Решение № 7963 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Тони Финанс" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Мездра, представлявано от Т. Йорданов, против Решение 1593/08.02.2021 г., постановено по адм.д.6903/2020 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед БНБ-47192 от 26.05.2020 г. на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор".

С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Касаторът оспорва изводите на съда и излага подробни доводи, че решението е неправилно поради необоснованост и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането към петчленния състав на Върховния административен съд е да отмени изцяло обжалваното решение и реши спора по същество като отмени Заповед БНБ-47192 от 26.05.2020 г. на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция.

Ответникът - подуправителят на Българска народна банка /БНБ/, ръководещ управление "Банков надзор", чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, което намира за обосновано, издадено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, намирайки че съдът е изложил подробни мотиви, отговорил е на всички възражения в жалбата, извършил е пълна проверка за законосъобразност на акта на основанията в чл.146 от АПК и обосновано е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение 1593/08.02.2021 г., постановено по адм.д.6903/2020 г. на ВАС, седмо отделение е отхвърлена жалбата на "Тони Финанс" ЕАД срещу Заповед БНБ-47192 от 26.05.2020 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", с която, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4, предложение второ от Наредба 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции (Наредба 26) във вр. с чл. 3а, ал. 5, предложение четвърто от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и чл. 8, ал. 1, т. 5, предложение първо, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба 26 във връзка с чл. 3а, ал. 5, предложение първо ЗКИ, е отказано вписване на дружеството в регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ.

За да достигне до този резултат, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в изискуемата форма, мотивирана е и при постановяването й са спазени изискванията на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни норми, съдържащи се в ЗКИ и Наредба 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, от което е извел заключение за законосъобразност на оспорената заповед.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Оспореното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно релевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, тричленният състав на ВАС е установил следното:

"Тони Финанс" ЕАД е търговско дружество, регистрирано по българския закон и вписано в Търговския регистър на 09.08.2019 г. с вписан капитал 1 000 000, 00 лв., разпределен в 100 000 броя акции с номинална стойност 10, 00 лв.

На 25.09.2019 г. Тони Финанс ЕАД подава заявление вх.БНБ-103563 на основание чл. 6, ал. 1 от Наредба 26 за вписване в регистъра на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ на Българската народна банка (БНБ), км което е подадена декларация по чл. 6, ал. 4, т. 3 от Наредба 26 с деклариран произход на средствата, с които са придобити акциите/дяловете от капитала на Тони Финанс ЕАД: изплатени доходи от дивиденти.

Поради констатирани пропуски и неточности са дадени указания Т. Йорданов да представи декларация по чл. 6, ал. 7 от Наредба 26, както и във връзка с декларирания произход на средствата с декларацията по чл. 6, ал. 4, т. 3 от Наредба 26 да посочи от кое дружество са разпределени и изплатени дивиденти, за коя година, точен размер, име на лицето, за което са разпределени, като приложи документи, доказващи произхода. Поради неизпълнение в срок на указанията, на 11.11.2019 г. управителят на Тони Финанс ЕАД е уведомен, че при непредставяне на исканите документи в срок до 14.11.2019 г., БНБ ще премине към отказ от вписване на дружеството на основание чл. 8, ал. 1, т. 4, предл. първо от Наредба 26.

На 15.11.2019 г. Тони Финанс ЕАД подава заявление, с приложени документи, като декларира следния произход на средствата:

1. 250 800 лева изплатени на Т. Йорданов доходи от дивиденти от АРИЕЛ-ТН ЕООД за 2019 г.

1. 270 750 лева - изплатени на Т. Йорданов доходи от дивиденти от ИНЕРТСТРОЙ-КАЛЕТО АД за 2019 г.

1. 1 360 600, 96 лв. изплатени на Т. Йорданов доходи от дивиденти от АРИЕЛ-ТН ЕООД за 2013 г.

След изискана уточняваща информация и допълнителни документи за произхода на средствата, с които е направена вноската в капитала на дружеството, поради констатирани несъответствия, дружеството подава заявление с приложени документи, в т.ч. поредни декларации по чл. 6, ал. 4, т. 3 и по чл. 6, ал. 7 от Наредба 26, и двете с дата 13.12.2019 г., в които е декларирано, че произходът на средствата, с които е направена вноска в капитала на дружеството-заявител е следният:

1. 263 000 лева част от дивидент, разпределен съгласно решение на АРИЕЛ-ТН ЕООД от 24.09.2013 г.

1. 270 750 лева дивидент, разпределен с решение на Съвета на директорите на ИНЕРТСТРОЙ-КАЛЕТО АД за 2019 г.

1. 250 800 лева дивидент, разпределен с решение на АРИЕЛ-ТН ЕООД от 31.07.2019 г.

1. 110 000 лева внесени на 31.07.2019 г. /върнат заем, представен на Ариел-ТН ЕООД;/

1. 117 000 лева част от дивидент, разпределен с решение на Ариел-ТН ЕООД от 24.09.2013 г.

На 06.01.2020 г. от Тони Финанс ЕАД са изискани допълнителни документи, доказващи декларирания произход на средствата в размер на 263 000 лева и 110 000 лева, както и информация относно несъответствията между декларациите, подадени през месец.

Впоследствие са подадени още две заявление с приложени документи и детайлни разбивки на позиции от баланса към годишния финансов отчет на АРИЕЛ-ТН ЕООД за 2017 и 2018 г. и предварителен ГФО за 2019 г., както и друга пояснителна информация.

На 26.05.2020 г. със Заповед БНБ-47192, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4, предложение второ от Наредба 26, във вр. с чл. 3а, ал. 5, предложение четвърто ЗКИ и чл. 8, ал. 1, т. 5, предложение първо, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба 26, във връзка с чл. 3а, ал. 5, предложение първо ЗКИ, подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" отказва вписване на Тони Финанс ЕАД в регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ.

Административният орган приема, че декларираният в неколкократно представените декларации по чл. 6, ал. 4, т. 3 и чл. 6, ал. 7 от Наредба 26 произход на средствата, в общ размер на 478 450 лв. (263 000 лв.+110 000лв.+117 000 лв.), с които е направена част от вноската в капитала на заявителя, не се потвърждава от информацията и документите, представени в БНБ за доказването му. Приема, че от неколкократно представените декларации и други документи и при наличието на противоречива информация относно произхода на средствата, в производството по регистрация не се установява изпълнението на изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба 26 за ясен и законен произход на средствата в размер на 478 450 лв., с които е направена вноската в капитала на заявителя, което е предпоставка за постановяване на отказа.

Съдът е посочил, че чл. 4, ал. 3 от Наредба 26 поставя изискване произходът на средствата, с които са направени вноските в капитала на дружество - заявител, за вписване като финансова институция, да е ясен и законен, като възлага в задължение на подуправителя на БНБ проверката на посоченото изискване. Именно с оглед това задължение, административният орган многократно е предоставял възможност на заявителя да изясни произхода на средствата, с които е направена вноската в капитала, като е изисквал допълнителни документи и информация. Вследствие на това са приети като ясни и със законен произход сумите от 250 800 лв., представляващи изплатен на 31.07.2019 г. в полза на Т. Йорданов дивидент от АРИЕЛ-ТН ЕООД за 2018 г. и сумата от 270 750 лв., представляващи изплатен на 31.07.2019 г. в полза на Т. Йорданов дивидент от ИНЕРТСТРОЙ- КАЛЕТО ЕООД за 2018 г., но не и останалите суми, което е самостоятелно основание за постановяване на отказ от регистрация като финансова институция, тъй като представлява неизпълнение на изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредба 26 за ясен произход на средствата, с които са направени вноските в капитала на заявителя.

След обстоен и коректен анализ на събрания доказателствен материал, съдът правилно е изяснил спорния предмет- че не е ясен декларираният в неколкократно представените декларации по чл. 6, ал. 4, т. 3 и чл. 6, ал. 7 от Наредба 26 произход на средствата в общ размер на 478 450 лв. (263 000 лв.+ 110 000 лв.+117 000 лв.), с които е направена част от вноската в капитала на заявителя, както и че произходът не се потвърждава от информацията и документите, представени за доказването му.

Относно произхода на средствата в размер на 110 000 лв., декларирана като върнат заем от АРИЕЛ-ТН ЕООД по договор за заем от 10.07.2018 г., сключен между Т. Йорданов и АРИЕЛ-ТН ЕООД, за сума в размер на 910 000 лева, със срок за погасяване до 31.12.2022 г., съдът правилно е посочил, че в представената със заявление от 10.03.2020 г. справка по ГФО на АРИЕЛ-ТН ЕООД за 2018 г. за позиция Други задължения - над 1 година - 6 242 хил. лв. от пасива на баланса на АРИЕЛ-ТН" ЕООД не е посочен договор за заем от 10.07.2018 г. с посочените параметри. В последната позиция на справката по годишния финансов отчет на АРИЕЛ-ТН ЕООД за 2018 г. е отразен договор за заем от същата дата 10.07.2018 г., но той е с размер 1 163 675, 88 лв. и срок на погасяване 31.12.2020 г., което правилно е тълкувано от съда като сериозно несъответствие, вследствие на което законосъобразен и обоснован е изводът на административния орган за наличието на противоречива информация и неясен произход на средствата в размер на 110 000 лв.

