Решение № 5165 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2015 г.

Решение № 5165 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Строител" ЕООД, чрез адв. И. С. срещу Решение № 2749 от 2.12.2014 г. по адм. дело № 144/2014 г. по описа на Административен съд В., 28 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/№ 081301118 от 4.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 715 от 13.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В..

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства се обосновава крайния извод за незаконосъобразност на РА, доколкото се установява по категоричен начин извършването на процесните доставки от "А. К." ЕООД, "Мега Б" ЕООД, "Е. Д. Д." ЕООД, "Е. Т. 2011" ЕООД, "Т. С. 2011" ЕООД. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., представлявана от юрк. Петракиева в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 959,50 лева за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС В. е бил Ревизионен акт /РА/№ 081301118 от 4.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 715 от 13.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В..

С процесния РА е: 1. Отказано правото на приспадане на данъчен кредит на "Строител" ЕООД в общ размер на 10 057,43 лева по: а/ фактура № 177 от 8.06.2010 г., издадена от "А. К." ЕООД с предмет - публикуване на интернет реклама, изработка и печат на рекламни флаери, разнасяне на рекламни брошури; б/ фактура № 644 от 21.06.2010 г., издадена от "Мега Б"ЕООД с предмет - извършени транспортни услуги - вътрешен транспорт 1962 км.; в/ фактура № 400000152 от 12.08.2011 г., издадена от "Т. С. 2011" ЕООД с предмет - доставка на обратен насип; г/ фактура № 400000163 от 19.08.2011 г., издадена от "Т. С. 2011" ЕООД с предмет - доставка на обратен насип; д/ фактури № 3000000081 от 25.02.2012 г., № 300000083 от 25.02.2012 г. и № 3000000084 от 25.02.2012 г., издадени от "Е. Д. Д." ЕООД; е/фактура № 1000001538 от 14.08.2012 г., издадена от "Е. Т. 2011" ЕООД с предмет - направа вароциментова мазилка, направа гипсова шпакловка, монтаж ал. ъгли; 2. увеличен финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2010 г. със сумата от 10 003,10 лева /с ДО по фактурите от "Алкомал композит" ЕООД и "Мега Б" ЕООД/ и за 2011 г. със сумата от 10000,00 лева /с ДО по фактурите, издадени от "Т. С. 2011" ЕООД/.

С обжалваното решение АС В. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. Относно приложението на материалния закон първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, като е формирал извод за недоказаност на реалното осъществяване на процесните доставки на услуги и на стоки, както и за наличие на материалноправно основание за преобразуване на ФР за 2010 г. и 2011 г. по чл. 26, т. 2 от ЗКПО със стойността по посочените в РА фактури.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. Относно задълженията по ЗДДС

Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

При постановяване на обжалваното решение АС В. е обсъдил всички доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност и е формирал правилен краен извод за материална законосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС.

Видно от данните по делото в хода на ревизията от страна на приходните органи са изпратени ИППДОЗЛ до всички доставчици, като исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Доставчиците "Мега Б" ЕООД, "Транс строй 2011" ЕООД и "Ер транс 2011" ЕООД не са представили никакви доказателства, касаещи процесните доставки с получател "Строител" ЕООД. Искането до "Е. Д. Д." ЕООД е връчено на упълномощено лице, след което в ТД на НАП е постъпила декларация от управителя, че не познава такъв контрагент и че такива фактури с посочената номерация никога не са издавани от "Е. Д. Д." ЕООД.

След изтичане на срока, от страна на "А. К." ЕООД са представени част от поисканите документи - СД и дневник за продажби за д. периоди м. 06.2010, счетоводни регистри, копие на фактура № 177 от 8.06.2010 г., договор за реклама от 1.06.2010 г., приемо-предавателен протокол от 8.06.2010 г. и копие от фактура от предходен доставчик "П. К. Т." ЕООД.

1.1. Относно доставката по фактура № 177 от 8.06.2010 г., издадена от "А. К." ЕООД правилно е прието от първоинстанционния съд, че от съдържанието на протокола за приемане на услугата / л. 159 от делото/ не може да се установи в кой интернет сайт са публикувани рекламните и текстови изображения, не е индивидуализиран предмета на рекламата и не става ясно как са изработени, как и къде са разпространявани рекламните флаери. Освен това е налице разминаване в съдържанието на договора и в приемо-предавателния протокол относно част от предмета на услугата - в договора е отразено, че следва да бъдат изработени и приети 20 000 бр. рекламни флаери, а в протокола - 20 бр. флаери. За останалата част от флаерите не са представени доказателства, че са изработени и приети. За предходен доставчик е посочен "П. К. Т." ЕООД съгласно фактура № 1310 от 1.06.2010 г. с предмет - услуга по изработка на рекламни флаери и брошури, но освен тази фактура липсват други документи, индивидуализиращи предмета на доставката /няма приемо-предавателен протокол/. Не може да се установи как е формирана цената на услугата, доколкото липсва посочен брой на рекламни флаери и брошури. Следователно, не може да се направи извод, че услугата по процесната фактура е извършена, доколкото самата фактура представлява непълна фактура и придружаващите я документи не могат да послужат за достатъчна индивидуализация на процесните рекламни услуги. Констатациите на в. л. по ССчЕ не водят до друг извод, тъй като в. л. не може да даде отговор дали е извършено плащане по доставката, нито може да установи начина на извършване на услугите.

1.2. Относно доставката по фактура № 644 от 21.06.2010 г., издадена от "Мега Б" ЕООД

Предметът на доставката е извършени транспортни услуги - вътрешен транспорт 1962 км. От доставчика не са представени доказателства, а от страна на РЛ са представени копие на процесната фактура, РКО и касов бон за плащане по фактурата. Липсват документи, конкретизиращи предмета на доставката - не става ясно в какво се изразяват транспортните услуги, къде е извършен транспорта 1962 км., от кого, с какво МПС.

1.3. Относно доставките по фактури, издадени от "Т. С. 2011" ЕООД

Предмет на доставките - доставка на обратен насип. От РЛ са представени копия от фактурите, РКО и касови бонове за извършени разплащания по фактурите. Нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са ангажирани доказателства за конкретизация на услугата - в какво се изразява доставката на обратен насип, къде е извършена, какво количество.

1.4. Относно доставката по фактура № 1000001538 от 14.08.2012 г., издадена от "Е. Т. 2011" ЕООД

Предмет на доставката е направа вароциментова мазилка - 463 кв. м., направа гипсова шпакловка 824 кв. м., монтаж ал. ъгли - 127 кв. м. В хода на ревизията от страна на оспорващия са представени копие от фактурата, РКО и касов бон за разплащане по нея, протокол обр. 19 и договор от 5.08.2012 г. Съгласно договора изпълнителят следва да извърши ремонтните работи със свои сили, инструменти и технология. Видно от справка в регистъра на трудовите договорите на НАП в "Е. Т. 2011" ЕООД са работили две лица по трудов договор - Т. Т. на длъжност автомонтьор и Г. В. - организатор спедиторска дейност. По делото не се установява дали описаните във фактурата и приложения протокол СМР са действително извършени, доколкото няма извършена СТЕ, както и няма данни как и по какъв начин са осъществени посочените СМР.

1.5. Относно доставките по фактури, издадени от "Е. Д. Д." ЕООД

Предмет на фактурите е "направа кофраж, полагане на армировка", "направа обратен насип, декофриране, тр. услуга тухли, тр. услуга арматура, тр. услуга с автокран, доставка на водоустойчив шперплат" и "направа на зидария, полагане на бетон".

Установено е в хода на ревизията, че управителят на доставчика декларира, че никога не е издавал фактури с получател "Строител" ЕООД и не е имал такъв контрагент.

От РЛ са представени копия на фактурите, РКО, касови бонове и приемо-предавателни протоколи. Протоколите не са подписани за приемащата страна, като е посочено само общо, че предаването се извършва в гр. С., не става ясно кой е строителният обект, където са извършени, респ. приети от РЛ описаните СМР. Т.е. не може да се приеме, че има ангажирани доказателства именно за осъществяване на доставките от "Е. Д. Д." ЕООД. Допълнително с жалбата срещу РА по административен ред са представени допълнителни доказателства относно процесните доставки - копия от фактури, извлечения от счетоводни сметки, СД и дневник за продажби за м. 10 и м. 11.2011 г., декларации от "Е. Д. Д." ЕООД относно предходен доставчик и относно транспорта на материалите по процесните фактури. В решението на решаващия орган са изложени съображения за некредитиране на представените доказателства, доколкото не може да се установи от кое лице същите са подписани. От друга страна, наличието на определени счетоводни документи относно процесните доставки у получателя не означава, че същите са извършени от посочения във фактурите доставчик. Във връзка с предходната доставка няма ангажирани приемо-предавателни протоколи, фактури за закупени материали от "Инфрасис" ЕООД и такива за транспортиране на стоките от предходния доставчик до склада на "Ер ди Дизайн" ЕООД.

Въз основа на събраните доказателства обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Е. Д. Д.", доколкото не се установява в какво се изразяват СМР, къде са изпълнени и по какъв начин.

Следователно, неоснователни са твърденията на касатора за постановяване на решението в частта относно законосъобразността на РА относно задълженията по ЗДДС в нарушение на материалния закон и необоснованост. Събраните по делото доказателства не удостоверяват, че услугите, предмет на процесните фактури са действително извършени, респ. че стоките, посочени в тях, са реално предадени от доставчиците на получателя. До друг извод не се достига и от заключението на в. л. по ССчЕ, тъй като вещото лице е проверявало само счетоводството на получателя, а не и счетоводството на доставчиците.

2. Относно задълженията по ЗКПО

Правилно АС В. е достигнал до извода за законосъобразност на РА и в тази му част.

С РА е увеличен ФР на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2010 г. със сумата от 10 003,10 лева /отчетени разходи по фактура № 177 от 8.06.2010 г., издадена от "А. К." ЕООД и фактура № 644 от 21.06.2010 г., издадена от "Мега Б" ЕООД/ и за 2011 г. със сумата от 10 000 лева /отчетени разходи по фактура № 4000000152 от 12.08.2011 г. и фактура № 4000000163 от 19.08.2011 г., издадени от "Т. С. 2011" ЕООД/. След като от доказателствата по делото не се установява реалното осъществяване на процесните доставки, то фактурите не отразяват вярно стопански операции и съответно, отчетените разходи по тях не са документално обосновани. От друга страна, преобразуването на счетоводния резултат следва да се счете извършено и съобразно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като няма доказателства, че "Строител" ЕООД е получил реално услугите по спорните фактури, издадени от описаните доставчици.

Касаторът не излага конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част, като същото се явява правилно съобразно приложимия материален закон и събраните по делото доказателства.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че основанията за отмяна на обжалваното решение, твърдяни от касатора не са налице и касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 959,50 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение