Решение № 2350 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 977/2016 г.

Решение № 2350 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 977/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от А. Х. Г. от гр. П. и от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2467 от 4.12.2015 г. по адм. дело № 534/2015 г. по описа на Административен съд П., ХХV състав в съответните му части.

Касаторът - А. Х. Г. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р- 16-1401726-091-01 от 10.11.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 77 от 2.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. относно допълнително определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за сумата от 10648,01 лева ведно с лихвите за забава, по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. за сумата от 216,96 лева ведно с лихвите за забава, допълнително определени задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2011 г. ДОО в размер на 2 588,16 лева и лихви 892,45 лева, ДЗПО - УПФ в размер на 1 011 лева и лихви 348,61 лева и ЗО 1617,60 лева и лихви в размер на 433,22 лева, допълнително определени задължения за ЗОВ за 2012 г. ДОО в размер на 537,60 лева ведно с лихвите за забава, ДЗПО - УПФ в размер на 210,00 лева ведно с лихвите за забава, ЗО в размер на 336,00 лева ведно с лихвите за забава, като излага доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, твърди, че необосновано съдът не е кредитирал основното и допълнително заключение по ССчЕ и не е признал на половина на всички направени от РЛ вноски по банковите сметки, както и относно паричните суми, внесени в "К. С." ЕООД и ЕТ "С. - А. Г." които са отразени в разходната част на паричния поток за 2011 г. и 2012 г. Неправилно според касатора съдът не е включил в приходната част и сумата от 155 000 евро с произход продажба на недвижим имот в с. М. през 2008 г., като не е отчел обстоятелството за налични доказателства за изтегляния в брой на определени суми през 2008 г., отразени в заключението на в. л. по ССчЕ. На второ място, касационният жалбоподател намира за необоснован и в нарушение на закона извода на АС П. за законосъобразност на РА относно задълженията за ЗОВ за 2011 г. изцяло и относно задълженията за ЗОВ за 2012 г. в редуциран размер. Иска отмяната на решението в обжалваната му част.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. П. обжалва решението в частта, в която е отменен процесния РА относно допълнително определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над 10 648,01 лева до 13 548,01 лева ведно с лихвите за забава, като намира същото е неправилно и необосновано в тази му част. Поддържа, че необосновано и при неправилна преценка на доказателствата АС П. е взел предвид като допълнителен приход за 2011 г. сумата в размер на 29 000 лева, представляваща дарение от Б. Г.. Иска отмяната на решението в оспорената му част и потвърждаване на РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците по касационните жалби оспорват същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на А. Х. Г. и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П..

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. е неоснователна, а касационната жалба на А. Х. Г. - частично основателна.

Предмет на оспорване пред АС П. по жалба на А. Х. Г. е Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1401726-091-01 от 10.11.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 77 от 2.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. относно допълнително определени дължими суми за довнасяне, както следва: - за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 13 548,01 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 497,30 лв.; - за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 369,30 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 213,06 лв.; - за вноски за 2011 г.: ДОО - 2 588,16 лв., ведно с прилежащите лихви - 892,45 лв., ДЗПО - УПФ - 1 011 лв., ведно с прилежащите лихви -348,61 лв. и ЗО - 1 617,60 лв., ведно с прилежащите лихви - 433,22 лв.; - за вноски за 2012 г.: ДОО - 2 254,62 лв., ведно с прилежащите лихви - 408,73 лв., ДЗПО - УПФ - 880,71 лв., ведно с прилежащите лихви - 159,90 лв. и ЗО в размер на 1 409,14 лв., ведно с прилежащите лихви - 243,09 лв.

При извършената ревизия е извършена рекапитулация на входящия и изходящ паричен поток на жалбоподателя за 2011 г. и 2012 г. /години, в които е констатиран значителен недостиг на парични средства/. В разходната част на паричния поток са включени паричните разходи за издръжка на домакинство по данни от НСИ (1/2), съответно в размер на 3 853 лв. за 2011 г. и в размер на 4 410 лв. за 2012 г.; половината от вноските по банковите сметки в "У. Б." АД с титуляри семейство Г. и половината от вноските по банкова сметка в "Райфайзенбанк" АД /обобщени в табличен вид на л. 40 - л. 42/; вноските в "К. с." ООД и ЕТ "С. - А. Г.", направени през месец януари и месец февруари 2011 г. съответно в размер на 120 000 лв. и 30 000 лв.

В приходната част на паричния поток за 2011 г. не са посочени никакви постъпили парични средства, а в приходната част на паричния поток за 2012 г. са посочени тегления на парични средства в брой от банкова сметка в "У. Б." АД за периода от 11.10.2012 г. до 15.10.2012 г. в общ размер на 21 466 лв. За 2011 г. не е включено твърдяното като получено дарение от съпругата му в размер на 29 000 лв. на 5.10.2011 г.

При формиране на началното салдо на налични парични средства, във вх...дящата част на паричния поток не са включени следните суми: за 2007 г. - 96 000 лв. от извършено дарение на съпругата му Б. Г. от майка й и за 2008 г. - 155 000 евро от продажбата на недвижим имот в с. М., общ. Р..

Изчислен е недостиг на парични средства за 2011 г. в размер на 141 672,06 лв. и за 2012 г. - в размер на 18 454,20 лв.

При тези изчисления е формиран извод, че за жалбоподателя А. Г. за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2012 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на това, данъчната основа за целите на облагане с пряк данък е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след анализ на относимите към конкретния данъчен субект обстоятелства, а именно: - т. 1, 2, 3, 4, 8, 14 и 16.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, с което му е съобщено, че основата за облагане с данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2011 г. - 2012 г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред и е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище. Уведомлението е връчено по електронен път на 16.07.2014 г. Едновременно с посоченото уведомление е връчено и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В отговор на уведомленията не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с попълнени в тях данни.

След анализ на съотносимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият екип е определил данъчната основа за облагане на лицето, както следва: -2011 г. -Деклариран доход от стопанска дейност като едноличен търговец в приложение № 2 към годишната данъчна декларация в размер на 0 лв.; Превишение на разходите над приходите в размер на 141 672,06 лв.; Данъчна основа от други доходи с неустановен произход в размер на 135 480,06 лв., получена като разлика между констатираното превишение на разходите спрямо доходите и допълнително установените при ревизията задължения за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 6 192 лв.; -2012 г. - деклариран доход от стопанска дейност като едноличен търговец в приложение № 2 към годишната данъчна декларация в размер на 0 лв.; Превишение на разходите над доходите в размер на 18 454,20 лв.; Данъчна основа от други доходи с неустановен произход в размер на 13 693,01 лв., получена като разлика между констатираното превишение на разходите спрямо доходите и допълнително установените при ревизията задължения за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 4 761,19 лв.

При констатиран недостиг на парични средства за двете ревизирани години е прието, че от лицето са реализирани доходи от трудова дейност с неустановен произход, върху които са дължими вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. За тези доходи се дължат годишни изравнителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

На основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК са извършени изчисления на дължимите вноски за задължителни осигурителни вноски, като за 2011 г. основата за изчисление е максималният размер на годишния осигурителен доход от 24 000 лв. (доходът с неустановен произход възлиза на 141 672,06 лв. и надвишава този размер), а за 2012 г. основата за изчисление е в размер на 18 454,20 лв., който представлява доходът с неустановен източник. За 2011 г. са изчислени дължими осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 072 лв., от които са приспаднати авансово внесени вноски в размер на 483,84 лв. Определена е дължима сума за довнасяне за вноски за ДОО в размер на 2 588,16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 892,45 лв. По аналогичен начин са определени дължимите суми за довнасяне на вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 1 011 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 348,61 лв. и за ЗО в размер на 1 617,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 433,22 лв. За 2012 г. са определени дължими суми за довнасяне за вноски за ЗОВ, както следва: ДОО в размер на 2 254,62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 408,73 лв.; ДЗПО - УПФ в размер на 880,71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 159,90 лв. и ЗО в размер на 1 409,14 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 243,09 лв.

Съдът е достигнал до извода за материална компетентност на органите по приходите, издали процесния РА, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Относно материалната законосъобразност съдът е изменил РА в частта на определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г., като е редуцирал неговия размер заедно с дължимите лихви въз основа на включване в приходната част на паричния поток за 2011 г. на сумата в размер на 29 000 лева, твърдяна от ревизираното лице като получена по договор за дарение с Б. Г., а по отношение на 2012 г. е констатирал, че приходните органи са изчислили недостигът на парични средства на РЛ помесечно, а не на годишна база. При постановяване на решението съдът е отхвърлил жалбата на лицето срещу РА относно дължимите ЗОВ за 2011 г. и е намалил размера на ЗОВ за 2012 г. въз основа на приетия недостиг на парични средства /доходи с неустановен произход/ за сумата от 2 169,63 лева.

Решението се обжалва в частите:

• относно отхвърлянето на жалбата на А. Г. срещу РА относно допълнително определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за сумата от 10648,01 лева ведно с лихвите за забава, по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. за сумата от 216,96 лева ведно с лихвите за забава, допълнително определени задължения за ЗОВ за 2011 г. ДОО в размер на 2 588,16 лева и лихви 892,45 лева, ДЗПО - УПФ в размер на 1 011 лева и лихви 348,61 лева и ЗО 1617,60 лева и лихви в размер на 433,22 лева, допълнително определени задължения за ЗОВ за 2012 г. ДОО в размер на 537,60 лева ведно с лихвите за забава, ДЗПО - УПФ в размер на 210,00 лева ведно с лихвите за забава, ЗО в размер на 336,00 лева ведно с лихвите за забава;

• относно отмяната на РА относно допълнително определеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над 10 648,01 лева до 13 548,01 лева ведно с лихвите за забава.

В останалата част решението не се обжалва.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П.

Касаторът оспорва като необоснован и неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на основание за включване в приходната част на паричния поток за 2011 г. на сумата в размер на 29 000 лева, твърдяна от ревизираното лице като получена по договор за дарение от Б. Г..

Касационната инстанция намира така наведения довод за неоснователен.

Видно от доказателствата по делото с писмените си обяснения вх. № 10918#2 от 05.11.2013 г. до приходните органи /л. 101 - л. 104 от делото/ А. Г. е посочил, че през 2011 г. е получил дарение за сумата от 29 000 лева по договор от 5.10.2011 г. и е представил копие от договора. Действително е установено, че "Общинска банка" АД - гр. С., финансов център гр. П. отпуска ипотечен кредит на Б. Г. в размер на 17 895 евро по силата на договор за банков кредит № 1588 от 30.09.2011 г. По делото е представена информация за движението на парични средства по банковата сметка, по която е усвоен кредитът, от която е видно, че на 04.10., 05.10. и 06.10.2011 г. са извършени тегления на парична сума в общ размер на 29 000 лв., която представлява и предмета на извършеното дарение. Договорът за дарение е сключен на 5.10.2011 г. При тези писмени доказателства е налице доказан приход в размер на 29 000 лева за 2011 г., като без значение е обстоятелството, че сума по предоставения кредит е теглена и на 6.10.2011 г. След като е установен произхода на паричните средства и самото предаване на паричната сума, то следва да се приеме, че правилно АС П. е включил посочената сума от 29 000 лева във входящия паричен поток за 2011 г. и в резултат на това е отменил РА за допълнителното определеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за горницата над 10 648,01 лева до 13 548,01 лева ведно с горницата в лихвите за забава.

1. По касационната жалба на А. Х. Г.

2.1. Относно приетия от АС П. за законосъобразен РА за допълнително определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10648,01 лева ведно с лихвите за забава и за 2012 г. в размер на 216,96 лева ведно с лихвите за забава, касационната инстанция намира следното:

2.1.1. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилното невключване в приходната част на паричния поток за 2008 г. на сумата от 155 000 евро, получена като приход от продажба на недвижим имот в с. М., общ. Р..

Както съдът правилно е отбелязал в решението, при извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, в рекапитулацията на входящите и изходящи парични средства от паричния поток се проследяват единствено паричните средства в брой. В случай, че по банкова сметка на лицето постъпят парични средства с установен източник /работна заплата, доход от продажба на имущество или от наем на имущество и др./, но тези парични средства не бъдат изтеглени впоследствие, същите не следва да намират отражение в приходната част на паричния поток, към момента на постъпването им по банковата сметка.

Установява се, че на 29.01.2008 г. в банковата сметка в "У. Б." АД с № BG40UNCR70001501620363 /евро/ са постъпили 35 150 евро /относно договора да продажба на недвижим имот в с. М./ и на същата дата са изтеглени касово в брой 19 558,30 лева /сумата, отразена в РД е 1/2 в размер на 9 779,15 лева/. На 29.01.2008 г. са внесени 104 850, 00 евро с левова равностойност 205 296,30 лева по същия договор за продажба, като на същата дата с вътрешнобанков превод сума в размер на 130 019,00 евро при левова равностойност 254 295,06 лева е прехвърлена по банкова сметка № BG65UNCR70001501644163 и впоследствие банкова сметка с № BG40UNCR70001501620363 е закрита.

По другата банкова сметка в "У. Б." АД с № BG65UNCR70001501644163 са извършени тегления на парични суми, които са отразени във входящия паричен поток за 2008 г. / л. 19 от РД, прил. на л. 85 от делото/ - на датите 4.02.2008 г., 5.02.2008 г., 12.02.2008 г., 14.02.2008 г., 15.02.2008 г., 28.02.2008, 30.03.2008 г., които са посочени като 1/2 от съответната сума. В този смисъл е и заключението на в. л. по основното и допълнително заключение, прието в съдебното производство. Следователно, всички изтегляния на суми от посочените сметки, по които е била изплатена сумата от продажбата на недвижимия имот и които са извършени през 2008 г., са отразени във входящия паричен поток на ревизираното лице още по време на ревизията.

2.1.2. Обосновано съдът не е ценил основното и допълнителното заключение в частта относно приетото начално салдо към 1.01.2011 г. в размер на 25 607,82 лева, тъй като тази сума е в по-нисък размер от приетата от приходните органи /27 768,56 лева/ и би се стигнало до влошаване положението на ревизираното лице, което е недопустимо /чл. 160, ал. 5 от ДОПК/.

2.1.3. Основателно е становището на касационния жалбоподател за необоснованост и неправилност на извода на съда да не кредитира заключенията по ССчЕ в частта, в която вещото лице е отразило в разходната част на паричния поток за 2011 г. и 2012 г. изчерпателно посочените парични суми - вноски по определени банкови сметки, които са взети от него не в пълен размер /както е извършено при ревизията/, а на половина. Видно от съдържанието на паричните потоци за 2011 г. и 2012 г. всички останали парични средства, които са разходвани за процесните години /вноските по банкови сметки/, са дадени в половин размер, доколкото данъчните органи са отчели спецификите на съпружеската имуществена общност. Следователно, подходът на приходните органи е неясен и непоследователен. Съгласно констатациите на в. л. банковите сметки са открити по време на брака, като по делото липсват данни, че средствата по тях са придобити при условията на чл. 22, ал. 1 от СК. Въз основа на това и по аргумент от чл. 21, ал. 1, и ал. 3 от СК, неправилно АС П. е приел, че подходът на вещото лице за разделяне на вноските по банковите сметки е грешен и не е кредитирал заключенията /основното и допълнителното/ в тази му част.

Разделянето на вноските по банковите сметки изрично е посочено в удебелен шрифт в съответните части на заключенията на в. л. и в тези части заключенията следва да се кредитират, което ще доведе до намаляване размера на разходите за съответните данъчни периоди.

По отношение на двете суми 120 000 лева и 30 000 лева, представляващи предоставени парични средства от А. Г. на "К. С." ЕООД /първата сума/ и на ЕТ "С. - А. Г." / втората сума/ обосновано ревизиращите органи са включили целите суми в разходната част на паричния поток за 2011 г., а не са ги разделили на две. По делото не са представени доказателства за други парични средства, предоставени от съпругата Б. Г. освен направеното дарение от 29 000 лв., за да се приеме, че парични средства, придобити общо от семейството, са вложени в дейността на дружеството, в което ревизираното лице е съдружник, и в собствения му едноличен търговец. Реализираните доходи от дружеството и едноличния търговец са лични доходи на лицето А. Г. и предвид липсата на данни за предоставянето им на семейството не следва да се презумира участие на съпругата в такъв вид икономическа дейност, която е източник за генериране на лични доходи. С оглед на това, разходите в общ размер на 150 000 лева, представляваща предоставени парични средства на дружеството, в което РЛ е съдружник и на ЕТ, не следва да бъдат разделяни наполовина, тъй като се изключва приносът на съпругата.

Съобразно изложеното и кредитирайки заключенията по ССчЕ със съответни корекции, за 2011 г. без началното салдо от 25 607,82 лева, като се вземе предвид началното салдо, отразено в РА - 27 768,56 лева и приходът от 29 000 лева за 2011 г. - по договор за дарение, таблица 3 от допълнителното заключение със сумите, отразени в разходната част, но се увеличат сумите от 60 000 лева на 120 000 лева /паричните средства на "К. С." ЕООД/ и от 15 000 лева на 30 000 лева /паричните средства на ЕТ "С. - А. Г."/, се получават общо приходи 56 768,56 лева и общо разходи в размер на 168 857,31 лева. Получава се годишна данъчна основа в размер на 112 088,75 лева, от която се приспадат ЗОВ в размер на 6 192,00 лева и съответно, данъчна основа за облагане 105 896,75 лева. Дължимият данък за довнасяне за 2011 г. е за сумата от 10 589,67 лева и лихви за забава в размер на 2 733,92 лева.

За 2012 г. следва да се кредитира допълнителното заключение изцяло по таблицата на л. 6, 7 и 8 от него, като изчисленията на вещото лице са направени в годишен аспект, а не помесечно, както е отразено в РА. Приходите са в общ размер на 21 466,00 лева, а разходите в общ размер на 19 952,25 лева и се получава положителна разлика /няма недостиг на парични средства/. Това означава, че за 2012 г. РЛ не дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.

С оглед на изложеното, решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над горницата над 10 589,67 лева до сумата от 10648,01 лева ведно с горницата в лихвите за забава и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. за сумата от 216,96 лева ведно с лихвите за забава и се постанови друго, с което се отмени РА в посочената част. Решението е правилно в частта относно приетия за законосъобразен РА относно допълнително определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 589,67 лева ведно с лихвите за забава в размер на 2 733,92 лева.

2.2. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно задълженията за ЗОВ за 2011 г. изцяло и за 2012 г. в намален размер, се явява неправилно.

Относно периода 01.01-14.02.2011 г. вкл., следва да се посочи, че нормата на чл. 124а от ДОПК / в сила от 15.02.2011 г./ е материалноправна и няма обратно действие, поради което същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за периоди преди влизането й в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно, РА в частта относно ЗОВ за периода 01.01.-14.02.2011 г. се явява незаконосъобразен.

Същият е незаконосъобразен и относно задълженията за ЗОВ за периода 15.02.2011 г - 31.12.2011 г. Според данъчните органи при направената съпоставка на получени и изразходвани парични средства за цялата 2011 г. е установено, че е налице превишение на извършените от него разходи над получените парични средства, като тези средства са с недоказан произход и представляват недекларирани доходи от други източници или друга стопанска дейност или упражняване на трудова дейност.

Следователно, въпросът, който следва да се разреши, се отнася до това дали за всяка трудова дейност се дължат ЗОВ като самоосигуряващо се лице. Твърдението за такава дейност не може да се презюмира, а следва да се докаже от приходните органи, че се касае за такава дейност и съответно, че именно от такава дейност А. Г. е получил доход, за който се дължат ЗОВ.

В случая обаче не е доказано от приходните органи, че определеният недостиг на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в резултат на трудова дейност по аргумент от чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Констатациите на ревизионния акт са изградени на база предположение, което е недопустимо, тъй като не е налице законова презумпция, че недостигът на парични средства представлява доход от трудова дейност. В разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО законодателят изрично посочва, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като в процесния случай е следвало органите по приходите да обосноват по несъмнен начин, че недостигът на парични средства е вследствие на осъществявана трудова дейност от ревизираното лице, а това не е установено по никакъв начин. Сочената в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт презумпция за трудова дейност не се извлича нито от чл. 124а ДОПК, нито от посочените разпоредби на КСО. За да е налице такава, то тя трябва да е въздигната от законодателя в правна норма. Установеният в ревизионното производство недостиг, като превишение на разходите над доходите, е основание за облагане с подоходен данък, но липсва законова норма, в изрично да се презумира, че установеният недостиг е именно от трудова дейност, за която се дължат и задължителни осигурителни вноски. Затова независимо, че част от ревизирания период попада във времевия обхват на чл. 124а ДОПК, а именно за периода 15.02.2011 г . - 31.12.2011 г., неправилно решаващият съд е отхвърлил жалбата в тази й част, като не е взел предвид неустановеното от органите по приходите, че недостигът на парични средства, който е използван като данъчна основа за облагането на пряк данък, е вследствие на упражнена от лицето трудова дейност. В този смисъл решението на съда в частта на отхвърляне на жалбата на А. Г. срещу РА относно задълженията за ЗОВ ведно с начислените лихви за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г., е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт в частта за задължителните осигурителни вноски, ведно с начислените лихви за посочения период, следва да бъде отменен.

Решението е неправилно и в частта относно приетия за законосъобразен РА за ЗОВ за 2012 г. в редуциран размер. Както се установява по делото, за посочената година не е налице недостиг на парични средства, т. е. няма превишение на разходи над приходите и съответно, не е налице твърдяното от ревизиращите органи наличие на укрити доходи в резултат на трудова дейност, поради което не са налице основания за дължимост на ЗОВ за процесния данъчен период. Следователно, решението в частта относно допълнително определени задължения за ЗОВ за 2012 г. ДОО в размер на 537,60 лева ведно с лихвите за забава, ДЗПО - УПФ в размер на 210,00 лева ведно с лихвите за забава, ЗО в размер на 336,00 лева ведно с лихвите за забава следва да се отмени ведно с отмяната на РА в тази му част.

По разноските: Решението следва да остане в сила относно присъдените в полза на двете страните разноски, като допълнително в полза на касатора А. Х. Г. следва да се присъди сумата в размер на 224,04 лева съразмерно на уважената част от жалбата. На втория касатор не се дължи юрисконсултско възнаграждение поради отхвърляне на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение