Решение № 7727 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2020 г.

Решение № 7727 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. Златева, против Решение № 2126 от 05.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1877/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което отхвърлена жалбата на дружеството, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/2019 от 15.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" в МОСВ. В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за определяне на таксите за водовземане за процесната 2017 г. е приложима разпоредбата на § 143, ал. 2 на ЗИД на ЗВ /ДВ. Бр. 61 от 2010 г., изм. и доп. бр. 55 от 2018 г./ - на база на общото разрешено водно количество, посочено в разрешителното, а не по годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите. Според касатора е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ в редакцията от ДВ, бр. 58/2015 г. Жалбоподателят твърди още, че задължението за заплащане на таксата в установения в процесния акт размер, не е на дружеството оператор – адресат на акта, а на титуляра на разрешителното Община Айтос, която не е изпълнила задължението си за монтиране на измервателни устройства. Счита, че съдът не се е произнесъл по направените в първоинстанционната жалба възражения. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 11 от 15.07.2019 г., както и да му се присъдят направените разноски. Ответникът - Директор на Басейнова Дирекция /БД/ "Черноморски район" - не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Бургас. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил АУПДВ № 11/2019 от 15.07.2019 г., издаден от Директора на БД "Черноморски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - Бургас е установено пъбулчно държавно вземане в размер на 8 550, 32 лева, ведно с дължимата лихва от 01.04.2018 г. до окончателното й изплащане, представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01 - 31.12.2017 г., за "правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително № 23140035/17.09.2014 г., изменено с решение № 1708/23.12.2015 г. за ползване на воден обект - Аланско дере, приток на река Айтоска, водно тяло - река Айтоска от извор до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект "канализационна система на град Айтос", община Айтос, Бургаска област" издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ във вр. с § 143, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. От фактическа страна съдът е установил, че с Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140035/17.09.2014 г. на Директора на БД за Черноморския район – гр. Варна /влязло в сила/ на Община Айтос е дадено разрешение за ползване на воден обект - Аланско дере (имот № 000220, приток на река Айтоска) за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатацията на обект "канализационна система на град Айтос". В разрешителното е предвидено изграждането на пречиствателна станция за отпадни води (ПОСВ) в поземлен имот № 265003 в местността "Хамам дере", землището на град Айтос. Определени са местата на заустване на канализационните води, местата за мониторинг, емисионните ограничения, срока на действие на разрешителното до 01. 1012020 г. и таксите, които следва да бъдат заплащани на заустването на отпадъчни води в повърхностни води. Описани са и условията, при които на общината се предоставя ползването на водния обект. Разрешителното е изменено с Решение № 1708/23.12.2015 г. на Директора на БДЧР, в частта, "Преливници към смесена канализационна система", като е записано, че не се допуска преливане на води с друг характер от дъждовни, чрез изградени или новопроектирани преливници в конкретни точки на заустване. В т. 3 от това Решение е констатирано, че ползвателят е декларирал пред БДЧР количеството заустени води по инкасирани количества, което обстоятелство е преценено като противоречащо на Методически указания на МОСВ, в които се изисква декларираните количества заустени води да са съответни на разрешените количества, посочени по разрешителното. В последствие с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 64 от 27.08.18 на същия орган, е допусната такава досежно данните за водния обект, който да се счита "река Айтоска, поземлен имот с идентификатор: 00151.0.220, гр. Айтос, Община Айтос, Област Бургас" С Договор от 25.02.