Решение № 15539 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2018 г.

Решение № 15539 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби на М. Д., [населено място], против решение № 2161/01.12.2017 г. по адм. дело № 698/2017 г. на Административен съд – Варна. С касационната жалба оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против решение с рег. №ДОИ 16000136 ВН_030 ВН ОТ 20.02.2017 г. на секретаря на община Варна по нейно заявление за достъп до обществена информация рег. № ДОИ16000136 ВН_024 ВН/06.02.2017 г. Касаторът излага съображения за материална незаконосъобразност. Твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си в пълнота да предостави исканата информация, а предоставената такава е непълна, неточна, подвеждаща и невярна. Иска отмяна на съдебния акт и уважаване на жалбата. Към касационната жалба М. Д. е приложила и уточняваща молба. Претендира разноски. С частна жалба оспорва определение № 29/04.01.2018 г. по същото дело за допълване на решение № 2161/01.12.2017 г. в частта за разноските, с което Административен съд – Варна осъжда жалбоподателката да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева. Ответната страна секретарят на община Варна не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол по настоящото дело пред първоинстанционния съд е решение рег. № ДОИ16000136 ВН_030 ВН/20.02.2017 г., на секретаря на община Варна постановено по заявление рег. № ДОИ16000136 ВН_024 ВН/06.02.2017 г. Със същото е поискан достъп до обществена информация в 8 точки и по същество представлява трето по ред искане за достъп до една и съща информация: първото със заявление рег. № ДОИ16000136 ВН/18.08.2016 г. подадено от М. Д., а второто със заявление № ДОИ16000136 ВН_019/05.01.2017 г. Жалбоподателката твърди, че с последното заявление е допълвала исканията си по предходните заявления. След като е определил предмета на делото първоинстанционният съд е развил съображения, че с решение рег. № ДОИ16000136 ВН_030 ВН от 20.02.2017 г. секретарят на община Варна отново е предоставил достъп до исканата обществена информация, предоставена дотогава с писмо с рег. №ДОИ16000136 ВН_002 ВН/24.08.2016 г. на секретаря на община Варна и решение № ДОИ16000136 ВН_019/05.01.2017 г. Съдът обсъдил всички събрани от административния орган справки с цел предоставяне на исканата информация и приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, определен от кмета на общината по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ със заповед № 4628/15.12.2016 г., в поисканата форма, в изпълнение целта на закона, при правилно приложение на материалния закон и спазване на административно-производствените правила посочени в ЗДОИ и в АПК. В случая предоставеният достъп до обществена информация съответства на заявлението и поисканата форма. Поради това административиня съд е отхвърлил изцяло жалбата М. Д. като неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че с решението № ДОИ16000136 ВН_030 ВН от 20.02.2017 г. секретарят на община Варна не е предоставил в цялост искания от нея достъп до обществена информация. В касационната жалба няма наведени конкретни оплаквания решението на административния орган в коя точно част не съответства на подаденото заявление. Обосновано съдът приема, че с предходни решения рег. № ДОИ16000136 ВН_018 ВН/05.01.2017 г. и писмо с рег. № ДОИ16000136 ВН_019 ВН/05.01.2017 г. и двете на секретаря на община Варна, достъпът до обществена информация е предоставен в исканата форма. На електронната поща на жалбоподателката на 09.01.2017 г. информацията е изпратена, което е видно от електронния запис. Достъп до обществена информация по заявление № ДОИ16000136 ВН/18.08.2016 г. на М. Д. под формата на писмена справка също е изпратена на електронна поща на заявителката на 25.01.2017 г. видно от представения електронен запис. С решение рег. № ДОИ16000136 ВН_030 ВН от 20.02.2017 г. на секретаря на община Варна достъп до наличната в община Варна информация от т. 1 до т. 8 от заявление с рег. № ДОИ16000136 ВН_024 ВН от 06.02.2017 г. е предоставен и е разпоредено информацията да бъде предоставена под формата на писмена справка и сканирани списъци на детски площадки в табличен вид и справка за предадените на склад демонтирани детски съоръжения със заличени лични данни на електронната поща на заявителката в 30-дневен срок от получаване на решението. Приложени са справка за предадените в склад демонтирани съоръжения от детски площадки, опис на площадките за игра на открито на територията на община Варна. Документите са изпратени по ел. поща на заявителката на 27.02.2017 г. видно от представения електронен запис, списък на демонтираните съоръжения от детските площадки през периода 2013 г. -2015 г. са изпратени на заявителката на електронната й поща на 24.02.2017 г., видно от електронния запис. Следователно обосновано съдът приема, че и по трите заявления с рег. № ДОИ16000136 ВН/ 18.08.2016 г., рег. № ДОИ16000136 ВН_019/05.01.2017 г. и рег. № ДОИ16000136 ВН_024 ВН/06.02.2017 г., жалбоподателката е получавала достъп до исканата информация обективиран в писмо с рег. №ДОИ16000136 ВН_002 ВН/ 24.08.2016 г., решение № ДОИ16000136 ВН_019/05.01.2017 г. и решение рег. № ДОИ 16000136 ВН_030 ВН от 20.02.2017 г. Твърдението на жалбоподателката, че не е получила исканата обществена информация в пълен обем, точност и в исканата форма не съответства на фактите по делото, доказани с допустими доказателствени средства. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно съдебно решение. Изложеното налага извода, че оспореното решение на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С определение № 29 от 04.01.2018 г. по същото дело в производство по реда на чл. 248, от ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК. административният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил М. Д. да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Частната жалба срещу така постановеното определение е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Липсата на списък за разноски не е основание да не бъдат присъдени разноски, когато съдът е пропуснал да направи това със съдебното решение. Това е относимо към допустимостта на молбата за изменение на присъдените разноски, предвид чл. 80 от ГПК и т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ОС на ГТК на ВКС. Определението обаче не съответства на чл. 28, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. По административни дела юрисконсултското възнаграждение е в размера между 100 и 200 лв. Предвид фактическата сложност на спора, в случая юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лв., като в частта над 200 лв. до пълния размер от 500 лв. разноските неправилно са присъдени. Оспореното определение над този размер следва да бъде отменено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,