Решение № 7666 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2014 г.

Решение № 7666 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 146 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, със седалище в гр. София, представляван от управителя Венелин Георгиев Манев, срещу решение № 351-ОЗ/ 31.03.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт и твърди, че същият е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства на КФН (обн. ДВ, бр. 25/2006 г., отм. ДВ, бр. 90/2014 г., с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1 - 6). Твърди, че застрахователното обезщетение по щета № 1320001206003061/15.11.2013 г., заявена от Никола Манов, е определено съобразно чл. 15, ал. 2 и ал. 3 на приложимата Наредба, вр. с чл. 273, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Счита, че издателят на акта, при постановяване на принудителната административна мярка, е допуснал превратно тълкуване на материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Страните не спорят по фактите. От събраните по делото доказателства се установява, че водач на лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. № С 2342 ХВ, собственост на "ЛТТ-91" ООД, е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" със "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ и е издадена застрахователна полица № 28113001687991 от 27.06.2013 г. На 3.11.2013 г. водач на застрахования автомобил е причинил ПТП с друг автомобил, марка "Опел Вектра", като за транспортното произшествие е съставен АУАН на участника в ПТП със застрахования в дружеството автомобил. На 15.11.2013 г. собственикът на пострадалия автомобил "Опел Вектра" Никола Манов е подал уведомление за щета в "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, което е придружено с всички документи, изискуеми за установяване на щетата. Извършен е оглед на автомобила. На 13.12.2013 г. е изготвена и експертиза за определяне на действителната стойност на автомобила. Според експертизата, към датата на ПТП лекият автомобил марка "Опел", модел "Вектра", производство 1997 г., обем на двигател 1800 куб. м, застрахователното обезщетение е в размер на 1510, 50 лв., представляващо 75% от действителната стойност на автомобила. Като действителна стойност на превозното средство е определена сумата от 2014 лв. В експертизата е посочена и стойност от 2 499, 70 лв. - "остатъчна" стойност на автомобила. Този размер е определен като процент от стойността на конкретния модел лек автомобил в ново състояние, съгласно Приложение 2 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. Не е спорно, че жалбоподателят е определил застрахователното обезщетение върху сумата от 2014,00 лв., която е извел след направени справки за действителната пазарна стойност на такъв лек автомобил от специализирани интернет-сайтове, като www. mobile.bg. Пред Комисията за финансов надзор е постъпила жалба от Никола Манов, с вх. № 91-02-1332/19.12.2013 г., с която Манов е оспорил определения от застрахователя размер на обезщетението за щети, като счита същия за изключително занижен, обосновавайки се с отличното техническо състояние на увредения автомобил. С оспореното решение № 351-ОЗ/ 31.03.2014 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приел, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по заявената от Никола Манов щета, застрахователната компания е изчислила обезщетението в ущърб на собственика на увреденото МПС и в нарушение на чл. 273, ал. 3 КЗ, както и на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, съгласно Приложение 1 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. Според издателя на акта, действителната стойност на увредения автомобил "Опел Вектра" с рег. № СА 3315 АР, следва да бъде изчислен съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредбата, като се съобрази с посочените в приложението източници, сочещи стойността на такъв автомобил в ново състояние. Административният орган е приел, че стойността на немски автомобил "Опел Вектра" в ново състояние е 35 710 лв., съгласно посочения в методиката официален източник на информация "Schwacke". При регламентиран коефициент на овехтяване за автомобили над 5 години (7%) действителната стойност на МПС е 2499,70 лв., вписана в експертизата като "остатъчна" стойност. Именно върху тази сума застрахователят е следвало да определи застрахователното обезщетение, а не върху по-ниската сума, която е възприел при справка с информационни източници, непосочени изрично в чл. 7 от Приложение 1 на Наредбата, тъй като специализираните интернет-сайтове не са бюлетини по смисъла на цитираната разпоредба. По тези съображения с оспореното решение е приложена принудителна административна мярка по чл. 302, т. 1 и т. 4 КЗ, като "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ е задължена в 5-дневен срок да представи в КФН доказателства, че по конкретната щета № 1320001206003061/15.11.2013 г., заявена от Никола Манов, е преразгледан размерът на застрахователното обезщетение. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 302, ал. 2 КЗ, в предвидената в чл. 303, ал. 4, пр. първо от Кодекса за застраховането писмена форма. Актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му, посочена е правната норма, определяща вида на принудителната мярка, която органът има право да приложи. ПАМ представлява писмено разпоредена конкретна мярка, която се предприема, за да бъде преустановено допуснато нарушаване разпоредбите на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията или на заместник-председателя, както е посочено в чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ. При издаването на решението не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, разписани в чл. 302, ал. 6 и чл. 303 КЗ. Органът, след като е бил сезиран, е уведомил застрахователната компания, изискал е относимите към спора документи. С мотивирано решение е приел, че застрахователното обезщетение, определено в по-малък размер, застрашава потребителите на застрахователните услуги, и е разпоредил писмено предприемането на конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях. Съдът приема, че при постановяването на решението административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. За законосъобразността на предпоставките за налагане на принудителна административна мярка е достатъчно да бъде доказано действие или бездействие на застрахователя, с което е допуснал някое от нарушенията по чл. 302, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ органът може да приложи принудителна мярка, когато посоченият в нормата правен субект извърши действия или бездействия, които водят до или допускат да бъдат нарушени разпоредби на Кодекса за застраховането или да бъдат застрашени интересите на потребителите на застрахователни услуги. В случая приложимо право към датата на постановяване на оспореното решение е Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства на КФН (обн. ДВ, бр. 25/2006 г., отм. ДВ, бр. 90/2014 г., с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1 - 6). Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредбата, обезщетението за вреди от МПС се определя по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно Приложение 1 - 6. Според чл. 7 от Приложение 1 - методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени от МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, действителната стойност на превозните средства по чл. 6, които не фигурират в бюлетин "Цени на нови МПС в България - АutoExpert" и тези над 5 години от годината на производство, които фигурират като цена в ново състояние в бюлетини ЕurotaxSchwacke - SuperSchwacke (Ценоразпис за леки автомобили, джипове и лекотоварни автомобили), Nutzfahrzeuge (Ценоразпис за товарни автомобили), Zweirad (Ценоразпис за мотоциклети, мотопеди и моторолери), Landenmaschinen (Ценоразпис за селскостопански машини); 2.N. A. D. A (Американски ценоразпис за МПС, произведени в Америка), Kelley Blue Book и други бюлетини, се определя като процент съгласно Приложение 2 от цената в ново състояние, посочена в съответния бюлетин за конкретната марка, модел, модификация и година на производство. В конкретния случай експертът на застрахователната компания е определил сумата от 2 499,70 лв. като действителна стойност на увреденото МПС, изчислена съгласно приложенията към Наредбата - 7% от сумата 35 710 лв. (стойността на такъв лек автомобил в ново състояние съгласно ЕurotaxSchwacke - SuperSchwacke). За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Но съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата, действителната стойност на автомобила не може да бъде по-голяма от неговата пазарна стойност (пазарната цена) към деня на настъпване на събитието. От анализа на цитираната разпоредба следва, че застрахователят, за да определи дължимото обезщетение за причинена щета въз основа на неговата действителна стойност и при спазване разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от наредбата, трябва да проучи какви са средните пазарни цени на леките автомобили от тази марка, водел, модификация и година на производство. А информация за това релевантно обстоятелство той може да получи от специализирани сайтове, справочници и бюлетини за територията на страната. Забрана за ползването на такива източници нито наредбата, нито методиката са въвели. В случая жалбоподателят е установил, че средната пазарна цена е по-ниска от действителната стойност на увредения автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие, поради което и в съответствие с посочената правна норма е определил застрахователното обезщетение. Административният орган, при тази правна регламентация, е приел незаконосъобразния извод, че застрахователното обезщетение е определено в нарушение на чл. 273, ал. 2 КЗ. Обезщетението не надвишава действителната стойност на причинената вреда, която действителна стойност застрахователната компания е определила съобразно чл. 15, ал. 3 от приложимата Наредба № 24/2006 г. на КФН. Предвид изложеното съдът приема, че приложената принудителна административна мярка с правно основание чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ противоречи на материалноправните разпоредби. Не се установи от фактическа и правна страна застрахователната компания да е нарушила разпоредбите на Кодекса за застраховането, на подзаконовите нормативни актове или актове на Комисията за финансов надзор, както и с действие или бездействие да е застрашила интересите на потребителите на застрахователни услуги. Като е приложил принудителна административна мярка по чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ, разпореждайки писмено на жалбоподателя да предприеме конкретни мерки, за да се преустановят допуснати нарушения и да се отстранят вредни последици от тях, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноските в съдебното производство е основателно. Застрахователната компания е представлявана от юрисконсулт, за който е представено надлежно пълномощно и който е изготвил жалбата до съда. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на жалбоподателя следва да бъдат заплатени разноски в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд