Решение № 29 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3072/2011 г.

Решение № 29 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3072/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Ц. В. против решение № 380 от 18.Х.2011 г. по внохд № 729/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата си подсъдимият сочи допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, както и проявена явна несправедливост по отношение на наказанието. Иска отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, или изменяване на решението и прилагане института на условното осъждане. В съдебно заседание В. и защитникът му поддържат жалбата, докато представителят на ВКПр иска оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 17 от 26.IХ.2008 г. по нохд № 1611/2008 г. на Софийския градски съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Х. Цв. В. е признат за виновен в това, че за времето от 1.ХII.2005 г. до 4.ХII.2007 г. е присвоил от "ТРАМКАР" ЕАД-София 670 242,06 лева, връчени му в длъжностното му качество на изпълнителен директор на ощетеното дружество и присвояването е в големи размери, за което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 26, ал. 1 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим, както и да заплати на дружеството сума, равна на предмета на присвояването. По жалба от защитника на В., образувана във внохд № 643/2009 г., състав на Софийския апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда и е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 5 години. По протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура е образувано във ВКС нд № 32/2010 г. на второ н. о., с постановеното по което дело решение е отменено решението на апелативния съд и делото му е върнато за ново разглеждане поради неправилното прилагане на материалния закон с отлагането от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. С решението си по внохд № 240/2010 г. Софийският апелативен съд отново е приложил условното осъждане. Последвал е втори касационен протест, по който е било образувано нд № 393/2010 г. на ВКС, първо н. о. Въззивното решение на апелативния съд отново е било отменено на същото основание - неправилно прилагане на материалния закон, въздигнато като самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК - и делото повторно е било върнато на същия съд за ново разглеждане. С трето решение, постановено по внохд № 649/2010 г., въззивният съд за пореден път е пренебрегнал указанията, дадени му от касационната инстанция по правилното прилагане на материалния закон и пак е изменил първоинстанционната присъда, отлагайки от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. По третият касационен протест е било образувано нд № 817/2010 г. на ВКС, трето н. о., изходът от който е бил идентичен с този от първите две разглеждания на делото от касационната инстанция: решението, с което е изменена първоинстанционната присъда е било отменено и делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане поради незаконосъобразното прилагане на условното осъждане. Със сега обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена с посочване на затворническото заведение, където подсъдимият да изтърпи наказанието си - затворническо общежитие от открит тип. Жалбата на Х. Ц. В. е неоснователна. Не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Ако В. и/или защитникът му са имали каквото и да било съмнение, че въззивният състав е "предубеден или заинтересуван" от изхода на делото, не е имало никаква пречка да изразят това си съмнение писмено или устно в проведеното на 13.Х.2011 г. съдебно заседание, на което и двамата са присъствали. И тъй като не става въпрос за отвод на някое от конкретните основания по чл. 29, ал. 1 НПК, а за наличието на "други обстоятелства"-същият съдебен състав бил потвърдил присъда, с която В. е признат за виновен в умишлена безстопанственост-доводът не е от естество да доведе до целения резултат с отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Не е налице явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, нито е неправилна преценката за необходимостта то да бъде изтърпяно. В предходните 3 решения на ВКС по цитираните дела са изложени повече от обстойни съображения по този въпрос и това не налага тяхното повтаряне нито изцяло, нито дори частично. Впрочем само обстоятелството, че касационната инстанция трикратно е заемала една и съща позиция, прави излишен по-нататъшният коментар върху твърдяната в жалбата несправедливост. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение