Решение № 15946 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2008 г.

Решение № 15946 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Анита Илиева Босилкова против отказ на министъра на вътрешните работи да издаде заповед за продажба на ведомствено жилище. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност. Процесуалният представител адвокат Алипиева твърди, че отказът нарушава чл. 71, ал. 1 от ППЗДС, защото няма пречка за продажба на жилището. Прехвърлянето на жилището при развод не я лишава от право да купи ведомственото жилище по чл. 71, т. 2 от ППЗДС. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, дава становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно навежда доводи за неоснователност. Върховният административен съд, III отделение, е обвързан с определение № 8566/26.06.2009 г. по адм. д. № 3991/2009 г. по описа на ВАС, V членен състав, относно изводите за допустимостта на жалбата. От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е оперативен помощник на главния секретар на МВР и на 6.11.2007 г. е подала молба до министъра на вътрешните работи с искане да й бъде продадено ведомствено жилище, в което е настанена под наем със заповед № I-з 1687/11.04.2006 г., като има сключени два наемни договора от 31.10.2006 г. и 19.04.2006 г. Комисията към МТОСО на проведено заседание от 15.12.2007 г. е взела решение да не бъде продавано ведомственото жилище на жалбоподателката, защото същата е прекратила с бившия си съпруг през 2006 г. съсобственост върху жилище. За това решение е уведомен министърът на вътрешните работи с докладна записка вх. № 4321/18.12.2007 г. на директора на Дирекция "МТОСО", върху която има поставена резолюция "да" от министъра на вътрешните работи, с която административният орган е одобрил отказа. От този отказ е недоволна жалбоподателката, която твърди, че отговаря на законовите изисквания и няма пречки по чл. 71 от ППЗДС да купи ведомствено жилище в гр. София, ул. "Пиер Дегейтър" бл. 3, ет. 16 от 19-етажна сграда тип ЕПК, ап. 61, състоящо се от две стаи, хол, трапезария и кухня, площ от 103, 74 кв. м, мазе от 2, 13 кв. м, с определена данъчна оценка от 79 356, 40 лева и определена на 30.11.2007 г. продажна цена от 83 325 лева. В декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние е попълнила, че притежава жилище около 60 кв. м дарение от родителите й с право на ползване след смъртта им, 1/2 ид. ч. от къща в с. Пехчево, област Монтана. Към административната преписка е приложено решение от 30.03.2006 г. по гр. д. № 204/2006 г. по описа на Районен съд гр. Костинброд за прекратяване на брак с Владимир Петров Босилков, предоставяне на родителските права върху детето на майката, предоставяне на семейното жилище в гр. София, ж. к. "Дървеница" бл. 19, ет. 3, ап. 9 с площ от 109 кв. м за ползване на Владимир Босилков, предоставяне на същото жилище и гараж в изключителен дял на бившия съпруг със задължение на същия да заплати на бившата си съпруга сумата от 34 840.70 лв. за апартамента и 4344, 90 лв. за гаража за уравняване на дела на Анита Илиева Босилкова. Настанителната заповед във ведомственото жилище е издадена на 11.04.2006 г. При така приетото за установено, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, а отказът е законосъобразен. Съгласно чл. 53 от Закона за държавната собственост, разпореждане с жилища ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет. С ПМС № 174/23.07.2007 г. е одобрена Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи. Предвид чл. 5 от Наредбата, разпореждането с обекти, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР се извършва от министърът на вътрешните работи, който фактически упражнява правата на собственик, като същият е подпомаган от нарочно създадени комисии. Така регламентирана, процедурата представлява сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на заповед за извършване на продажба и сключването на договора за продажба. С чл. 7 от НАРЕДБА за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи, приета с ПМС № 174 от 23.07.2007 г., обн., ДВ, бр. 62 от 31.07.2007 г., в сила от 31.07.2007 г., продажбата на ведомствени жилища се извършва при спазване на условията по чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 71 от ППЗДС продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на определени условия: по т. 1 да не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 идеална част от такъв имот; по т. 2 да не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община. Спорният момент е дали прекратяването на съсобственост върху жилище представлява по смисъла на закона прехвърляне на собственост върху жилище. Настоящият съдебен състав счита, че правилното тълкуване на спорния текст е, че възмездното прекратяване на съсобствеността върху апартамент, семейна имуществена общност, представлява прехвърляне на жилище. Това се налага и от езиковото и историческо тълкуване на правната норма. Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, отм., бр. 78 от 26.09.2006 г., кандидатът за купуване на жилището не трябва да е прехвърлял жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., освен на държавата или община, или при прекратяване на съсобственост. Така по отменения ППЗДС прекратяването на съсобственост изрично е посочено като обстоятелство, което не е пречка за купуване на ведомствено жилище. Не е така обаче по действащата нормативна уредба. С разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ППЗДС кандидатът не трябва да е прехвърлял жилищен имот. Няма въведено изключение от това условие. Следователно са без значение:1. кога е станало прехвърлянето във времето, 2. какъв е обемът на прехвърленото право на собственост - изцяло или идеална част от него, 3. с какъв способ е извършено прехвърлянето - възмездна или безвъзмездна сделка. Продажбата на ведомствено жилище, заради спецификата на предмета на сделката и страните по нея, се регламентира със специални закони, а специалните правни норми се тълкуват ограничително. Затова след като условието е жалбоподателката да не е прехвърляла жилищен имот, това следва да се тълкува в смисъл, че същата не трябва да е прекратявала съсобственост върху семейното жилище и да не е прехвърляла и идеална част от този имот. Като е отказал в този случай продажба, министърът на вътрешните работи е постановил законосъобразен административен акт, мотивите към който са в протоколно решение от 15.12.2007 г. на Комисията към Дирекция "МТОСО". Не са налице основанията на чл. 146 от АПК за отмяна на отказа. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение