Решение № 2956 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2020 г.

Решение № 2956 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда чл. 208 и сл., и чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Кърджали, гр. Кърджали, бул. "България" № 41, представляван от председателя си инж. Ю. Ахмед, чрез адв. Е. Пенчева, против решение № 133 от 10.07.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело № 20 по описа за 2020 г., в частта, в която е отменена т. 2-ра от Решение № 21/23.12.2019 г. на Общински съвет – Кърджали, с която е определен размерът на такса битови отпадъци на територията на Община Кърджали за 2020 г. и е осъдена Община Кърджали да заплати на Областната управа – Кърджали деловодни разноски в размер на 20 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането от съда е за отмяна на съдебния акт в тази част и за оставяне в сила на оспорените текстове от наредбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. Ответникът по касационната жалба – Областния управител на Област Кърджали, чрез упълномощения юрк. Е. Златанова, оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда в представени писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение в оспорената част е неблагоприятно, и в законоустановените срокове по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по жалба на Областния управител на Област Кърджали против Решение № 21 от Протокол № 4/23.12.2019 г. на Общински съвет – Кърджали, с което са приети план-сметка за дейностите по управление на отпадъците за 2020 година по обобщени показатели и на основание чл. 62, чл. 63 и чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 25 от Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, е определен размерът на такса за битови отпадъци за 2020 г. С решение № 133/10.07.2020 г. по адм. дело № 20/2020 г., съставът на Административен съд - Кърджали е приел, че жалбата на Областния управител на Област Кърджали е недопустима в частта, с която се оспорва т. 1-ва от Решение № 21/23.12.2019 г. на Общински съвет – Кърджали, тъй като не представлява индивидуален или общ административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази й част. Съдебното решение в прекратителната му част, като неоспорено, е влязло в сила. По отношение на обжалваната т. 2-ра от Решение № 21/23.12.2019 г. на Общински съвет – Кърджали, с която е определен размерът на такса битови отпадъци на територията на Община Кърджали за 2020 г., болшинството от съдебния състав е преценило същата като незаконосъобразна и е постановена отмяната й. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване общ административен акт и от лице, което има правен интерес да го оспори. На следващо място са изложени мотиви, че решението е прието от компетентен орган, съобразно чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ; при спазване на изискванията за кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 4 и 5 ЗМСМА; в предвидената в АПК писмена форма; при спазване на изискванията на чл. 66 и чл. 69 АПК. За да отмени оспорената т. 2-ра от решението, съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК, тъй като не били изложени фактически основания за необходимостта от увеличение на размера на ТБО за 2020 г. Обосновал е мотиви, че е в обществен интерес ТБО да не възстановява пълните разходи на общината, тъй като би могло тези разходи да бъдат покрити по друг начин. Мотивиран е и извод, че предвид последвалото обжалваното решение изменение на чл. 20, ал. 1, т. 1, б. "з" от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (ДВ, бр. 26/22.03.2020 г.), по силата на което е бил определен по-нисък размер на отчислението за всеки тон депониран отпадък на депата за 2020 г. от 95 лв. – намален на 69 лв., това водело до неоснователно определен по-висок размер на ТБО. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, за да вземе предвид последвалото изменение в нормативната разпоредба. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Промяната в нормативната уредба не представлява нов факт, поради което позоваването на състава на АС – Кърджали на посочената разпоредба е неправилно. Приложима е разпоредбата на ал. 1 от цитирания законов текст, съгласно която съответствието на нормативния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради изложеното, неправилно е била съобразена настъпилата промяна на чл. 20, ал. 1, т. 1, б. "з" от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (ДВ, бр. 26/22.03.2020 г.), по силата на което е бил определен по-нисък размер на отчислението за всеки тон депониран отпадък на депата за 2020 г. от 95 лв. – намален на 69 лв., тъй като е било невъзможно същата да бъде съобразена от Общински съвет – Кърджали при издаване на оспореното решение. Настоящият състав на съда споделя изложените в особеното мнение на председателя на съдебния състав на АС-Кърджали, че неправилно мнозинството от съдебния състав е обосновал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК. Кметът на Община Кърджали, като вносител на предложението за приемане на план-сметката за дейностите по управление на отпадъците и определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2020 г., е обосновал необходимостта от увеличаване на размера на ТБО, за което е изложил подробни мотиви, в които са посочени причините, които налагат приемането на промени в размера на ТБО. Новият размер е определен в съответствие с необходимите разходи за осигуряване на услугите по отделни компоненти, съобразно план-сметката за съответните дейности. Неправилно е позоваването и на чл. 8, ал. 3 ЗМДТ, съгласно който размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес, тъй като не са установени предпоставки за прилагането на тази разпоредба. С оглед изложените мотиви, настоящият състав счита, че т. 2-ра от Решение № 21/23.12.2019 г. на Общински съвет – Кърджали, с която е определен размерът на такса битови отпадъци на територията на Община Кърджали за 2020 г. е законосъобразна. При приемането й е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК, като предложението за приемането й е мотивирано и обосновано. Като е приел обратното, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло. При този изход на спора касаторът Общински съвет - Кърджали има право на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 390, 00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. и договор за правна защита и съдействие № 0000071133/24.06.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,