Решение № 9299 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2019 г.

Решение № 9299 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности – Варна в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите, срещу Решение № 2191 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2505 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна. С атакуваното решение, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 312-ФК/23.08.2019 г., издадена от Началник отдел "ОД"-Варна в ГД "ФК" при ЦУ на НАП – "Запечатване на търговски обект, представляващ кафе "Еделвайс", находящо се в гр. Варна, ул. Сливница, № 69 и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че в заповедта се изложени правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Също така, че с налагането на ПАМ се постигат целите, предвидени в закона – предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид. Възразява се срещу изводите на съда, че не е издадено НП и е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата и предходната съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба "Ситара 9" ЕООД, чрез адв. Добрев изразява становище, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства не се установява твърдяното за извършено нарушение. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Изводите на съда противоречат на фактическите установявания, направени след преценка на събраните по делото писмени доказателства. Налице са касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 22.08.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – кафе "Еделвайс", находящо се в гр. Варна, ул. Сливница, № 69, стопанисван от "Ситара 9" ЕООД, е установено извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост по-долу наричана Наредбата/. При осъществена контролна покупка не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещо в обекта фискално устройство (ФУ), преди легитимация на органите по приходите. Контролната покупка е на стойност 15. 83 лв., които са платени в брой и приети от служител на търговеца. Липсата на регистрация на покупката се потвърждавало и от разпечатката от контролната електронна лента. Установено е, че след извършената проверка в 17. 15 ч. е издаден фискален бон. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил заповедта с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е установено безспорно извършването на нарушение, липсват мотиви по отношение на срока на наложената мярка, не е издадено НП, актът не съответства и на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, е описал в мотивите си приложимите разпоредби както от АПК, ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа на тях, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Не се споделят мотивите на съда, че заповедта е издадена без да се констатирано извършено нарушение от търговеца. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. Обстоятелството, че в по-късен момент, след извършване на проверката е издадена касова бележка не опорочава констатациите на проверяващите. Представения по делото протокол за евентуална техническа невъзможност за функциониране на фискалното устройство не също не променя фактът, че към момента на проверката е извършено нарушение. Констативният протокол установява само, че "в обекта се използват фискални устройства приведени в съответствие с Наредба Н-18, свързани с драйвери предназначени за стария тип фискални устройства. Това е техническа предпоставка за забавяне, а в някой случай и неотпечатване на фискален бон". Поддържането на ФУ в техническо състояние, което да позволява правилното им функциониране е задължение на търговеца. Освен това в конкретния случай не се касае само за невъзможност да бъде отпечатан фискален бон, а изобщо за отчитане на продажбата. Видно от разпечатката на "Х" отчет за 22.08.2019 г. и КЛЕН от 21.08.2019 г. до 22.08.2019 г. тя изобщо не е отразена. На последно място следва да бъде отбелязано, че констативният протокол е съставен на 08.10.2019 г. за нуждите на съдебното производство. Твърдения за техническа неизправност или забавяне в отчитането на продажбите не са поддържани от търговеца при извършване на проверката и не са констатирани от органите по приходите. Неправилен е изводът на решаващия състав на АС-Варна, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено. За констатирането му от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразено с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Съответствието на административния акт с целта на закона не може да се смесва с целесъобразността на последния. По аргумент на противното от § 1, т. 3 от ДР на АПК административен акт е целесъобразен, когато е издаден при правилно упражняване на оперативна самостоятелност. Това означава, че въпросът за целесъобразността се поставя само когато актът е издаден от орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, и то само при обжалване по административния ред, каквито обстоятелства в случая не са налице. Съответствието на акта с целта на закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Общият размер на разноските е 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за двете инстанции в размер на 200 лева, на възстановяване подлежи и заплатена от административния орган държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение