Решение № 16325 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2019 г.

Решение № 16325 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Иванов, от [населено място] против решение № 966/25.04.2019 г. по адм. дело № 10/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10 и чл. 27 от Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г., в сила от 01.04.2003 г. и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Вълчанова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, в които претендира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че предвид разпоредбата на чл. 27 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г., прекратената на основание чл. 7, т. 1 от Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не подлежи на възобновяване, а за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не са налице материалноправните основания по чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 966/25.04.2019 г. по адм. дело № 10/2019 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. Иванов, от [населено място] срещу решение № 2153 – 15 – 246/28.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] протокол № 2140 – 15 – 635/31.08.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. С оспорените пред административния съд актове пенсионните органи са отказали на Д. Иванов, от [населено място] отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Справка № 7443/26.07.2017 г. (вх. № 2113 – 15 – 5166#6/14.02.2018 г. в ТП на НОИ - Пловдив) на Украинския пенсионен фонд установява, че жалбоподателят е регистриран в Луцкото обединено управление на фонда във Волинска област и получава пенсия за първа група инвалидност по общо заболяване, която е изплатена за периода 27.03.1998 г. – 30.06.2017 г. включително. Регистрацията му е прекратена на 01.07.2017 г. във връзка с пристигането му в България, отчитайки, че целта на преселването е промяна в постоянното пребиваване. В ТП на НОИ – Пловдив е постъпил формуляр БГ 8 УКР 2 вх. № 1029 – 50 – 14646/25.05.2018 г. по описа на Дирекция "Международни спогодби" при НОИ, ведно с удостоверен осигурителен стаж в Украйна. Данните по пенсионната преписка сочат осигурителен стаж в Република България и Украйна с продължителност 19 г., 09 м. и 11 дни, който превърнат към трета категория труд възлиза на 29 г., 03 м. и 06 дни. С формуляр УКР/БГ 3/11.04.2018 г. Украинският пенсионен фонд е потвърдил българския стаж като зачетен по украинското законодателство, получаваната пенсия за инвалидност до 01.07.2017 г. и спирането й с оглед промяната на постоянното пребиваване. Съгласно чл. 25 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г., в сила от 01.04.2003 г., ако пенсионер се пресели от територията на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна след влизането в сила на този договор, получаваните от него пенсии продължава да изплаща договарящата страна, от която се е преселило лицето, по реда, установен с този договор. Законосъобразно административният съд е приел, че след като на Иванов е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по украинското законодателство преди влизането в сила на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г. лицето има право да продължи да получава същата. Ирелевантни са обстоятелствата, свързани с получавана пенсия по Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване. Съгласно чл. 27 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г., в сила от 01.04.2003 г., пенсии или други парични плащания, отпуснати преди влизането в сила на този договор не се преразглеждат, но за определяне правото на плащания се взема предвид осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи страни преди влизането в сила на този договор. Претендираната алтернативно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е различен вид осигурително плащане от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При проверка на материалноправните основания за възникване на това заявено право административният съд обосновано е отчел отсъствието на материалноправните основания по чл. 68, ал. 1 и ал. 3 и чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО за възраст, осигурителен стаж и сбор от осигурителен стаж и възраст за неговото възникване. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение