Решение № 15465 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2013 г.
ВАСI отделение21.11.2013 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2694/13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2165/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15465 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2013 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Стройгруп С" ООД - гр. Пловдив в несъстоятелност чрез процесуалния си представител адв. Ал. Попчев срещу решение № 2694/13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2165/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 131100749/5.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 656/14.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 112 708,21 лв. за данъчни периоди през 2007 г., 2008 г. и 2009 г., както и за допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 42 925,24 лв. и съответните лихви. В уточнението към касационната жалба касаторът релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че субектът, предмет на данъчна проверка е лице в несъстоятелност и не са възникнали установените данъчни задължения, тъй като ревизията е възложена на "Стройгруп С" ООД, а не на "Стройгруп С" ООД в несъстоятелност, поради което твърди, че е налице грешка в субекта. Оплаква се, че ревизионният акт не е бил връчен на синдика. Другото оплакване е, че неправилно съдът е възприел констатациите на ревизионния акт, че не е доказана реалността на доставките и затова е налице основанието по чл. 70, ал. 4 ЗДДС за отказ признаване право на приспадане на данъчен кредит. Твърди се, че решението не е съобразено и с европейското законодателство. Иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в посочените части. Ответникът директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Панова я оспорва и моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и постановено при стриктно спазване на материалния закон и процесуалните правила, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел като неоснователно възражението на "Стройгруп С" ООД за допусната от приходните органи грешка в субекта, тъй като според него нередовното връчване на съобщение в хода на ревизията на търговското дружество в несъстоятелност, само по себе си не води до нищожност на ревизионния акт. Според съда нередовното връчване на искания и други съобщения към ревизираното лице имат за последица ограничени права в процесуален аспект. Нередовното връчване на ревизионния доклад, респ. ревизионният акт би имало според съда за последица - безсрочие при подаване на жалба. В частта по ЗДДС, първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Стройгруп С" ООД е приел, че не е доказана реалността на доставките, както следва: от "Берк Трейдинг" ЕООД доставки на латекс, битумен грунд, фасадна боя, тухли единични и тухли четворки; от ЕТ "Детелина - Стойчо Георгиев" доставки на лепило и фугин, стомана, тухли, декоративни кантове, арматура, бетон и др. строителни материали; от "БГ Фууд" доставки на тухли (единични и четворки), топло валцована стомана; доставки от "Валкон 61" ЕООД доставки на декоративни кантове и др. строителни материали; доставки от "Куикс фудс" ООД на дъски, греди, кофражни дъски и шпертплат и от "Стройкомплект инженеринг" ЕООД на дъски, греди, хидрофорен шпертплат и др. строителни материали за данъчни периоди на месеците август, октомври, ноември и декември 2007 г., април, юни, септември, октомври, ноември и декември 2008 г. и март и април 2009 г. Съдът е приел, че нито в ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил приемателно-предавателни протоколи, стокови или складови разписки и договори. Съдът е изложил подробни мотиви, че фактическият състав за проявление на правото на приспадане на данъчен кредит съдържа основен елемент - реално наличие на доставка, както и че за пълно доказване на което е необходимо не само издаването на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводните регистри, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик. Начисляването на ДДС по процесните доставки от доставчиците според съда не е достатъчно, тъй като няма доказателства за реалност на доставките и затова според решаващият съд правилно приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според съда произходът на стоката не се изисква нито от ЗДДС, нито от Директива 2006/112/ЕО, но наличността на различните видове строителни материали е било документирано с процесните фактури, като за фактическата наличност на стоките при доставчиците в конкретен обект (склад, магазин, производствен обект) не са представени доказателства. Според съда това е необходимо, за да се установи материалната възможност на доставчиците да се разпоредят с тях - прехвърлянето на правото на собственост на стоките, като се има предвид, че за процесните стоки това се установява чрез предаването им. Съдът обстойно е обсъдил представените ревизионни актове на доставчиците и е направил извод, че неизвършването на колекция на ДДС на доставчиците, не е от значение за преценката за правомерност на начисляването и за възникване правото на приспадане за получателя. Съдът се е позовал на чл. 85 ЗДДС, която регламентира задължение за начисляване на данъка от доставчика, независимо дали доставката е реализирана или ще се реализира. В частта по ЗКПО съдът също е възприел констатациите на ревизионния акт, че след като не е установена реалността на процесните доставки, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, то законосъобразно финансовият резултат на ревизираното дружество е увеличен със стойността на тези доставки на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 10 ЗКПО документалната обоснованост се установява чрез първичен документ, отразяващ вярно стопанската операция и в този смисъл в обжалваното решение е прието, че счетоводното отчитане на разходите се признава за документално обосновано, само ако се докаже, че съответният разход е действително осъществен. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно оплакването, че съдът не е възприел възражението на касатора за допусната от ревизията грешка в субекта, тъй като към момента на възлагането й дружеството е било в несъстоятелност, то е неоснователно. Видно от данните по административната преписка заповедта за възлагане на ревизията е от 8.11.2010 г. и тя е връчена на управителя на дружеството Станчо Станчев и към този момент не е установено за дружеството да е било открито производство в несъстоятелност. Решението, с което се открива такова производство е № 441/1.12.2010 г. по търг. дело № 412/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Именно в този времеви период е назначен временен синдик. Следователно, към момента на започване на ревизионното производство управителят на дружеството бил легитимиран да го управлява и представлява, респ. да получава съобщения и всякакви книжа от името на дружеството. Дори и да се приеме тезата на касатора, че е следвало всички съобщения и връчвания на книжа, свързани с ревизията да се получават от синдика, то това не може да се отрази върху валидността на актовете, които приходните органи са издали във връзка с ревизията - ревизионен доклад и ревизионен акт, а както е приел и първоинстанционният съд последицата ще е безсрочие при подаване на жалба. В този смисъл и ревизионният доклад, и ревизионният акт са валидни и пораждат правните си последици. Наред с това съдът правилно е установил, че и жалбата по административен ред до решаващия орган и жалбата до съда са подписани от управителя на дружеството и синдика. Освен това правилно е прието от съда, че назначаването на синдик, не означава във всички случаи прекратяване правомощията на управителните органи на търговското дружество. По съществото на спора: В частта по ЗДДС. Реалността на доставката на стока и/или услуга е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя по фактурата на правото му да приспадне като данъчен кредит платения на доставчика му ДДС. Изпълнението на задълженията за счетоводно отчитане на доставката от получателя и неговия доставчик, не може само по себе си да доведе до приспадане на правото на данъчен кредит, ако не са налице безспорни доказателства, че доставките са реално осъществени. Фактурата представлява първичен счетоводен документ, който за първи път отразява осъществена стопанска операция. Фактурирането на стоки и услуги, не е достатъчно, за да може за получателя да възникне и законосъобразно да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Доказателсвената тежест за доказване реалното изпълнение на отразените във фактурите стопански операции, правилно е прието от първоинстанционния съд, че е върху ревизирания субект. Това е така, тъй като той твърди положителните факти - че стоките са му предадени от доставчиците и затова той е длъжен с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да ги установи. Фактурата може за замести договора между страните по една доставка, но сами по себе си нито фактурата, нито договорът са доказателство за реалното изпълнение на същата. В процесния случай доставките касаят родово определени вещи, които по общите правила на ЗДДС, се индивидуализират с предаването им - арг. от чл. 24, ал. 2 ЗДДС. Правилно е установено от решаващия съд, че нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство касаторът е представил доказателства за такова предаване на стоките - приемателно-предавателни протоколи, стокови, складови разписки, транспортни документи и др. Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС е дефинитивна и според нея облагаема доставка за целите на данъчното облагане е прехвърляне правото на собственост върху стока. Наличието само на фактури и осчетоводяването им при получателя и/или доставчиците, не може да доведе до законосъобразно упражняване от получателя им на правото на приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение на всички положителни предпоставки за това - чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. В случая правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че е налице отрицателната предпоставка, която е пречка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а това е чл. 70, ал. 5 ЗДДС, която не позволява посоченото материално право да се осъществи успешно, само ако ДДС е начислен, а липсват доказателства за реалност на доставките, по които данъкът е начислен. Наличието на ревизионни актове на доставчиците, правилно са анализирани от съда и той е достигнал до законосъобразен извод, че неизвършването на корекция на ДДС при доставчиците, не може да породи на това основание за получателя правото на приспадане на данъчен кредит. Липсата на корекция не е равнозначна на признание за осъществена реална доставка. В този смисъл е налице и произнасяне на СЕС в Люксембург - решения по С-642/11 и С-643/11, постановени по български преюдициални запитвания - "Строй Транс" ЕООД и "ЛВК - 56" ЕООД. Според тези решения не се нарушават принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на легитимните (оправданите) правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна - получател по фактурата се отказва право на приспадане на ДК с ревизионен акт, а на другата страна - издател на фактурата не се извършва корекция на начисления ДДС отново с ревизионен акт. СЕС се е аргументирал и с разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО, като в българския ЗДДС това е чл. 85 и според тези разпоредби данъкът е изискуем от всяко лице, което го е посочило във фактурата, която е издало. В частта по ЗКПО. И в тази част решението на съда е правилно, тъй като увеличението на финансовия резултат е извършено на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ЗКПО с данъчните основи по процесните фактури, тъй като неустановяването на реалността по тях означава документална необоснованост за целите на облагането с пряк данък на ревизираното дружество. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени от каса тора и затова е постановено при спазване на приложимите материални данъчни закони - ЗДДС и ЗКПО, на съдопроизводствените правила, както е и обосновано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Панова, на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,