Настоящият петчленен състав на ВАС подчертава, че наведените аргументи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускане на поискана от страната съдебно- счетоводна експертиза са неоснователни. Съдът, в хода на съдебното дирене, е преценил, че делото е попълнено с достатъчен и релевантен доказателствен материал, поради което е отказал допускането на експертиза за установяване параметрите по договора за заем от 10.07.2018 г., тъй като за това са били вече представени всички относими писмени доказателствени средства. С това свое процесуално действие съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е преклудирал правото на дружеството на гарантирана ефективна правна защита.

Относно произхода на средства в размер на 117 000 лв., съдът е приел за безспорно, че посочената сума е набрана по банкова сметка на Т. Йорданов чрез регулярни вноски на каса в брой, извършени от Т. Йорданов в периода 01.01.2019 г. - 01.08.2019 г. От посочените основания за внасяне и превод на сумите по банковите сметки на Т. Йорданов обаче не може да се направи обоснован извод, че тези суми са свързани с договор за управление и контрол от 01.09.2013 г. с ИНЕРТСТРОЙ- КАЛЕТО АД. Освен това представените ведомости за договор за управление и контрол на дружеството имат характер на фишове за изчислени суми за получаване в брой от Т. Йорданов, подписани от самия Т. Йорданов, като при липсата на платежни документи в уверение на изплащането на сумите, не доказват действителното изплащане на посочените в тях суми. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че в представена на електронен носител декларация по чл. 6, ал. 4, т. 3 от Наредба 26 с дата 13.12.2019 г., за сумата от 117 000 лв. е посочен произход част от дивидент, разпределен с решение на едноличния собственик на капитала на АРИЕЛ-ТН ЕООД от 24.09.2013 г." , което не съответства на твърдения в последващи декларации произход на тази сума, а именно: от възнаграждения по договор за управление, сключен с ИНЕРТСТРОЙ-КАЛЕТО АД.

Относно произхода на сумата от 263 000 лв., съдът правилно е приел, че в декларация по чл. 6, ал. 4, т. 3 от Наредба 26 заявителят е декларирал, че тази сума е с произход част от дивидент, разпределен съгласно решение на АРИЕЛ-ТН ЕООД от 24.09.2013 г., а в последващи декларации от 13.01.2020 г. и 05.02.2020 г. е декларирал, че само част от тази сума (89 000 лв.) е с произход дивидент, разпределен с решение на едноличния собственик на капитала на АРИЕЛ-ТН ЕООД от 24.09.2013 г., поради което тези средства, представляващи суми, внасяни по банкова сметка на Т. Йорданов на каса, в брой, с основание вноска по сметка и захранване на сметка, са с неясен произход. От основанието за внасяне на сумите не става ясна каква е връзката на тези средства с посочения изплатен дивидент от АРИЕЛ-ТН ЕООД по решение от 24.09.2013 г. за разпределение на дивиденти.

Този извод на съда не се опровергава от представения от касатора в настоящото производство Протокол П-04000620074126-073-001/17.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново от проверка за установяване на факти и обстоятелства от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. на Т. Йорданов. В протокола са обективирани резултатите от извършената на физическото лице проверка, касаещи съответствието между стойността на имуществото, предвид направените от лицето разходи и декларираните и получени от него доходи.

Проверката цели установяването на факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на Т. Йорданов, т.е. резултатите от проверка са предназначени да послужат за установяване спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Действително, протоколът, съгл. чл.50, ал.1 от ДОПК, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства, но същият, от една страна, не се ползва със задължителна обвързваща сила, поради което няма пречка впоследствие на база на други проверени факти и обстоятелства да бъдат направени други фактически констатации. От друга страна, протоколът от 17.12.2020 г. не доказва, че средствата са с ясен и законен произход, тъй като това обстоятелство въобще не е изследвано. Нещо повече, на стр.48 от протокола /л.75 от делото/, при анализ на извършената от Т. Йорданов вноска в капитала на [фирма], в размер на 1 000 000 лева, е посочено, че не са представени документи, удостоверяващи произхода на сумата и също така, че за проверявания период не са представени всички необходими документи от лицето по ИПДПОЗЛ, поради което не може да се проследи реалното движение на парични средства от Т. Йорданов към трети лица и от трети лица към Т. Йорданов, в брой и по банков път. Инкорпорираното в протокола заключение е, че в резултат на извършените процесуални действия са събрани само частични доказателства за имущественото състояние на Т. Йорданов.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 3а, ал. 5 от ЗКИ и чл. 8, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба 26, съгласно която Българската народна банка отказва вписване в регистъра, ако заявителят не отговаря на изискванията за вписване или ако не са представени необходимите данни и документи или представените съдържат непълна, противоречива или невярна информация, както и когато произходът на средствата, с които са направени вноски в капитала, не е ясен и законен или вноските не са направени със собствени средства.