Решение № 7558 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделски институт - Шумен, чрез процесуални представители адв. Л. Великова-Петкова и адв. Св. Бъчварова, против Решение 27 от 09.03.2022 г., постановено по адм. д. 22/2022 г. по описа на Административен съд - Шумен (АС - Шумен). С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Земеделски институт - Шумен срещу Държавен фонд "Земеделие" - ЦУ - Разплащателна агенция (ДФЗ) иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата 39 172,82 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и мораторна лихва върху тази сума в размер на 4 772,50 лв., за периода от 01.10.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2020г. до окончателното ѝ заплащане, вследствие на незаконосъобразно действие на ответника. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че е неправилен извода на решаващия съд, че не е установено незаконосъобразно действие от страна на ответника, при и по повод изпълнение на административна дейност, изразяващо се в прихващане на сума в размер на 38 699,82 лв. главница и сумата от 473 лв. лихва, във връзка с наложена на Земеделски институт - Шумен финансова корекция 01-260/7761#14 от 01.08.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, отменена с влязло в сила съдебно решение. Счита, че писмо изх. 07-1300/42-89 от 12.11.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие не е връчено по предвидения в закона ред, същото не съдържа подлежащо на обжалване властническо разпореждане, а уведомяване на принципала, че ДФЗ вече е извършил прихващане на процесната сума за задължение на института, като самото прихващане е извършено в нарушение на нормите, уреждащи законовите възможности за прихващане без да бъде уведомено лицето, от чиято субсидия /несеквестируема/, се извършва прихващането и без наличие на надлежен акт, въз основа на който да се извърши. В допълнение излага съображения и относно незаконосъобразността на наложената финансова корекция. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на решение, с което се уважи в пълен размер предявения от Земеделски институт - Шумен срещу ДФЗ, иск. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Захариева, в писмено становище оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. С Решение 139/11.01.2022 г. по адм. дело 7289/2021 г., Върховен административен съд е отменил Решение 68/26.04.2021г. по адм. дело 450/2020 г. на Административен съд Шумен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради наличието на нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неуточняване на исковата молба и неправилно разпределение на доказателствената тежест. При новото разглеждане на делото, във връзка с дадените от съда указания, ищецът с молба е посочил, че претендираните вреди са настъпили от действието на ДФЗ по прихващане на недължими суми, произтичащи от отменен административен акт, със суми от друга програма за подпомагане, предназначени за осъществяване на предмета на дейност на института, което било незаконосъобразно. Поддържа, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като е извършено реално без изричен административен акт, без мотиви, при наличие на отменено решение на ДФЗ за налагане на финансова корекция по дело 68/2018 г. по описа на Административен съд-Шумен и по време на висящо адм.д. 428/2019 г. по описа на Административен съд-Шумен с предмет: решение на ДФЗ за повторно налагане на същата финансова корекция - за втори път отменено от ВАС, след извършеното прихващане. Съдът е установил, че Институт по земеделие - Шумен е бенефициер по Договор 27/121/04144 от 29.12.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с който ДФЗ е приел да предостави на института помощ в размер на 85% от одобрените и реално извършени разходи за изпълнението на проект 27/12104144 с наименование: Доставка на селскостопанска техника за нуждите на Експериментална база ДП към Институт по земеделие Шумен в размер на 387 003,30 лв. одобрена безвъзмездна финансова помощ. С Решение за налагане на финансова корекция 01-2600/7761#14 от 01.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на Института повторно е наложена финансова корекция по Договор 27/121/04144 от 29.12.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на селските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., след прогласяване нищожността на предходно Решение за налагане на финансова корекция 01-2600/7761 от 07.02.2018 г., идентично като мотиви, основание и размер с процесното, прогласено за нищожно с Решение 11125 от 17.07.2019 г. по АД 8607/2018 г. на ВАС - Четвърто отделение. Решение за налагане на финансова корекция 01-2600/7761#14 от 01.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е обжалвано, като с решение 13 от 24.01.2020 г. по адм.д. 428/2019г. по описа на АС-Шумен, оставено в сила с Решение 13377 от 28.10.2020 г. по адм.д. 4667/2020 г. по описа на ВАС, същото е отменено и делото като преписка е изпратено на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на ВАС. С писмо изх. 07-1300/42-89 от 12.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, подписано от него с валиден КЕП на 11.11.2019 г., получено от ищеца на 12.11.2019 г. чрез електронен обмен, видно от извлечение от деловодна система на ДФЗ, последният бил уведомен, че сумата 38699,82 лв. и сумата 473 лв. лихва, представляващи задължение на института по ПРСР 2007-2013 г., са прихванати през м. октомври 2019 г. от оторизирана за плащане от ДФЗ сума в размер на 53 571 лв., представляваща преходна национална помощ за животни през 2019 г. Било указано, че оторизираната сума за национална помощ и прихванатото задължение следва да се отчетат на касова основа като трансфер със съответните кодове по ЕБК. На 16.10.2019 г., било извършено прихващане с насрещно вземане, с основание нередност - публични вземания, видно от хронологичен опис на трансфер към бюджетно предприятие Земеделски институт, като на институтът била преведена сума от 14 398,18 лв. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд от правна страна е приел иска спрямо ДФЗ за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че по своята правна същност писмо изх. 07-1300/42-89 от 12.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, представлява частичен отказ за плащане на преходна национална помощ за животни през 2019 г. и същото притежава всички белези на индивидуален административен акт, съгласно легалното дефиниране в чл. 21 ал.1 АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на овластен със закон административен орган, с което се създават задължения към конкретен адресат и с него пряко и непосредствено, се засягат права и законни интереси на същия. Този административен акт не е бил оспорен от жалбоподателя, съответно отменен по административен или съдебен ред, поради което е влязъл в сила, като е породил своите правни последици. Приел е, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ., а именно: осъществени незаконосъобразни действия, поради което не следва да се обсъжда наличието на другите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, въпреки че по отношение на размера на вредите и причинно-следствена връзка между действията и твърдени имуществени последици също не били представени доказателства. По изложените съображения съдът отхвърлил предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи като правилно е приел, че не се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди се основава на твърдяно незаконосъобразно действие на служители на ответника. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установяват незаконосъобразни фактически действия на служители на ответника, които да основават претендираните вреди. Следва да се отбележи, че разходването на публични средства, в т.ч. и прихващането на такива, винаги се основава на административен акт и не представлява фактическо действие по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо и преценката за законосъобразността на прихващането е неразривно свързана със законосъобразността на основанието, на което е извършено, а именно административния акт. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорването на индивидуалните административни актове по ЗУСЕСИФ не спира тяхното изпълнение /отн.чл.27, ал.2, изр.1 ЗУСЕСИФ/. Наред с горното, ДФЗ разполага и с правомощието да възстановява суми чрез прихващане от последващи плащания. От съдържанието на писмо изх. 07-1300/42-89 от 12.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, се налага извода, че същото няма уведомителен характер, макар и в текста да е използван този израз. Същото обективира частичен отказ на управляващия орган да изплати оторизирани суми /субсидия/ по заявено от бенифициера искане за окончателно плащане по преходна национална помощ за животни, в резултат на призната оторизирана сума по субсидията и извършено прихващане с дължима сума по наложена финансова корекция. Както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, писмото притежава всички белези на индивидуален административен акт съдържа властническо волеизявление на овластен от закона административен орган, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на адресата му. Същият е подлежал на съдебен контрол за законосъобразност и при липса на данни за обжалване, е влязъл в сила и е породил правни последици. Твърденията на касационния жалбоподател за неуведомяване на лицето, от чиято несеквестируема субсидия е извършено прихващането и незаконосъобразността на самото прихващане и наложената финансова корекция биха били относими в производството по оспорване законосъобразността на процесното писмо, но не и в настоящото производство. Следва да се има предвид и че материалноправното отношение по налагане на финансовата корекция също не е установено, тъй като след отмяната на Решение за налагане на финансова корекция 01-2600/7761#14 от 01.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, делото като преписка е изпратено на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на ВАС и по делото няма данни как е приключило производството пред административния орган. След като не се установява една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, исковата претенция като неоснователна правилно е била отхвърлена от решаващия съд. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,