Решение № 10214 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2016 г.

Решение № 10214 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя П. С., срещу решение № 8111 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10753/2015 г. от Административен съд - С. град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което процесният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се и разноски. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска и присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводът на съда за законосъобразност на оспореното уведомително писмо е основан на събрания по делото доказателствен материал. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4370 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано пълно финансово подпомагане по СЕПП и НР2, частично е отказано подпомагане по СПП и са наложени санкции за бъдещ период за кампания 2014 г. По делото е било установено, че на 7.05.2014 г. [фирма] е подало заявление за подпомагане с УИН 22/270514/55535. С него дружеството е поискало подпомагане за 42,13 ха по СЕПП и по НР2 и за 30 ха по СПП. Площите са заявени като обработваеми, засети с житни култури - овес. Н. заявлението е извършена автоматизирана проверка, при която е открито несъответствие в БЗС 35571-37-7. Във връзка с това на кандидата е изпратено уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат. Установеното застъпване е с друг кандидат за подпомагане, който е представил доказателства, че е собственик на парцела и застъпването е разрешено в негова полза. Извършена е последваща проверка на място чрез дистанционно проучване. Видно от контролния лист за извършената проверка, в три БЗС са открити несъответствия: 1. За БЗС 35571-37-7-3 при измерване с GPS е установено, че от заявените 4,7 ха, само 4,15 ха са под угар; 2. За БЗС 35571-77-2-1 при измерване с GPS е установено, че от заявените 28,81 ха само 16,08 ха са под угар; 3. За БЗС 35571-91-2-2 чрез дешифрация на ЦОФК на физическия блок, в който се намира БЗС, е установено, че от заявените 5,05 ха само 3,71 ха са под угар. Жалбоподателят е бил информиран за проверката на място и не е оспорил същата. В резултат на извършените проверки е издадено процесното уведомително писмо, с което е отказана цялата искана сума по СЕПП и НР2, тъй като процентът на наддеклариране е 53,37 % и частично е одобрена площ за подпомагане по СПП за сумата от 2978,29 лв. По делото е била изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която недопустимите площи са били правилно определени от административния орган в размер на 14,66 ха, а тази стойност съотнесена към заявените площи представлявала 53,37 % наддеклариране. Наложената санкция също била правилно определена, както и сумата, удържана по СПП с оглед установените недопустими площи от 2,53 ха по мярката. Административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу уведомителното писмо в обжалваната му част като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият бил постановен при спазване на материалноправните разпоредби. Актът съдържал и фактически и правни основания за издаването му. При извършените проверки били установени площи, излизащи извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2014 г., тъй като не се обработвали или били по-малки от реално ползваните. В резултат с оспорения акт правилно били определени наддекларираните площи по СЕПП и НР2 от 14,66 ха или 53,57 %. По СПП съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, като е приел, че доколкото жалбоподателят не е получил плащане по СЕПП, същият не е имал право на такова и по СПП. Плащане обаче му било предоставено в намален размер, което не било оспорено и не следвало да се разглежда от съда като благоприятно за земеделския производител. Тъй като процентът на недопустимост надвишавал 50 %, правилно и съобразно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 65/2011 било отказано цялостно подпомагане по СЕПП и НР2 и били наложени санкции за бъдещ период, определени в съответствие с тези разпоредби. Констатираното от административния орган било описано в акта по отношение на посочените БЗС относно размера на декларираната площ и резултатите след извършените проверки, оформени в табличен вид, отделно за СЕПП и НР2, като за всяка колона от таблиците били дадени разяснения с посочено правно основание. Констатациите, направени от административния орган се потвърждавали и от заключението на приетата по делото СТЕ. С тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е направил дължимата проверка на акта в съответствие със законовите изисквания на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК. Правилно е констатирал, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за издаването му и че същото е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Обоснован е и изводът за правилно приложение на материалноправните разпоредби. Предвид представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че при извършените проверки са установени недопустими за подпомагане площи в три от заявените за финансово подпомагане пет БЗС. И. в хода на първоинстанционното производство СТЕ е констатирала, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР2 е 14,66 ха, а на допустимите - 27,47 ха, което в процентно съотношение прави 53,37 %. За СПП вещото лице е определило като наддекларирани 2,53 ха. Според него административният орган, в полза на земеделския стопанин бил приел, че допустимите за подпомагане 27,47 ха са в първите 30 ха, подлежащи на подпомагане по тази мярка. В процентно съотношение е установил 9,21 % между допустима и недопустима за подпомагане площ. Направените от експерта измервания и изчисления напълно потвърждават констатациите, съдържащи се в оспорения административен акт. При така установеното, съдът е обосновал правилен извод, че процентът на наддеклариране е над 50 %, а на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. при процентно отношение на недопустимата към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената, в следствие на което не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между декларираната и наддекларираната площ. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба за осъществяването на форсмажорни обстоятелства предвид обявеното бедствено положение в [населено място], в землището на което се намират процесните имоти. Както правилно е приел съдът, базирайки се на приетата по делото СТЕ, тъй като обявеното бедствено положение не касае земеделските земи в района, представените в тази насока доказателства са ирелевантни за спора. В тази връзка е отбелязано също, че в съседни на процесните земи парцели, подложени на същите климатични условия, вещото лице е установило наличие на следи от оран. Неоснователно е и възражението, че направената по-късно от отбелязаната в заповедите на министъра на земеделието дата проверка на място се е отразила върху резултатите. От дадените в съдебно заседание показания на вещото лице се изяснява, че тъй като стопанската година приключва през месец октомври, теоретично е възможно да има разминавания между резултатите от проверката и състоянието на обработваемата земя преди приключване на стопанската година. Това обаче е възможно само при условие, че земята с цел да се засади с друга култура е била изорана. В случая обаче експертът е категоричен, че в процесните участъци липсват следи от оран през годината. Налични били и храсти, които не можели да пораснат за два-три месеца поради обилните валежи. Сателитните снимки, приложени към преписката са от лятото на 2014 г., а към експертизата са приложени снимки от архива на Техническия инспекторат, налични по досието за извършената проверка на място от месец декември 2014 г. Това опровергава становището на касатора, че проверката е базирана на стар снимков материал. Неоснователно е и възражението относно размера на наложените санкции за бъдещ период и приложението на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Процентът на недопустимост се определя като съотношение между определените като недопустими и определените като допустими за подпомагане площи, а не към цялата заявена за подпомагане площ. При посочените данни този процент правилно е определен на 53.37 %. С оглед изложеното решението на Административен съд - С. град като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане от дружеството-жалбоподател за присъждане разноски не следва да се уважава. Искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. [фирма] ще следва да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,