Решение № 556 от 15.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1780/2012 г.

Решение № 556 от 15.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1780/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 2414/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив и внохд. № 520/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив образувано по искане на осъдения Т. Б. М. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, а искането е за отмяна по реда на възобновяването на присъдата и решението. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 11.06.2012 г. постановено по внохд. № 520/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд. № 2414/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив, като на основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите тогава И. Р. и Т. М. за били задържани. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия И. В. Р. е признат за невиновен в това на 14.04.2010 г. да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 НК е и оправдан по това обвинение. Признат е за виновен в това, по същото време и на същото място противозаконно да е пречил на органи на властта - полицейски служители при III РПУ [населено място] да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и оказал съпротива, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца. За виновен в това, че на 14.04.2010 г. в [населено място] противозаконно е пречил на орган на власт - полицейски служители от III РПУ [населено място] да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, като не се е съобразил с подадените му звукови и светлинни сигнали и отказал да спре превозното средство за проверка е признат и Т. Б. М., поради което и на основание чл. 270, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така определените наказания и на двамата подсъдими за срок от по три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М.: Доводите са за съществени процесуални нарушения при доказателствената дейност на инстанционните съдилища: - необсъдени всички доказателства по делото, "изводите за виновност не са резултат от задълбочен анализ на всички доказателства, а резултат от предположения и избирателен анализ на отделни доказателства, игнорирани част от доказателствата". С оглед на посочените пропуски не е приложен според защитата закона, който е следвало да бъде приложен. "Дори и да се приеме за установено, че М. не е спрял на подаден сигнал от полицейски служител от движещ се автомобил с пуснати светлинен и звуков сигнал, то това е административно нарушение по ЗДвП, а не престъпление по чл. 270 НК". Доводите са основателни. С обвинителния акт фактическото обвинение срещу И. Р. и Т. М. е за това че - на 14.04.2010 г. в [населено място], св. Ж. управлявал л. а. с дк [рег. номер на МПС], бил настигнат от мотоциклет управляван от под. М., на който се возил под. Р. Последният на два пъти ритнал управлявания от св. Ж. автомобил, при което се изкривил предният десет калник на лекия автомобил и лявото странично огледало - вреди на стойност 252,28 лв. Това предизвикало намесата на движещия се след лекия автомобил автопатрул на III РПУ [населено място], които се приближили до мотоциклета и подали знак на водача да спре, като включили светлинна и звукова сигнализация. Водача на мотоциклета не се подчинил и избягал. По късно служителите на МВР задържали Р., при което използвали помощни средства /белезници/ и сила. С присъдата по нохд. № 2414/2010 г. /след проведени седемнадесет съдебни заседания /подсъдимият Р. е оправдан по обвинението по чл. 216, ал. 1 НК и признат за виновен, че по същото време и на същото място пречил на орган на власт - полицейски служители да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, като не се подчинил на разпореждане да спре, опитал се да избяга и оказал съпротива. Подсъдимия Т. М. е признат за виновен, че на 14.04.2010 г. в [населено място], като управлявал мотоциклет с дк. № РВ хх хх противозаконно пречил на орган на властта - полицейски служители да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, като не се съобразил с подадените му звукови и светлинни сигнали и отказал да изпълни указания да спре за проверка. Изводите за виновно поведение на двамата подсъдими са незаконосъобразни. Категорично установено е по делото, че действията им /приближаване до автомобила, управляван от св. Ж. и ритане на два пъти по калника и огледалото/ не са били насочени да попречат на орган на власт да изпълни задълженията си, а към начина на управление на лекия автомобил от свидетеля /който малко преди това ги засякъл/. Горното безспорно сочи на липса на обективни факти свързани с изпълнителното деяние "противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си " по смисъла на чл. 270, ал. 1 НК. От друга страна съпротива /пречене/ на орган на власт има тогава когато изпълнителното деяние на престъпление е започнало, преди намесата на органа на власт и продължава и след това, като прераства в пречене на органа да изпълни задълженията си по прекратяването му. Необходимо е и активно действие на дееца /с думи или действия/ от отношение на органа на власт, които да обективират "пречене", а не бягство. Установеното по делото не спрял на сигнал за проверка, от страна на подсъдимия М. сочи на административно нарушение на ЗДвП, а това не спрял и се опитал за избяга, на под. Р. на административно нарушение на ЗМВР. В тази връзка вън от вниманието на инстанционните съдилища са останали приложените по делото акт за установяване на административно нарушение съставен на подсъдимия М. и наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП, извършено на 14.04.201 г. - не спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган, е санкциониран с глоба 100 лв. и лишаване от правоуправление за срок от един месец. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение в грубо нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Деянието описано в обвинителния акт за всеки от двамата подсъдими не съставлява престъпление, поради което и съдия докладчик в изпълнение задължението си по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е следвало да прекрати производството, а не да проведе седемнадесет съдебни заседания. Този порок не е констатиран и от въззивния съд, който също не е разграничил наказателната от административна отговорност. Присъдата и решението следва да се отменят и по отношение на осъдения Р., тъй като основанията за това са в негова полза. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 426 НПК, вр. с чл. 347, ал. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,