Решение № 12409 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2020 г.

Решение № 12409 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на А. Ходжа от [населено място], [община], [област], чрез пълномощника адв. Т. Р., срещу Решение № 161 от 31.01.2020 г. /неправилно посочено в касационната жалба като № 161 от 14.01.2020 г. /, постановено по административно дело № 725/2019 г. по описа на Административен съд – Б., в което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Ходжа срещу Решение № 2153-01-24/21.06.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Б., с което е отхвърлена жалбата на А. Ходжа срещу Разпореждане № [ЕГН]/2140-01-135 от 13.03.2019 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – Б., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на А. Ходжа при условията на чл. 69 б, ал. 2 от КСО и е потвърдено посоченото разпореждане. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, което касаторът счита за постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Релевирани са аргументи за допусната от съда грешка или неточност, с оглед приетото от съда, че жалбоподателят е претендирал отпускане на лична песния за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б, ал. 2 от КСО, а заявителят е поискал отпускане на пенсия по чл. 69 б, ал. 1 от КСО, с оглед формирания от съда извод, че констатираната липса на изискуемо условие- навършване на необходимата възраст, прави безпредметно обсъждането на другите доводи на жалбоподателя. Моли решението да бъде отменено, алтернативно, ако бъде установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Б., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност, и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. На 09.10.2018 г. касационният жалбоподател е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 б, ал. 2 КСО с вх. № 2119-01-280/09.10.2018 г. По искането е постановено Разпореждане № 609040009/2140-01-135 от 13.03.2019 г. от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Б., с което е отказано отпускане на пенсия по реда на чл. 69 б, ал. 2 КСО. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат административният орган е зачел осигурителен стаж от първа категория труд - 06 месеца и 27 дни и осигурителен стаж от трета категория - 23 години 03 месеца и 20 дни. Посочил е, че общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 25 години, 00 месеца и 11 дни. Отказал е отпускане на пенсия по реда на чл. 69 б, ал. 2 от КСО поради липса на изискуемия минимален осигурителен стаж за втора категория труд и изискващата се минимална възраст към датата на подаване на заявлението – 58 години и 2 месеца, тъй като към тази дата заявителят е бил на [възраст]. Разпореждането е обжалвано и по жалбата е постановено Решение № 2153-01-24/21.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което жалбата е отхвърлена. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният административен акт, както и потвърдено с него разпореждане, са издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби. С процесното разпореждане, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Б. от 21.06.2019 г., ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Б. е отказал да бъде отпусната на А. Ходжа лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на условията на чл. 69 б, ал. 2 КСО. Разпореждането е атакувано от А. Ходжа по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Б. е отхвърлил сезиралата го жалба, като е приел, че изложените в обжалваното разпореждане на компететните длъжностни лица са правилни и пенсионните органи са издали законосъобразен административен акт. Решението на Административен съд- Б., с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Б. е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд, като инстанция по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, и макар и лаконично, но точно е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Относно изискванията за издаване на административния акт, съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Процесуалният представител на касатора не отрича факта, че неговият доверител няма право на пенсия за втора категория труд, но изразява становище, че А. Ходжа отговаря на всички условия за отпускане на пенсия за първа категория труд, каквато е поискал и каквато неправилно не е обсъдена от съда в оспореното решение. Производството по отпускане на пенсия се образува въз основа на сезиране от заинтересуваното лице, чрез подаване на заявление до осигурителния орган. Посочването или не на категорията труд от страна на заявителя не рефлектира върху преценката на административния орган. Административният орган в издаденото разпореждане изрично се е произнесъл по заявлението на А. Ходжа, уточнявайки предпоставките и условията на чл. 69 б, ал. 2 КСО за отпускане на исканата пенсия и заключавайки, че са налице обстоятелства и писмени доказателства, от които е видно, че на Ходжа не следва да бъде отпусната пенсия за ОСВ по този ред. Тези изводи не се променят и от заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, доколкото в същото не е разгледана и обсъдена хипотезата на ал. 2 от чл. 69 б от КСО. Съгласно чл. 69 б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете, като имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Видно от данните по делото, безспорно е установено, че към датата на подаване на заявлението А. Ходжа е бил на възраст [възраст] при изискуема към този момент възраст от 58 години и 2 месеца, т. е. не е отговарял на условието за минимално изискуема възраст, нито е притежавал предвидените в нормите на чл. 69 б, ал. 2 и ал. 6 от КСО 15 години осигурителен стаж от втора категория труд или сбор от осигурителния стаж от първа и втора категория труд без превръщане. Посочените основания следва да са налични в кумулативен порядък и отсъствието на всяко от тях, както е в процесния случай, препятства придобиването на правото на пенсия, поради което заявителят няма право на ранно пенсиониране при преференциалните условия на тази разпоредба. Не могат да бъдат споделени касационните доводи за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. Предвид горното, настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Б. е постановил правилно решение. С оглед изложените по-горе съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,