Решение № 4649 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение 22597/06.11.2024 г. по адм.дело 6738/2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение ППН -01-404/2022/09.05.2024 г. на КЗЛД. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗЛД, присъждане на разноски по делото, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Стронг партнърс - М" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмени бележки, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за производството пред ВАС. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспореното от "Стронг партнърс - М" ЕООД, решение на КЗЛД на основание чл.83, пар.6 от Регламент 2016/679 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на "Стронг партнърс - М" ЕООД, за неизпълнение на решение ППН -01-404(2022)/11.05.2023 г. на КЗЛД. АССГ е изложил мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в писмена форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила, тъй като в него липсва конкретизация кое от трите разпореждания по решение ППН -01-404(2022)/11.05.2023 г. не е изпълнило дружеството и за кое от тях се налага санкцията. Оспореното решение на КЗЛД противоречи и на материалното право, тъй като решение ППН -01-404(2022)/11.05.2023 г. не е връчено редовно на дружеството - адресат, съответно не е влязло в сила и не е подлежало на изпълнение. Решението е правилно. По делото е установено, че обратната разписка за връчване на решение ППН -01-404(2022)/11.05.2023 г. е подписана от портиера на входа- "Н. Р. - охрана" в 7 етажна сграда с множество фирми, който не е служител на "Стронг партнърс - М" ЕООД, не е предавал съобщението на дружеството, а го е оставил на рафтовете, на който оставя пощата за всички адресати в сградата. Обоснован е изводът на АССГ, че връчването на съобщението за изготвяне на решението не е редовно, тъй като не е в съответствие с чл.50, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК - в канцеларията на търговското дружество на негов служител. В случай, че КЗЛД твърди, че Р. е служител на ответника по касация противно на установеното чрез разпита му, върху него пада тежестта на доказване да го установи, но подобни доказателства не са ангажирани по делото. При това положение актът на КЗЛД от 2023 г. не е доведен по законовия ред до знанието на адресата, няма характер на стабилен административен акт и не може да бъде наложена санкция за неизпълнението на дадено с него разпореждане на основание чл.83, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Липсата на материалноправна предпоставка за налагане на санкцията е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение на КЗЛД, но следва да се посочи, че и констатацията , че санкция се налага за неизпълнение на разпореждане на надзорния орган налага конкретизиране кое точно от повече от едно разпореждания не е изпълнено при наложена една санкция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от КЗЛД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение