Решение № 24 от 22.1.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002101868/2023 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от адв. С. Х., пълномощник на ищцата С. Г. Ж., за допълване на решение № 730 от 11. 12. 2024 г. по гр. д. № 1868/2023 г. на ВКС, 1 г.о., чрез вписване в диспозитива на същото на изречението: „Решението е окончателно.“ В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответниците Д. П. Б. и М. В. Б. не изразяват становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за допълване е неоснователна. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение е извършена преценка за правилността на въззивното решение във всичките му части, в рамките на въведените от касатора касационни основания за неправилност. Обжалваното решение е отменено и е уважен предявеният от С. Г. Ж. против М. В. Б. и Д. П. Б. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. След като касационната инстанция се е произнесла по правилността на въззивното решение във всичките му атакувани части, т.е. по целия предмет на касационната жалба, то постановеното решение не е непълно. Указанията, касаещи обжалваемостта на решенията, не са част от спорния предмет и са задължителна част от съдържанието на решението само когато същото подлежи на обжалване – като се посочва срокът за обжалване, началото на течението на срока и кой е функционално компетентният съд. Решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не подлежат на обжалване. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение