Решение № 10117 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2009 г.

Решение № 10117 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Радка Петрова Михайлова от гр. Монтана, против решението от 7.11.2008 год., постановено от Административен съд - Монтана по адм. дело № 46/2008 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против мълчаливия отказ на Кмета на община Монтана, да издаде заповед за премахване на незаконно изграден гараж в съседния й УПИ VIII-4331, кв. 1 по плана на гр. Монтана. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. Акцентува се, че с жалба от 03.12.2007 год., Михайлова е поискала от Кмета изпълнение на заповед № 100/21.03.2003 год. на Началника на ДНСК, както и да извърши всички действия, предвидени в закона, за премахване на незаконноизградените в съседния имот навес и гараж, които действия да реализират премахването на посочените два обекта. Касационната жалба съдържа доводи, че съдът не е преценил точно искането в жалбата, обсъждал е в мотивите на акта си липсата на компетентност на Кмета по премахване на незаконни строежи, а не неизпълнението от негова страна на задълженията му по чл. 224, ал. 6 ЗУТ - след като установи незаконен строеж, да изпрати преписката на компетентния орган - РДНСК. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответните в касацията страни, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват, не са възразили по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението за отхвърляне жалбата на касаторката за срещу мълчалив отказ на кмета на общината за издаване на заповед за премахване на незаконно изграден гараж в съседен УПИ е правилно. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За наведените касационни претенции същата е неоснователна. Съдът е изяснил релевантните за предмета на спора факти и по тях няма възражения. Установено е, че в началото на м. декември 2007 г. жалбоподателката е сезирала с жалба Кмета на общината, с искане за предприемане на "действия за премахване" на навес и на незаконно изградения гараж в съседния имот, разположен на калкан с жилищната й сграда. Безспорно е, че навесът доброволно е премахнат и искането за изпълнение на заповед № 100/2003 год., се явява безпредметно и при липса на правен интерес. Мълчаливият отказ досежно процесния гараж, след отменителното определение № 7942/30.06.2008 год. по адм. дело № 4051/08 г. на ВАС е предмет на съдебен контрол по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, проведен във връзка с компетенциите на кмета, именно в резултат на неконкретизираните претенции, (под формата на неуточнени "действия за премахване") в първоначалната жалба и с оглед некомпетентно направените искания към съдебния състав той да разпореди премахването на гаража (както с жалбата от 03.01.2008 год., така и от процесуалния представител в с. з. на 03.11.2008 год. - в пледоарията по същество). От доказателстватата за същия действително се констатира, че съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, трайно прикрепен към земята, който е изграден ("преди 35 години" - з. стр. Филипов), без изискуемото се съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ разрешение за строеж, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Като такъв статута на същия е възможен предмет за обсъждане но в компетенциите на органите на ДНСК, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а не на кмета на общината. При това положение, основният въпрос в случая се свежда до това налице ли е било задължение на Кмета да сезира с изготвения констативен акт компетентния да премахва незаконни строежи орган - Началника на РДНСК, с оглед разпоредбата на чл. 224, ал. 6 ЗУТ, а в тази връзка и налице ли е мълчалив отказ да реализира въведени му със закона задължения от негова страна. Настоящата инстанция не споделя твърденията за отказ от правосъдие и пр., тъй като поддържаните оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на ал. 6 от чл. 224 ЗУТ е разгледана в жалбата самостоятелно и избирателно, а не във връзка с общия контекст на нормата. Съгласно същата, "в тридневен срок от констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, от служителите по чл. 223, ал. 2, кметът на общината изпраща преписката на началника на Дирекцията за национален строителен контрол за образуване на производство по чл. 225 ". Правилното тълкуване на цитирания законов текст води до извода за приложимост в случаите на издадена от кмета заповед за спиране "изпълнението и забрана достъпа до строеж или част от строеж", който се извършва в нарушение на визираните с шест хипотези несъответствия за законосъобразност (ал. 1). Втората алинея, указва начина на установяване на нарушенията, отнасящи се обаче за строежи в изпълнение, които е възможно да бъдат своевременно спряни, до отстраняване на несъответствията. Обсъжданият случай не е такъв, обектът е изграден назад във времето, имотът е закупен заедно с него, т. е., ал. 6 на чл. 224 ЗУТ, е неприложима. А след като кметът няма задължението да сезира началника на РДНСК по отношение на заварения строеж, не е формиран и мълчалив отказ, решението е правилно и следва да се остави в сила, не са налице на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,