Решение № 1025 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2009 г.

Решение № 1025 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция ДОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 437/19.06.2009 г., постановено по адм. д. № 5/05 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна (ВОС), с което е отменен ДРА № 762/24.09.2004 г., издаден данъчен експерт-ръководител на екип в ТДД гр. Добрич, в частта в която е потвърден с Решение № 1179/09.12.2004 г. на Директор на РДД - гр. Варна, с който на ПК "Устрем", със седалище с. Дропла, общ. Балчик са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС, ведно с лихва за забава В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът се позовава на приетите по делото ССЕ и издадения ДРА по отношение на прекия доставчик "ЛИТ" ООД. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - ПК "Устрем", чрез пълномощника си адв. Фотева, в писмено становище излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителя на Върховна административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ДРА № 762/24.09.2004 г., издаден от данъчен експерт-ръководител на екип в ТДД - гр. Добрич, в частта в която е потвърден с Решение № 1179/09.12.2004 г. на Директор на РДД - гр. Варна, относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03., м. 05, м. 06, м. 07, и м. 08 2000 г., м. 03 2001 г., и м. 08, м. 09 и м. 11 2002, по 10 броя фактури издадени от "Лит" ООД За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на прекия доставчик "Лит" ООД, като ИПДПО е връчено по реда на чл. 48, ал. 5 от ДПК по пощата с обратна разписка, но при нарушение на посочената разпоредба, тъй като не е посочено името на упълномощеното лице. В посочения в искането 7-дневен срок не са представени исканите документи и писмени обяснения, поради което данъчният орган е приел, че за жалбоподателя, като получател по доставката не са налице изискванията на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) за приспадане на данъчен кредит, като са констатирани и обстоятелства по чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.). Съдът е кредитирал приетите по делото първоначална, и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи и въз основа на тях е приел, че процесните фактури № 1678/20.03.2000 г., № 1688/16.05.2004 г., № 1692/01.06.2000 г., № 1702/14.07.2000 г., № 1887/26.08.2000 г., № 2579/19.03.2001 г., № 4919/31.08.2002г, № 4973/20.09.2002 г., № 4984/27.09.2002 г. и № 5062/06.11.2002 г., издадени от "Лит" ООД са отразени в регистрите по чл. 104 от ЗДДС - в дневниците за продажби и в Справки-декларации през съответните данъчни периоди, с изключение на дан. фактура № 1678/15.05.2000 г., която не е отразена в регистъра за м. 03.2000 г., а през м. 05.2000 г. е отразена фактура № 1687/15.05.2000 г. със същата основа и ДДС. Съдът е обсъдил и приетия по делото ДРА № 238/17.04.2003 г. издаден на доставчика "Лит" ООД за определяне на данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.01.1998 г. - 30.11.2002 г. При така установеното съдът е приел, че за жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 64, т. 2 (чл. 64, ал. 1, т. 2) от ЗДДС (отм.), вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, тъй като начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е обективен факт и той е установен чрез пълно насрещно доказване от жалбоподателя. От приетите по делото писмени доказателства - ДРА № 238/17.04.2003 г., първоначална съдебно-счетоводна експертиза и втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че всички процесни фактури са били включени в дневници за продажби и в СД. С ДРА № 238/17.04.2003 г. данъчният орган е установил за доставчика по тези фактури задълженията по ЗДДС за внасяне към бюджета и е премахнал данъчното предимство върху тях. Решението е неправилно, в частта, с която е отменен ДРА, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 3 332, 70 лв., по ф-ра № 1678/20.03.2000 г.; за данъчен период 01.03. - 31.03.2000 г. Видно от заключението на първоначалната ССЕ фактура № 1678/20.03.2000 г., не е отразена в регистъра за м. 03.2000 г., а през м. 05.2000 г. е отразена фактура № 1687/15.05.2000 г. със същата основа и ДДС. От приетия по делото ДРА 238/17.04.2003 г. издаден на доставчика се установява, че за м. 03.2000 г. не е извършена корекция на начисления ДДС в частта по продажбите, но тъй като процесната фактура не е включена в дневника за продажби за данъчен период м. 03.2000 г., то не може да се обоснове извода, че данъка по тази доставка е начислен като задължение към бюджета. Като е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.), съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството в тази част. В останалата част решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит на ПК "Устрем", е отказано на основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и и чл. 109, ал. 11, във връзка с ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.). Съгласно чл. 64, т. 2, респ. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (в ред. за процесните данъчни периоди преди изменението с ДВ, бр. 117/2002 г. (данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрираното по този закон лице най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие. Данъкът се смята за начислен съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС) отм. (когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Не се оспорва обстоятелството, че доставчика "Лит" ООД е издал процесните фактури и ги е включил в СД и ДП за процесните данъчни периоди. Не се оспорва и обстоятелството и се установява от допълнителното заключение на ССЕ, че проверка в счетоводството на доставчика не е направена, поради невъзможност да се установи къде се съхранява иззетата счетоводна документация. От изслушаната по делото втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и от приетия по делото ДРА № 238/17.04.2003 г. издаден на доставчика на жалбоподателя "ЛИТ" ООД, за определяне на данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.01.1998 г. - 30.11.2002 г., се установява, че за процесните данъчни периоди, в частта на продажбите, данъчният орган не е извършил корекция на декларирания ДДС за внасяне. При тези неоспорени доказателства, правилно съдът е приел, че факта на начисляване на данъка от доставчика като задължение към бюджета е доказан от жалбоподателя в хода на съдебното обжалване. Неоснователен е довода в касационната жалба за липса на данни относно обстоятелството, влязъл ли е в законна сила ДРА № 238/17.04.2003 г. издаден на доставчика на жалбоподателя "ЛИТ" ООД. Този факт следва да бъде установен именно от данъчната администрация, тъй като данните относно неговото обжалване и влизане в сила се съдържат в досието на ДЗЛ. Въпреки задълженията си визирани в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, касаторът не е представил доказателства, във връзка с този си касационен довод за неправилност на решението. Видно от данните по делото по искане на жалбоподателя от ВОС е издадено съдебно удостоверение на 13.03.2007 г. по силата на което да се снабди с друго такова, от което да е видно дата на влизане в сила на посочения ДРА, но до приключване на първоинстанционното производство такова не е получено. С ПИНП № 2661/02.09.2004 г. от констатациите на органа по приходите се установява, че "ЛИТ" ООД е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" от закона въз основа на ДРА № 238/17.04.2003 г., поради което се налага извода, че посочения ДРА е влязъл в законна сила. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението в тази си част като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на касатора, на основание чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК ответника по жалбата ПК "Устрем", следва да заплати 200 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение