Решение № 732 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2015 г.

Решение № 732 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Г. Б." АД, с ЕИК ********* представлявано от С. Е. и Х. И., в качеството им на изпълнителни членове на Съвета на директорите, чрез юрск. Д. срещу Решение № 5278 от 23.07.2015 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. д. № 3298 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-29-1400150-091-01/8.12.2014 г., издаден от ТД "ГДO" на НАП -гр. С., потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. с Решение № 281 от 25.02.2015 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. И. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-29-1400150-091-01/8.12.2014 г., издаден от ТД "ГДO на НАП -гр. С., потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. с Решение № 281 от 25.02.2015 г., в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 000,00 лв. по фактури, издадени от "Ф. 99" ЕООД и "М." ЕООД и в частта по допълнително начислени лихви в размер на 10 566,99 лв., произтичащи от задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица и размера на лихвите за дължимост на тези суми според РА. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Извод на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на стоки по фактурите издадени от двамата доставчици. Относно установени задължения за лихви в размер на 10 566,99 лв., произтичащи от задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица е посочил, че правилно и в съответствие на цитираните правни норми, органа по приходите е определил дължимия от ревизираното дружество данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, като съгласно чл. 9 от ЗКПО, за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както и дължимата лихва за невнесения в срок данък. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните фактически и правни изводи са обосновани и съответстващи на материалния закон. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. З. при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателят да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. З. възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: За да откаже право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, ревизиращият орган е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, поради липсата на доказателства за производството на стоката от прекия доставчик, . по делото липсват доказателства, че доставчикът "Ф. 99" ЕООД и "М." ЕООД реално са разполагали с количеството продадени стоки-съответно пшеница и царевица. По отношение на доставчика "Ф. 99" ЕООД с издадена фактура № 10...01 от 12.05.2011 г. Предмет на доставката по тази фактура е закупена пшеница реколта 2011-125т. по 240 лв. на тон на обща стойност 36 000 лв. и ДДС 6000 лв. В нито един представен от ревизираното дружество документ не се доказва какво точно количество стока е притежавал "Ф. 99" ЕООД към датата на издаване на спорната доставка. Освен това има разминаване в документите и фактурата, защото последователно се говори за реколта 2011 г. и реколта 2010 г. Видно от протокола за опис на движими вещи, издаден от частния съдебен изпълнител, вътре изрично е записано, за което жалбоподателят е положил и подпис върху протокола, че не желае описване на движимите вещи. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че по-късно в обсъдените в хода на издаване на РА обяснения на юрисконсулта на жалбоподателя, същият изрично се позовава на този протокол, за да докаже, количеството пшеница, с което е разполагал доставчикът "Ф. 99" ЕООД. Този спорен факт - притежавал ли е доставчикът продаденото по фактурата количество пшеница, и при липса на доказателства за реализация в последващи доставки на жалбоподателя, не може да бъде доказан само с издадените на дружеството доставчик фактури. От приложените документи, както и от събраните в хода на ревизията е видно, че договорът за доставка на пшеница от "Ф. 99" ЕООД не е изпълнен. Доказателства за това са представените документи, с които от страна на жалбоподателя е предявено вземане от "Ф. 99" ЕООД в размер на 37 200,00 лв. по договор за покупко-продажба на зърно пшеница, реколта 2011 г. от 10.05.2011 г., по реда на чл. 685 от Търговския закон /ТЗ/, което вземане е прието от синдика и е вписан в списъка на приетите предявени вземания. В ревизионното производство е описано, че при извършена справка в публичния регистър на Агенцията по вписванията настоящата инстанция се е установило, че в Решение № 80/30.04.2014 г. на Добричкият окръжен съд е констатирано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване разноските по несъстоятелността и прекратява производството по несъстоятелност на "Ф. 99" ЕООД и заличава дружеството от търговския регистър. | Неоснователни са и претенциите на жалбоподателят, че е получил доставки на стоки от трети лица - "А." ЕООД й "З. БГ" ЕООД доколкото за тях не са издадени данъчни документи и те не са предоставени в изпълнение на договорите, сключени с издателят на процесната фактура "Ф. 99" ЕООД. Ревизираното дружество не е установило механизма на доставките. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че представените копия на пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки не доказват каква фактурирана пшеница е продадена на жалбоподателя от "Ф. 99" ЕООД и съответно царевица от "М." ЕООД. Не е доказано предаване на стоките по фактурите на ревизираното лице или на неговите клиенти от доставчика по спорните фактури. С оглед гореизложеното правилно и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по фактури издадени от "Ф. 99" ЕООД и "М." ЕООД. Относно установени задължения за лихви в размер на 10 566,99 лв., произтичащи от задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че по чл. 175, ал. 1 за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. По ал. 2, т. 3 на разпоредбата лихва се дължи и върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Р. Б. е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер. Не се спори по делото, че двете чуждестранни юридически лица заемодатели на жалбоподателя по договорите и анексите цитирани по горе, са получили доходи от източник в България, в случая лихви по сключените със заемателя и жалбоподател договори за заем. Налице е следователно доход от източник в страната по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО в релевантната редакция към ревизирания период 1.01.2008 г. - 31.12.2011 г. Правилно и в съответствие на цитираните правни норми, органа по приходите е определил дължимия от ревизираното дружество данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, като съгласно чл. 9 от ЗКПО, за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както и дължимата лихва за невнесения в срок данък. След като е платил данъка по чл. 195 от ЗКПО макар и със закъснение, жалбоподателят е признал дължимостта му и следователно, признава, че е настъпил падежа на лихвата по договорите за заем с чуждестранните юридически лица. В това обстоятелство същият признава изрично в жалбата до съда. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноскина осн. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения в размер на 1657 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,