Решение № 1277 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2017 г.

Решение № 1277 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - чрез Т. Й. Ч. - юрисконсулт в Областна служба "Изпълнение на наказанията" - П. срещу решение № 65 от 14.03.2017 г., постановено по адм. д. № 153 по описа за 2016 г. на Административен съд - Х. в осъдителната му част. С решението в обжалваната му част, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена на осн. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на И. Н. А. сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на минимално необходима жилищна площ, слънчева светлина, санитарен възел, течаща вода и вентилация в горещите месеци, през периода на престоя му в следствения арест в гр. Х. от 16.03.2015 г. до 4.08.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 4.04.2016 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба на ГДИН се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло иска на И. Н. А.. Ответникът - И. Н. А. чрез адв. Б. И. е подал писмен отговор на касационната жалба. Твърди се, че не са налице предпоставките за отмяна на решение № 65 от 14.03.2017 г., постановено по адм. д. № 153 по описа за 2016 г. на Административен съд - Х.. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд в настоящия съдебен състав, трето отделение, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Производството пред Административен съд - Х. е образувано по искова молба, подадена от И. Н. А. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. С., с която е предявен иск на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди) лева за периода от 16.03.2015 г. до 4.08.2015 г. за понесени неимуществени вреди в резултат на лошите условия на живот при престоя му в ареста в гр. Х., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 4.04.2016 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба, ищецът е посочил, че лошите условия се изразяват в недостатъчна жилищна площ, липса на достъп до слънчева светлина, липса на санитарен възел и достъп до течаща вода, липса на вентилация, в резултат на което през горещите месеци миризмата е ставала нетърпима, липса на престой и разходка на открито. В исковата молба се твърди, че в резултат на тези действия и бездействия ищецът е живял при унизителни и нехуманни условия на живот, преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо за мярката за неотклонение "задържане под стража". Административният съд е установил, че ищецът е пребивавал в арест Х. в периода 16.03.2015 г. до 4.08.2015 г., през който последователно е бил в килия № 6 с размер 8,06 кв. м. и килия № 2 с размер 11,6 кв. м. Установено е от представената писмена справка, че през периода на престоя му в ареста, ищецът е бил настанен в килии с по още две лица, с изключение на периода от 26.05.2015 г. до 2.06.2015 г., когато е бил в килия № 6 с още едно лице и от 16.06.2015 г. до 17.06.2015 г., когато е бил в килия № 2 с още едно лице. От събраните по делото свидетелски показания на лицето К. А. И., пребивавал в една килия в ареста с ищеца за около месец, съдът е установил, че в килия № 2 няма прозорец, достъп до пряка слънчева светлина. Административният съд е приел също така, че не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за осигуряване на престой на открито на задържаните лица, като е посочил, че от представената от ответника нарочна справка се установявало, че престоят "на открито" всъщност се извършвал в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв. м. с два прозореца. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: жилищната площ за всяко от настанените лица била не само под стандартите, възприети от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, но и по-малко от предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв. м. на лице. Съдът е отчел и обстоятелството, че в така посочената жилищна площ са включени и намиращите се в килията мебели, като при това положение действителното свободно пространство в килията не давало възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението. Съдът е приел, че по време на престоя си И. Н. А. е бил поставен в условия, при които реално той е разполагал с под 3 кв. м. реална жилищна площ, която се възприема като водеща до тежка пренаселеност. Формирал е извод, че липсата на достатъчно площ е причинила на ищеца значителни затруднения и дискомфорт. Административният съд е приел, че така установените неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Х. в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответстващи с рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим и че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража". Съдът е определил размера на обезщетението имайки предвид, периода на престой на ищеца в ареста и характера на страданията. Така постановеното решение, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил относимите факти, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните. В резултат на този подробен анализ, съдът е направил обосновани фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. По делото е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормални битови условия в следствения арест в гр. Х., така че лицата, настанени там да разполагат с минимално необходимата жилищна площ, да обитават помещения с непосредствен достъп на дневна светлина и чист въздух, както и да имат възможност за престой на открито. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие от страна на ответника, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически и емоционален дискомфорт. Съобразно естеството на увреждането, степента на понесения дискомфорт и периода на престой на ищеца в тези условия, съдът е преценил като справедливо обезщетението в размер на 300 лева за целия претендиран период от 141 дни. Определеният размер на обезщетението, не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е съобразен с конкретните обстоятелства по делото и със съдебната практиката по този въпрос. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция би било основателно, ако беше доказано. Въпреки изхода на спора и направеното своевременно от адв. Б. И. искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат, тъй като по делото, не е представен договор за правна защита и съдействие по утвърдения образец или друг документ с вписан начин на плащане, от който да е видно, че ответникът е сторил разноски за настоящата инстанция. С оглед посоченото, разноски за ответника не следва да се присъждат пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд