Решение № 14395 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2010 г.

Решение № 14395 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Александър Петров Трифонов, Здравка Василева Трифонова и Петя Александрова Дикова, тримата от гр. София, подадена чрез пълномощника им Владислав Диков, срещу решение № 238 от 20.10.2010 г., постановено по преписка № 151/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което производството по преписката е прекратено на основание чл. 52, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че Комисията за защита от дискриминация следва да разгледа и да се произнесе по същество досежно твърденията им за дискриминационно отношение от страна на Столична община във връзка с тяхната неравнопоставеност при формирането и заплащането на данък сгради и такса за битови отпадъци спрямо съседите на техния имот. Иска се отмяна на решението и връщане преписката на Комисията за защита от дискриминация за разглеждане по същество на поставените от молителите въпроси. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: Жалбоподателите са сезирали Комисията за защита от дискриминация с твърдения за неравното им третиране в сравнение със съседите на техния имот при определяне на местните данъци и такси от страна на Столична община - данък сгради и такса за битови отпадъци. Изложени са пространни обяснения за придобивното основание на имота им и стойността на задълженията им към Столична община за местните данъци и такси, като се изразява несъгласие с определения им по-висок коефициент за изчисляване на данъчната оценка на недвижимия имот. писани са и контактите със служебните лица от ПАМДТ - Овча купел и Дирекция ПАМДТ - Столична община. Искането е за установяване на дискриминационно третиране спрямо тях от страна на общината при изчисляване на местните данъци и такси спрямо тези на съседите им и преустановяване на нарушението. Правилно Комисията за защита от дискриминация е указала на молителите да отстранят констатираните нередовности в молбата. С писмо изх. № 30-20-318/16.09.2010 г. от тях е изискано да уточнят конкретните обстоятелства, на които се основават твърденията им, както и исканията си до КЗД съобразно компетентността й по специалния закон. В указания от административния орган срок е постъпил отговор от пълномощника на молителите, с който обаче не са отстранени посочените от Комисията нередовности на жалбата. Повторно подробно се излагат твърдения за начина на формиране на местните данъци и такси, които Александър Петров Трифонов, Здравка Василева Трифонова и Петя Александрова Дикова са задължени да заплатят през 2010 г. и несъгласието им с техния размер, като отново се излагат факти във връзка с кореспонденцията им с районната администрация. С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е приела, че указанията й за конкретизиране на жалбата не са изпълнени точно и ясно, оставила е жалбата без разглеждане на основание чл. 52, ал. 3, пр. второ от ЗЗДискр. и е прекратила производството. Решението е правилно. При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, решението е постановено при точно приложение на материалния закон. Правилно е прието, че твърденията на жалбоподателите не са конкретизирани, не са уточнени техните адресати и не са изложени обстоятелства, очертаващи конкретния предмет на проверка. Въпреки дадените от органа указания, жалбоподателите не са посочили релевантни факти и обстоятелства за дискриминация, които да са извършени спрямо тях, т. е. не са сезирали органа по надлежния ред. Комисията за защита от дискриминация се произнася по твърдения за упражнено пряко или непряко неравно третиране на конкретни лица, съобразно заложените в специалния закон цели. Тя няма правомощие да се произнася по неуточнени твърдения и бланкетни искания за проверки на сметки, длъжностни лица, държавни органи и учреждения. В този смисъл дадените от административния орган указания са в изпълнение на изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр. Тези реквизити са задължителни с оглед изясняване предмета на проверката и упражняване процесуалното право на защита на засегнатата страна - чл. 9 от ЗЗДискр. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване ли подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая твърденията на жалбоподателите са насочени към неправомерни действия на органи на общинската администрация, към решения на органа за местно самоуправление за райониране на столицата и съответно - за неправилно изчислени дължими местни данъци и такси. В този смисъл простото твърдение за неравно третиране следва да се подкрепи с точни, конкретни и ясни факти и обстоятелства, относими към предмета на проверката в рамките на предоставените по закон правомощия на Комисията за защита от дискриминация. Затова правилно административният орган е поискал уточняване на твърденията по жалбата в рамките на търсената от Комисията защита. Нито в жалбата, нито в допълнителното обяснение не се излагат конкретни факти за търсената намеса. Доколкото жалбоподателите се позовават на обстоятелства и твърдения за по-неблагоприятното им третиране, то те е следвало да ги конкретизират пред Комисията за защита от дискриминация и да уточнят предмета на разследване с оглед компетентността на този орган и целите на специалния закон. Като е приела, че не са изпълнени точно изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр., Комисията е направила обоснования извод за недопустимост на така подадената жалба и правилно е прекратила производството. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд,