Решение № 13778 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2014 г.

Решение № 13778 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу Решение № 6994/13.11.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 11411 по описа на същия съд за 2012 г., с което по жалба на "Юви Солар ГмбХ-Германия", ЕИК 175937187 е отменен ревизионен акт № 2141201049/20.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в оспорената част, потвърдена с решение № 2440/12.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Юви Солар ГмбХ-Германия", чрез процесуалния си представител адв. Симеонов оспорва касационната жалба в с. з. и представен подробен писмен отговор. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение на АССГ е отменен ревизионен акт, в обжалваната част, потвърдена с решение на ДД "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 330 735.30 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел за безспорно установено, че за данъчен период 27.08 -31.08.2010 г. ревизираното дружество е упражнило на основание чл. 74, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит за внесени преди датата на регистрацията по ЗДДС активи, които са налични и към датата на регистрацията. Декларираните активи са внесени, с митническа декларация, в която като вносител е посочено JUWI Solar GmbH, Вьорщат, Германия. Вносът на тези активи е осъществен преди датата на регистрацията на ревизираното лице по ДДС. Основната дейност на JUWI Solar GmbH в България е свързана с изграждането на фотоволтаични електрически централи по договор, сключен на 10.02.2010 г. между ЕКО Драчево" ЕООД в качеството на клиент и Юви ГмбХ в качеството на изпълнител. Във връзка с осъществяваната от немското дружество дейност по договора, същото е регистрирано с "място на стопанска дейност" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК в Регистър Булстат на 17.08.2010 г. Регистрацията по ЗДДС е считано от 27.08.2010 г. Ревизиращите органи са приели, че получател по ЕАД е JUWI Solar GmbH, което е осъществило внос на територията на България по смисъла на чл. 16 от ЗДДС и същото е вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС. Формулиран е извод, че РЛ към датата на регистрацията си по ЗДДС не притежава документ в който да е вписан като получател по доставките за внос по ЕАД, поради което не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 и т. 2 вр. чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Прието е, че към датата на регистрацията на РЛ по ЗДДС стоките, по които се претендира право на данъчен кредит не са придобити и не са налични. За да отмени ревизионния акт в оспорената част, първостепенният съд е приел, че на жалбоподателя незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за стоките по опис вх. № 223951000001714/2.09.2010 г. по регистъра на ТД на НАП София в размер на 330 735.50 лв. Приел е, че е изпълнено условието на чл. 74, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 71, т. 3 от ЗДДС, тъй като дружеството притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС. Поради което в случая разпоредбите на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗДДС не намират приложение. Приел е че са налице всички условия предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗДДС и чл. 61 от ППЗДДС. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Правилно е приел от съда, че немското дружество JUWI Solar GmbH е вписано в регистъра на основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от Закона за регистър Булстат. По този начин е извършена регистрация на чуждестранно лице с място на стопанска дейност в България. Поради, което получател на процесните стоки по ЕАД и съответно техен притежател към датата на регистрацията е Юви Солар ГмбХ Германия ЧЛ, а не JUWI Solar GmbH, както са приели приходните органи. В случая правото на приспадане на данъчен кредит се претендира в хипотеза на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба регистрирано лице по чл. 100, ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са изпълнени едновременно следните условия: 1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от ЗДДС; 2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата; 3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация; 4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон. В случая е установено по категоричен начин, че РЛ притежава процесните стоки преди датата на регистрацията - дружеството е получател на тези стоки по ЕАД от 23.08.2010 г. и активът е отразен в счетоводството на РЛ в счетоводна сметка 302 "Материали" със стойност 1 653 677.50 лв. и начислен ДДС при придобиването с право на пълен данъчен кредит в размер на 330 735.50 лв.. Дружеството е подало опис на наличен актив - РС 140 Поликристални соларни модули с кабел вх. № 223951000001714/2.09.2010 г. по регистъра на ТД на НАП София в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Правилно е прието от съда, че по отношение на актива, за който се претендира приспадане на данъчен кредит -получени стоки преди регистрацията по ДДС, са налице всички условия по чл. 74, ал. 2 от ЗДДС в т. ч условието по чл. 74, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 71, т. 3 от ЗДДС - дружеството притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС. Поради което незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за стоките по опис вх. № 223951000001714/2.09.2010 г. по регистъра на ТД на НАП София в размер на 330 735.50 лв. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение