Решение № 1991 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2014 г.

Решение № 1991 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от "Бимакс груп" ЕООД, гр. Пловдив и от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/" Пловдив при при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/ срещу Решение № 923/07.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1383/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът "Бимакс груп" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 161204453/03.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 371/10.04.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която за дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11.2010 г. и м. 06.2011 г. и съответните лихви за забава по фактури, издадени от "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД и "Строй Корект 2011" ЕООД. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като противоречащ на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че ангажираните доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част, ведно с отмяната на РА. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и моли първоинстанционното решение в тази му част да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнагражение. В качеството си на касатор Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА досежно отказания на "Бимакс Груп" ЕООД данъчен кредит в за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11.2010 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08. и м. 09.2011 г. по 73 броя фактури, издадени от "Фактор 11" ЕООД и са начислени съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът необсновано е кредитирал изводът на експерта по проведената ССчЕ, че счетоводството на доставчика е редовно водено, както и, че не е осъществил съвкупен анализ на събраните доказателства. Навежда довода, че те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на решението в обжалваната част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В качеството си на ответник по тази касационна жалба - "Бимакс груп" ЕООД не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 161204453/03.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, потвърден с Решение № 371/10.04.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Бимакс Груп" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД, "Строй Корект 2011" ЕООД и "Фактор 11" ЕООД. За да достигне до формирания краен правен извод за частична неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е съобразил следните релевантни фактически констатации: Предмет на доставките по фактурите, издадени от "Пет Ко ТРЕЙД" ЕООД са "стълбарматура и профили". След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства приходните органи са преценили, че те не установяват произходът на стоките, натоварването и транспортирането им и не мотивират извод, че спорните доставки са реално осъществени. До идентично заключение е достигнал и първоинстанционният съд, който след обсъждане на констатациите на експерта по проведената ССчЕ, е приел, че при липса на ангажирани доказателства за транслиране на собствеността върху стоките, не е установено действителното извършване на спорните доставки и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Относно доставките, обективирани в издадените от "Джи Ел Трейд" ЕООД фактури, с предмет "пирони и арматурна заготовка" ревизиращите са обосновали извода си за липса на реални доставки с неустановеността на произхода на стоките, натоварването и транспортирането им. След обсъждане на относимата част от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, първоинстанционният съд е възприел доводите на приходните органи, че при неустановеност на транспортирането и прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки, реалното извършване на доставките не е доказано и с РА законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Идентични констатации и правни изводи са формирани от приходните органи и решаващия състав спрямо фактурите, издадени от "Строй Корект 2011" ЕООД, с предмет на доставките - "фаянс лепило, диспповит и грунд". За да обоснове заключението си за незаконосъобразност на РА в частта досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Фактор 11" ЕООД, с предмет на доставките - "строителни материали", решаващият състав е обсъдил заключението на вещото лице по ССчЕ, сочещо, че счетоводството на ревизираното лице е редовно водено. Съобразил е още, че събраните доказателства сочат, че доставчикът и получателят са ползвали един и същи склад, поради което неустановеността на транспортирането на стоките на опровергава съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи. Те установяват прехвърлянето на фактическата власт върху вещите от доставчика на получателя, с оглед на което и при липсата на обективни данни за данъчна измама или цел злоупотреба, не са налице основания за отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на "Бимакс груп" ЕООД: Неоснователни са доводите на касатора, че съвкупният анализ на ангажираните доказателства за доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Пет Ко ТРЕЙД" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД и "Строй Корект 2011" ЕООД мотивира извод за тяхното реално осъществяване. Действително, по дефиниция договорът за търговска продажба на родово определени движими вещи е неформален и за установяването на изпълнението на продавача по него действащата нормативна уредба не предвижда конкретни доказателства, но именно поради това определяща е съпоставката на всички събрани относими документи и преценката доколко те мотивират с необходимата степен на убедителност изводът, че по смисъла на ЗДДС съответното данъчно събитие е настъпило. Този релевантен положителен факт, с оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса, подлежи на главно и пълно доказване от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на спорното право на приспадане на данъчен кредит. Не биха могли да бъдат споделени аргументите на касатора, че изводът на решаващия състав за неосъщественост на спорните доставки е основан единствено на липсата на доказателства за транспортирането и съхранението на стоките, тъй като тяхната неустановеност е съобразена само като индиция за липсата на реалното изпълнение на доставките, но не и като самостоятелно основание за непризнаване на правото на приспадане. Противно на приетото от приходните органи, произходът на стоките също е ирелевантен за преценката на осъществеността на престациите на продавача, но доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, определящо е наличието на доказателства, че доставчиците са разполагали с процесните стоки. При липсата на възможност за проверка в счетоводствата на дружествата - доставчици, както и на представени приемо-предавателни протоколи, настоящата инстанция намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че ангажираните експедиционни бележки и складови разписки от доставчиците не установяват транслацията на правото на разпореждане със стоките като собственик. Това заключение не е мотивирано само от констатирани нередности при доставчиците поради недеклариране на наетите от тях работници, а от съвкупния анализ на ангажираните от получателя относими писмени доказателства, поради което тълкуванията на СЕС в посоченото от касатора Решение на СЕС по дело С-324/11 са неприложими. Ето защо, като е приел, че спорните доставки не са реално извършени и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за тях, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП": Ирелевантни са аргументите на касатора, обосновани с установени нередности при осъществените в хода на ревизионното производство проверки на предходните доставчици на "Фактор 11" ЕООД, тъй като определящо за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е изследването само на преките доставки. В тази връзка обосновани и съответстващи на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС по дело С-18/13 са мотивите на първоинстанционния съд, че единствено при наличие на обективни данни, сочещи на знание на получателя или дължимо такова за измама, би било допустимо да се откаже данъчен кредит по спорните фактури. Към всяка една от тях е приложен приемо- предавателен протокол, доказателства за заплащането на стоките по касов или банков път, а от заключението на експерта по проведената ССчЕ е установено надлежното осчетоводяване на фактурите от получателя. Констатациите на вещото лице за взаимна кореспонденция между вписванията по отделените сметки в счетоводните книги на ревизираното лице мотивират извода, че като съответстващи на изискванията на ЗСч, те са редовни и по аргумент от чл. 182 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК правилно са съобразени от съда като доказателства, които подкрепят съдържащите се в приемо-предавателните протоколи изявления за предаване на фактическата власт върху стоките. Те не се опровергават от липсата на ангажирани доказателства за транспортирането на строителните материали, тъй като в случая е установено, че доставчикът и получателят са ползвали един и същ склад. В този контекст, несподелима е тезата на касатора, че идентитетът на складовата база сам по себе сочи, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че участва в данъчна измама, тъй като не са налице каквито и да е други обективни данни, индикиращи към наличие на изискуемия се субективен елемент. Същият, противно на изложеното в жалбата, не би могъл да се приеме априори за "очевиден", а подлежи на установяване от приходните органи чрез допустимите доказателствени средства. При липсата на ангажирани доказателства в тази насока, първоинстанционният съд правилно е приел, че спорните доставки са реално осъществени от издателя на фактурите и с РА незаканосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е инкорпорирано искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските при съобразяване на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Тъй като родово компетентен да се произнесе по искането за изменение е първоинстанционният съд, то в тази му част настоящото производство следва да бъде прекратено, а на осн. чл. 135, ал. 4 АПК искането да се изпрати по подсъдност на АС - Пловдив. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,