Решение № 1052 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2017 г.

Решение № 1052 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Симеонов от [населено място] решение № 1488 от 27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1003/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 16-4635-000128 от 06.08.2016 г. на началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление – Приморско. Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - началник група при Областна дирекция на МВР- гр. Бургас, РУ - Приморско, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Д. Симеонов против заповед № 16-4635-000128 от 06.08.2016 г. на началник група при ОДМВР Бургас, РУ- Приморско, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Симеонов е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: при извършена проверка за употреба на алкохол на 06.08.2016 г. около 05, 20 ч. е установено, че Д. Симеонов управлява л. а. Хонда с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол с концентрация 1,09 промила, измерени в издишания въздух. Пробата е била направена в 06:52 ч., концентрацията е била установена с техническо средства " Алкотест Дрегер 7510. Издаден е и талон за медицинско изследване. При така установеното, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е съставил АУАН, който е връчен на Симеонов. Въз основа на съставения АУАН на същата дата е издадена и заповедта за налагане на ПАМ № 16-4635-000128 от 06.08.2016 г. на началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление – Приморско. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай въз основа на доказателствата съдът е приел, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, поради което и административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил оспорената ПАМ. С оглед изложеното съдът е направил извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на Вълов, като неоснователна. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация - е установена по надлежен ред. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Съдът в решението си е отговорил на всички възражения, направени в жалбата като правилно ги е приел за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя изводите и съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт, с оглед на което не счита за нужно да ги преповтаря. Правилен е изводът на съда, че датата на връчването на оспорената заповед е ирелевантна за законосъобразността на наложената ПАМ. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1488 от 27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1003/2017 г. на Административен съд - Бургас Решението е окончателно.