Решение № 11604 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5988/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. Демерджиев, [ЕГН], с адрес: гр. Благоевград, [улица]срещу Решение 472 от 20.03.2023г., постановено по адм. дело 596/ 2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград за 2021г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-22000119003789-091-001/08.05.2020г., в частта потвърдена с решение 1949 от 21.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София и е осъден да заплати на Национална агенция за приходите (НАП), направените по делото разноски в размер на 10 336,83 лева (десет хиляди триста тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки). В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът не е направил анализ на възраженията на ревизираното лице, както не е направил и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на ревизираното лице. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка, от която да се доказва, че действията на ревизираното лице са единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси публичните си задължения. Неправилен е извода на съда, че е налице разпределяне на скрита печалба. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез юрк. Петрова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 336,83 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 29). Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на М. Демерджиев от гр. Благоевград по чл. 19 от ДОПК за задължения на Еф Джей ТрейдингЕООД в общ размер от 142 170,78 лева, включващ главнични и лихвени задължения към датата издаване на РА, от които: по ЗДДС за периода м. 12.2013 г. - м. 12.2014 г. - главница от 87 280,95 лв. и 51 332,11 лв. лихви, вкл. и за периода м. 01.2015 г.; по ЗКПО за 2014 г. - главница от 2 343,27 лв. и лихви от 1 214,45 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения. При ревизията е установено, че ревизираното лице /РЛ/ М. Демерджиев е едноличен собственик на капитала и управител на Еф Джей ТрейдингЕООД в ревизирания период. Установено е, че РЛ като едноличен собственик на капитала на Еф Джей ТрейдингЕООД, продава дружествените дялове на лицето О. Чимев на 28.04.2015 г. Установено е също така, че към датата на издаване на РД Еф Джей Трейдинг ЕООД има установени, но невнесени задължения в общ размер (главници и лихви) от 141 100,18 лв. към датата на издаване на РД, от които установени за ДДС с влязъл в сила РА Р-22000115005058-091-001/26.04.2016 г. в размер на 87 280,95 лв. - главница, относима към периода на настоящата ревизия, и 50 289,50 лв. - лихви. Установени са задължения за корпоративен данък за 2014 г., съгласно подадена ГДД на дружеството по чл. 92 ЗКПО, в размер на 2343,27 лв. - главница и лихви от 1 186,46 лв. Установено е също така, че дружеството няма имущество, от което да бъдат удовлетворени задълженията му. Дългът на дружеството е определен за несъбираем, съгласно справка на дирекция Събиране поради липса на имущество. От получени и анализирани данни за движението по сметките на Еф Джей ТрейдингЕООД в Сосиете Женерал ЕкспресбанкАД, за периода 01.04.2012 г. - 30.04.2015 г., е установено, че Демерджиев като управител на дружеството поддържа минимални среднодневни салда в две сметки - в евро и в лева. След всяко получаване на приход от продажби или възстановяване на ДДС, незабавно същите биват изтегляни от него, съпругата му Б. Демерджиева или синът им В. Демерждиев (л. 38 и л. 88-91). Установено е, че малка част от приходите са превеждани за погасяване на публични задължения. Общият размер на изтеглените рредства от сметката в евро е 256 720,90 лв., а от сметката в левове -167 006,55 лв. Не е установено изтеглените суми да са вложени в стопанската дейност на дружеството или да са налични по касата му. Проследимостга на средствата е невъзможна и поради липса на счетоводни регистри на Еф Джей ТрейдингЕООД за периода. От правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички предпоставки от хипотезата на на посочените норми. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила като спорният предмет на делото е определен точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактическите изводи са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Неоснователно е оплакването на касатора, че правните изводи в РА и РД са крайно нелогични, неправилни и незаконосъобразни. В тази насока касаторът не излага конкретни оплаквания. Настоящият съдебен състав намира, че изводите направени в РД съответстват на тези в РА. Нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публични задължения да бъдат събрани. Правилно е уставонено, че Демерджиев е декларирал недействителните ВОД в полза на дружеството, установени като такива с влязъл в сила РА от 26.04.2016 г., и въз основа на което невярно деклариране е възстановен недължим ДДС на дружеството. Правилно при тази установеност първоинстанционният съд е приел, че следва да бъдат кредитирани изводите от РА за съставомерност на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение възникване солидарната отговорност на Демерджиев за задълженията на Еф Джей ТрейдингЕООД за ДДС. По отношение задълженията за корпоративен данък приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на Еф Джей Трейдинг ЕООД ЕООД и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци. Оплакванията в касационната жалба са били предмет и на жалбата до първоинстанционния съд и са обсъдени от него. Съдът обосновано на събраните доказателства ги е отхвърлил. Съдът с право е съобразил, че в потвърждаващото РА решение, приходният орган е конкретизирал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Задълженото лице, в качеството си на управител, е знаел за задълженията на дружеството, тъй като са били декларирани от него, като изтеглените пари в брой от банкова сметка на юридическото лице от неговия управител в лична полза, безспорно представлява намаление на имуществото на дружеството, поради което правилно е прието от съда, че управителят отговаря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. При това положение безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на резултата - публичните задължения да не бъдат събрани. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че както недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат са доказани и осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че чрез намаление на имуществото на дружеството, управителят е причинил невъзможност за събиране на публичните му задължения в процесния размер. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 336.83 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,