Решение № 8337 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12571/2014 г.

Решение № 8337 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12571/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Златко Николов Златев от гр. Бургас, против заповед № ЧР-05-117/28.02.2014 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е нищожна- издадена от некомпетентен орган, респективно незаконосъобразна, тъй като е издадена на отпаднало основание по отменен закон и не отговаря на условията за пенсиониране, предвидени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител - юрк. Николова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Златев е държавен служител -комисар, началник на затвора гр. Белене, II-ра категория. Със заповед № ЧР-05-117/28.02.2014 г. предмет на оспорване в настоящото производство, министърът на правосъдието приема, че са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и по собствена инициатива прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Заповедта е подписана, с положен щемпел "За министър -Илия Ангелов, Зам. министър" Съгласно справка за справка за трудов стаж, рег. № 2400/28.02.2014 г., към 28.02.2014 г. Златев е със служебен стаж в Главна дирекция изпълнения на наказанията/ГДИН/-на длъжности за държавен служител по МВР - 23 години, 07 месеца и 25 дни. Общият осигурителен стаж/включително военна служба/, е 28 години 08 месеца и 04 дни. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентния орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че същата е нищожна- тъй като има двойно авторство. Изрично, върху самата заповед е посочена, че е издадена от министъра на правосъдието-Златанова, но е подписана от Зам. министър- Ангелов. По делото е представена Заповед № ЛС-04-311/26.02.2014 г. на министъра на правосъдието, с която същият нарежда заместник министър Илия Ангелов да изпълнява функциите на министър на правосъдието, в периода от 27 до 28.02.2014 г., включително. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити, включително фактическото основание, а именно "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО". С това изискванията на закона относно формата са спазени. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването или в случая това е министърът на правосъдието. Също така при постановяването й са осъществени материално правните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че от 1.01.2012 г. държавните служители по ЗИНЗС придобиват право на пенсия независимо от възрастта при общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР, ЗИНЗС и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 28.02.2014 г. има общ осигурителен стаж 28 години, 08 месеца и 04 дни, от които като държавен служител на различни длъжности по ЗОВСРБ, ЗМВР общо 23 години, 07 месеца и 25 дни. Към този стаж правилно се прибавят и 2 години признати за осигурителен стаж от трета категория, изчислени съобразно периода на наборна военна служба съгласно чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с чл. 9, ал. 7 КСО. На основание сочените разпоредби - наборната военна служба се признава за осигурителен стаж, независимо кога във времето е прослужена. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че заповедта е издадена на отпаднало основание, тъй като към момента на връчване на същата -09.09.2014 г. е действал друг правен ред, нов закон за министерство на вътрешните работи, който не предвижда инициатива на органа по назначаване едностранно да прекратява служебното правоотношение при придобиване от страна на служителя право на пенсия, при условията на чл. 69 КСО. Приложима е правната норма действала към момента на издаване на оспорения акт; същият е връчен на служителят в по-късен момент, поради ползването на същия отпуск поради временна нетрудоспособност, което е надлежно удостоверено. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Издадената заповед е законосъобразна а. С оглед изложеното, направеното искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 400 лева възнаграждение за юрисконсулт, съгласно направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,