Решение № 15824 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2019 г.

Решение № 15824 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Благоевград срещу решение № 2226/28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Свети Никола" ООД, чрез адв. Василева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът Община Сандански, чрез адв. Дамянов, не оспорва основателността на касационната жалба и моли за нейното уважаване и отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението, като постановено в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил мълчалив отказ на началника на СГКК- Благоевград по заявление вх. № 01-387490/05.12.2017 г. на "Свети Никола" ООД в частта, с която е поискано да се допусне изменение на КККР, изразяващо се в корегиране формата на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 с нанасяне на самостоятелен обект като неделима част от сградата, съставляващ тераса с площ от 91.74 кв. м. поради допусната явна фактическа грешка при изработване на КККР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Прието е, че е налице формиран мълчалив отказ по тази част от заявлението за изменение на КККР, тъй като началникът на СГКК се е произнесъл изрично със заповед № 18-652/22.01.2018 г., но само по отношение на заявеното искане за нанасяне в КККР на входа на сградата, като в заповедта липсва произнасяне по отношение искането за промяна на КККР за частта, касаеща процесната тераса от 91.74 кв. м., прилежаща към заснет Самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14. Липсата на произнасяне, респ. действия от страна на административния орган в срока до 05.02.2018 г., по заявеното искане досежно нанасяне на терасата е квалифицирано като мълчалив отказ, надлежно оспорен в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК - на 28.02.2018 г. Позовавайки се на т. 5 от ППВС № 4/1976 г., съдът се е произнесъл по същество, възприемайки констатациите на приетата по делото без оспорване СТЕ, от която се установява, че процесната тераса към кафе- сладкарницата на собствената на Дружеството-заявител, по силата на нот. акт № 72, том ІІІ, рег. № 3844, дело № 426/2001 г., сграда съществува на място, с визираната в нот. акт площ от 91. 74 кв. м. и представлява прилежаща част към нанесен в КК самостоятелен обект в сградата с идентификатор 65334.300.1611. 8. 14 /кафе-сладкарница/. Обсъдено е местонахождението на терасата, нейните параметри и фигурирането и в проектите на сградата /първоначален и екзекутив/, като е прието, че заснемането на терасата в КК като самостоятелен обект в друг имот съставлява явна фактическа грешка в КККР, която подлежи на поправяне чрез допускане на поисканото изменение. Този извод е базиран и на изискванията на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с оглед определението за "граница на сграда" и визираното изобразяване в тази граница на "тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1. 20 м. от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите в сградата". Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка досежно параметрите на процесната тераса и принадлежността й към сградата като прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611. 8. 14 /кафе-сладкарница/. Както правилно е приел административният съд в случая е налице надлежно формиран мълчалив отказ по заявление вх. № 01-387490/05.12.2017 г. на "Свети Никола" ООД в частта за коригиране формата на сграда с идентификатор 65334.300.1611. 8 с нанасяне на самостоятелен обект като неделима част от сградата, съставляващ тераса с площ от 91.74 кв. м., тъй като в постановеният от административния орган краен акт в производството - заповед № 18-652/22.01.2018 г., не е налично произнасяне с одобряване на исканото изменение в тази част или изрично постановен отказ. Това обуславя допустимост на оспорването "Свети Никола" ООД, по което е образувано производството пред Административен съд-Благоевград, което е подадено и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Обосновани са изводите на съда за незаконосъобразност на мълчаливия отказ по заявлението за изменение на КККР с нанасяне на процесната тераса като неразделна част от сграда с идентификатор 65334.300.1611. 8 /хотел/. Установено е по безспорен начин по делото, от приложената техническа документация и неоспореното заключение на СТЕ, че към момента на одобряване на КККР със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изп. директор на АГКК, процесната тераса е съществуваща на място, фигурира в екзекутива от 2001 г. и в нот. акт № 72, том ІІІ, рег. № 3844, дело № 426/2001 г. с еднаква площ от 91,74 кв. м. и местонахождение. Установено е също, вкл. от представения снимков материал към заключението на вещото лице, че терасата е прилежаща част от сградата на бившия хотел "Спартак", преустроен след 2001 г., като фигурира и в проекта за преустройство на хотела, заверен на 29.01.2001 г., както и в екзекутива от 20.02.2002 г. Терасата е на нивото на колонадите на входа на хотела, над гардеробната и входа-фоайе за таверната и алпийски двор, с височина от прилежащия наклонен терен от 0.50 м. до 1.80 м., на една обща плоча с ресторанта, която е +/- кота 0. Освен това терасата е функционално продължение на нанесения със заповед № 18-652/22.01.2018 г. на началника на СГКК-Благоевград по същото заявление вход на сградата. Изложеното сочи на обоснованост на извода на административния съд, че процесната тераса не представлява самостоятелен обект, а е неразделна /прилежаща/ част от сграда с идентификатор 65334.300.1611. 8, попада в приложното поле на на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и следва да бъде нанесена в КК в границата на сградата - чл. 23 във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗККР. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника "Свети Никола" ООД за разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи адв. възнаграждение в установения размер от 720 лв по представения Договор за правна защита и съдействие от 31.10.2019 г. и фактура от 01.11.2019 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,