Решение № 78 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1170/2010 г.

Решение № 78 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1170/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА. Образувано е по предявен от Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина /УМБАЛСМ/ [фирма] - [населено място], против [фирма] - [населено място], иск за отмяна на арбитражно решение от 21.07.2010 г., постановено по в. а. д. № 295/2009 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата /АС при Б./. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение подлежи на отмяна на предвиденото в чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА основание поради неговото противоречие с обществения ред в Република България. Противоречието с обществения ред е аргументирано с твърдения, че с решението са накърнени основни принципи на правопорядъка - принципите за законност, за установяване на истината, за състезателното начало и за равенството на страните в гражданския процес, и е засегнат защитения от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ публичен интерес. Накърняването на правопорядъка и на публичния интерес, според ищеца, произтича от факта, че арбитражният орган е основал решаващите си изводи за неоснователност на предявените в арбитражното производство искове на правна норма - чл. 120а, ал. 2 от ЗОП /в редакцията, влязла в сила от 1.01.2009 г./, която не е действала към момента на възникване на спорното правоотношение между страните, и е отрекъл приложимостта на общите разпоредби на чл. 26 и сл. от ЗЗД спрямо сключените по реда на ЗОП договори. Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Изразява становище, че арбитражното решение не противоречи на действащия в Република България обществен ред, поради което не е осъществено основанието на чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА за неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на релевираните от страните доводи, приема следното: С постановеното от АС при Б. решение от 21.07.2010 г. по в. а. д. № 295/2009 г. са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от УМБАЛСМ [фирма] против [фирма] обективно съединени искове за обявяване нищожност на договор за обществена поръчка № 229/23.12.2008 г. с предмет "Реконструкция, модернизация и експлоатация на инсталация за резервно и аварийно електрозахранване в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" поради нарушение на закона, за унищожаване на договора поради сключването му чрез измама от страна на ответника - изпълнител и за връщане на сумата 399 696 лв., платена авансово от ищеца - възложител при сключване на договора, ведно със законните лихви от момента на плащането, и с оглед изхода на арбитражното производство са присъдени разноски на ответника. За да отхвърли установителния иск за нищожност на договора, решаващият състав на арбитражния съд е приел, че договорът не е нищожен на поддържаното в исковата молба основание - нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗОП, изискваща при подписване на договор за обществена поръчка определеният за изпълнител участник да представи гаранция за изпълнение на поетите задължения. Непредставянето на гаранцията, уговорена в р. IV, чл. 15 на договора от 23.12.2008 г., е счетено за безспорен, но същевременно и за ирелевантен факт относно действителността на процесния договор. А. съд се е позовал на специалния характер на ЗОП и е мотивирал становище, че нарушенията на процедурата по възлагане на обществена поръчка, които водят до нищожност на сключените по реда на този закон договори, са регламентирани изчерпателно с изрична правна норма - чл. 120а от ЗОП, като по този начин е изключена възможността договорите да бъдат обявявани за нищожни поради други нарушения на ЗОП, извън визираните в чл. 120а от ЗОП. По съображения, че нарушението на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗОП не е сред посочените в чл. 120а от ЗОП, решаващият арбитражен орган е достигнал до извод, че непредставянето на гаранция за изпълнение от ответника - изпълнител не води до нищожност на договора, а съставлява основание за евентуална административна отговорност на представителите на възложителя, които са подписали договора въпреки липсата на изискуемата от закона гаранция. Предвид неоснователността на главния иск и изводите за действителност на договора от 23.12.2008 г., за неоснователен е приет и евентуалния иск за заплащане на сумата 399 696 лв., претендирана от ищеца като недължимо платена при първоначална липса на основание. Отхвърлянето на евентуалния иск за унищожаване на договора поради измама е мотивирано с недоказване на елементите от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД. Решението е подписано с особено мнение от арбитъра О. Б., който е изразил становище за основателност на исковете за установяване на нищожност на договора и за връщане на сумата 399 696 лв. Особеното мнение е аргументирано със съображения, че нормата на чл. 120а от ЗОП в действащата към момента на възникване на договорното правоотношение редакция /обн. в ДВ бр. 94/2008 г./ не дерогира общата разпоредба на чл. 26 от ЗЗД относно нищожността на сделките и не въвежда специален режим за нищожност на сключените по реда на ЗОП договори. Позовавайки се на доказаните по делото нарушения на чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗОП и на други разпоредби, уреждащи процедурата по ЗОП, арбитърът е изразил мнение, че сключеният между страните договор следва да бъде обявен за нищожен на общото основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - противоречие със закона, и като последица от това ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получената при подписването му парична сума. Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирано лице - страна в арбитражното производство, поради което е допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен. Релевираното от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение е противоречие на решението с обществения ред в Република България - чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА. Според разбирането, последователно поддържаното в доктрината и в практиката Върховния касационен съд, общественият ред се формира от основните принципи на правопорядъка в Република България, които изразяват основни идеи и ценности в държавата и в обществото и зачитането на които е гаранция за нормалното и свободно функциониране на гражданското общество. Поради значимостта им за правопорядъка посочените принципи са закрепени с императивни и свръхповелителни правни норми в Конституцията и в законите на Република България и се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост е приравнена от чл. 47, т. 3 от ЗМТА на основание за отмяната му от Върховния касационен съд по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА. В конкретния случай несъвместимостта на арбитражното решение с обществения ред е обоснована от ищеца с допуснати от решаващия арбитражен орган нарушения на материалния закон, които са приравнени на накърняване на установения в чл. 4 от Конституцията на Република България принцип за законност. Принципът за законност несъмнено е сред основополагащите принципи в държавата, тъй като спазването му е гаранция за нормалното функциониране на държавните органи и за защитата на основните права и свободи на гражданите и юридическите лица. Израз на принципа за законност е изискването за точно и еднакво прилагане на законите в Република България от съдилищата, на които е възложена правораздавателна власт в държавата. Точното и еднакво прилагане на законите е задължително и за арбитражните институции в случаите, когато чрез споразумение по чл. 7 от ЗМТА гражданскоправните субекти са им делегирали правораздавателни функции за разрешаване на конкретен правен спор. Неточното прилагане на закона от страна на арбитражния орган нарушава изискването за законност и води до неправилност на постановеното арбитражно решение. Независимо от това, макар и несъвместимо с принципа за законност, неправилното решение обвързва страните със задължителна сила от момента на връчването му, тъй като не подлежи на обжалване и неправилността му не може да бъде преодоляна чрез последващ контрол за законосъобразност - аргумент от чл. 41, ал. 3 от ЗМТА. Такъв контрол е недопустим и в производството по чл. 48 от ЗМТА, чиято цел не е да ревизира решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по приложението на закона, а да даде защита на страните срещу неблагоприятните последици на решението, когато са осъществени изрично предвидените в чл. 47, т. 1-т. 6 от ЗМТА предпоставки. Нарушенията на закона, допуснати при постановяване на арбитражното решение, не могат да се приравнят на накърняване на закрепения в чл. 4 от Конституцията на Република България принцип за законност и да се подведат под визираното в чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА основание за отмяна на арбитражното решение, защото така би се стигнало до заобикаляне на прогласената в чл. 41, ал. 3 от ЗМТА необжалваемост и задължителна сила на решението. Именно това цели ищецът чрез предявения в настоящото производство иск, след като обосновава несъвместимостта на постановеното от АС при Б. решение по в. а. д. № 295/2009 г. на АС с твърдяната негова материална незаконосъобразност, аргументирана с разрешаване на спора между страните според неприложима редакция на разпоредбата на чл. 120а от ЗОП и с неправилната преценка на съотношението между разпоредбите на чл. 120а от ЗОП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД при произнасянето по основателността на предявените искове. Независимо дали възприетите от арбитражния орган изводи по приложението на чл. 120а от ЗОП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са правилни, те не подлежат на проверка в производството по чл. 48 от ЗМТА по повод на иска по чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА. Ищецът се е съгласил да възложи разрешаването на спора на конкретната арбитражна институция и поради това следва да се съобрази с решението й, дори то да е неправилно, а последиците му - неблагоприятни за него. Предвид изложените съображения, предявеният иск за отмяна на решението от 21.07.2010 г. по в. а. д. № 295/2009 г. на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,