Решение № 16800 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2019 г.

Решение № 16800 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община П. срещу решение № 707/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3749/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е обявено за нищожно писмо, изх. № 18 Ф7486-/2 от 30.11.2018 г. и със същото решение съдът е изпратил преписката на служител от общинската администрация по чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗМДТ, упражняващ правомощията на орган по приходите в посочената дирекция за произнасяне по молба-искане, вх. № 18 Ф7486-/2 от 31.10.2018 г. на Б. Кикьов в качеството му на ЕТ "М. -Б. Кикьов". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането и тълкуването на материалния и процесуалния закон. Твърди се в касационната жалба, че с обявеното от съда за нищожно писмо само е разяснено на Б. Кикьов какво представлява давността и че за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2007 г. задълженията му за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, ведно с лихви за просрочие са погасени с 10 годишна давност и служебно са отписани чрез маркиране в програмния продукт. Касаторът твърди, че за останалите задължения, за които е установено, че са издадени АУЗД едноличният търговец е бил уведомен с процесното писмо, изх. № 18 Ф7486-/2 от 30.11.2018 г., както и че задълженията по 5 бр. АУЗД, издадени през 2011 г., 2013 г., 2015 г. и 2018 г. са предадени за събиране на частен съдебен изпълнител Т. Л. с рег. № 820, КЧСИ с район на действие Пловдивски окръжен съд. В тази връзка сочи, че редът за защита на длъжника е този по чл. 439 ГПК и цитира определение по адм. дело № 7/2013 г. на ВКС и ВАС, смесен петчленен състав. Ответникът по касация ЕТ "М. – Б. Кикьов"- гр. П. чрез процесуалния си представител адв. Тенчев оспорва касационната жалба по съображения, развити в депозирания по делото писмен отговор, като иска да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендират се и присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожно писмо, изх. № 18 Ф7486-/2 от 30.11.2018 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община П. първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от некомпетентен орган. Съдът подробно е проследил фактите и обстоятелствата по делото, свързани с издаване на АУЗД през 2011, 2013 г. 1 2015 г. и 2018 г. за задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, като изрично в решението си съдът е посочил, че с издаването на тези актове давността е прекъсната предвид направеното изрично възражение от едноличния търговец. Съдът е установил и че по тези актове са образувани изпълнителни производства, като по АУЗД № 649/14.06.2013 г. е образувано изпълнително производство, но на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК същото е било прекратено поради това, че взискателят в продължение на 2 години не е поискал извършването на изпълнителни действия. Поради неплащане на задължението от Б. Кикьов на 08.10.2018 г. е образувано ново изпълнително дело. Относно АУЗД № 322/11.04.2018 г. съдът е установил, че е образувано изпълнително производство от частен съдебен изпълнител, като с писмо от 19.10.2018 г. Б. Кикьов е уведомен, че за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2007 г. задълженията му като едноличен търговец за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци са погасени по давност и на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК служебно са отписани по давност. За останалите АУЗД съдът е посочил, че са образувани изпълнителни производства от частен съдебен изпълнител. Съдът е изложил подробни мотиви за същността и характера на един нищожен публичноправен акт, който не поражда никакви правни последици поради засягане от тежък порок. Според съда макар законодателят да не е регламентирал изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане за отписване на публични задължения в хипотеза, когато принудителното изпълнение е започнало, но то не е по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. В тази връзка решаващият съд се е позовал на чл. 7, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ и е приел, че компетентният орган да разгледа искането на Кикьов за отписване поради давност на публичните общински вземания за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци по чл. 173, ал. 1 ДОПК е орган по приходите в общината, а не директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при Община П.. Обжалваното решение е правилно постановено в частта, в която оспореното писмо е обявено за нищожно и неправилно в частта, в която преписката е изпратена на орган по приходите в Община П. за произнасяне по възражението за отписване на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци поради Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че липсата на материалноправна компетентност на органа, издал процесното писмо води до обявяване на неговата нищожност, което означава, че от нищожния административен акт не се пораждат никакви правни последици, нито пък той може да бъде саниран. Спорът се свежда до това кой е компетентният орган да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност на основание чл. 171 ДОПК. Погасителната давност като материалноправен институт се характеризира с това, че с изтичането й се погасяват публичните задължения и при направено възражение от длъжника т+е не се събират. Правилно в обжалваното решение е посочено, че законодателят не е регламентирал изрично кой е този орган за публично правни задължения, вкл. и когато се касае за местни данъци и такси, но съдът правилно е приел, че като се има предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, според който в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Установено е по безспорен начин, че по издадените АУЗД са образувани изпълнителни дела съобразно актовете за възлагането им на частен съдебен изпълнител, което означава, че производството е във фазата на събиране на публичните общински вземания съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 3 ЗМДТ. На последния законодателят не му е възложил компетентност да се произнася по възраженията на длъжника за отписване на задълженията му за публични общински вземания, като погасени по давност. Отписването по чл. 173 ДОПК може да се извърши при наличие на съответното възражение от длъжника пред органа по приходите в съответната община само в рамките на административното производство. При наличие на образувано изпълнително дело пред публичен изпълнител в съответната община, също може да се извърши отписване при възражение за погасителна давност, но такова не може да бъде изпълнено от частен съдебен изпълнител, тъй като в този случай изпълнителното производство се води по правилата на ГПК, а не по ДОПК. Затова за длъжника остава единствено възможността да предяви отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и след влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен иска, то да бъде предявено пред частния съдебен изпълнител, който на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл са и съдебни актове по адм. дела № 2453/2016 г. на ВАС, Седмо отделение и № 12724/2019 г. на ВАС, Първо отделение, както и определение по ч. гр. дело № 756/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. Следователно, при образувани изпълнителни производства за събиране на дължимите вземания, за длъжника съществува единствено исковия ред за защита по ГПК. С оглед изложеното решението в частта, в която преписката е изпратена на служител от общинската администрация по чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗМДТ, упражняващ правомощията на орган по приходите в посочената дирекция за произнасяне по молба-искане, вх. № 18 Ф7486-/2 от 31.10.2018 г. на Б. Кикьов в качеството му на ЕТ "М. -Б. Кикьов", е неправилно и в тази част подлежи на отмяна. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1820 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение.