георги Янчев Райков и Стоян Цветанов Цонев следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на по 600 /шестотин/ лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3