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между "Асоциация по водоснабдяване и канализация" (АВиК) на обособената територия, обслужвана от ВиК, от една страна, а от друга - ВиК (като Оператор), е постигнато споразумение операторът да предоставя услугите си в Обособена територия (приложение III), като стопанисва, поддържа и експлоатира публични активи, представляващи водопроводна и канализационна мрежа на територията на конкретно посочени общини в рамките на Бургаска област. Установено е от протокол от Общо събрание, представляващ публично достъпен информационен ресурс - https: //www. bs. govemment. bg/uploads/files/potokol 9 obshto s avik. pdf, че към датата на подписване на договора Община Айтос е била член на асоциацията. На 21.03.2017 година от кмета на община Айтос е изготвен доклад до БД "Черноморски Район" за изпълнение на условията в разрешителното през 2017 г. и решението, с което то е било изменено, съгласно изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ. В доклада е посочено, че заустването на отпадни води продължава, че за канализационната система на град Айтос не е изградена ПОСВ, както и че не са монтирани измервателни устройства. По отношение на дължимите такси по разрешението, кметът на общината е посочил, че за 2017 г. те се дължат от ВиК и ще бъдат изплатени от това дружество. С писмо изх. № К - 166/17.01.2018 г. ВиК е изпратило на БДЧР декларация по чл. 1946 от ЗВ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, във връзка с издаденото разрешително. Дружеството е декларирало 604667 м3 (годишно фактурирани) заустени води по разрешителното във връзка с таксата по чл. 16 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 2/2017 г. (Тарифата). ВиК е декларирало задължение за такса в размер на 5563, 99 лв. На 06.02.2018 г. от Директора на БДЧР е изпратено съобщение до ВиК, в което е заявено, че по изчисленията на експерт в БДЧР, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" и § 143, ал. 2 от ЗВ, действително дължимата такса от дружеството по разрешителното е 15 197, 83 лв., защото в обекта липсва ПСОВ и на канализационните колектори не са монтирани измервателни устройства и таксата не следва да се изчислява върху размера на фактурираното количество отпадни води, а върху общия годишен размер на водите. На 01.03.2018 г. от ВиК е възразило срещу писмото и е заявило, че таксата следва да бъде изчислена на база на годишно фактурирано водно количество от ВиК за потребителите, съгласно изискванията на чл. 194, ал. 5 б. "а" от ЗВ. В отговор на възражението от БДЧР до ВиК е изпратено писмо, съдържащо тълкуването на закона, което администрацията е приела за меродавно. На 17.05.2018 г. от БДЧР е изпратена покана за доброволно изпълнение до ВиК, в която е заявено, че по издаденото разрешително дружеството следва да заплати такса за периода 01.01 - 31.12.2017 г. в размер на 15 197, 83 лв., като е указано, че при неизпълнение в срока за доброволно плащане ще бъде преминато към принудително изпълнение. Поканата е получена надлежно от ВиК. Предвид липсата на изпълнение на 08.06.2018 г. на дружеството е изпратено уведомление за започване на производство по издаване на АУПДВ за дължимата такса в размер на 15 197, 83 лева. Уведомлението е получено от Вик на 12.06.2018 г. С оглед липсата на плащане на 09.10.2018 г. е съставен констативен протокол № 688 в от експерт от БДЧР за извършен контрол по изпълнение на задължението на дружеството. Установено е, че срокът на разрешителното е до 01.10.2020 г. при уточнението, че след поправка на очевидна фактическа грешка заустването на отпадните води е в Аланско дере и река Славеева, че за пречистването на отпадните води от канализационната мрежа на Айтос няма изградена ПСОВ, че съгласно приложимото законодателство и формулата по Тарифата, общо дължимата сума от ВиК е 15 197, 83 лв., от които не са заплатени 8 550, 32 лв. При тази фактическа установеност Директорът на БДЧР е издал процесни АУПДВ. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на съдебно-икономическа експертиза. Експертът по същество е констатирал, че разликата между декларираното задължение от дружеството и установеното по акта се дължи на разминаване в тълкуването на приложимите правни норми от администрацията и от жалбоподателя, без да е налице аритметична грешка при декларирането или при издаването на АУПДВ. Установен е и факта че към датата на експертизата липсва издадено от компетентните за това органи разрешение за ползване на изградена и въведена в експлоатация ПСОВ за гр. Айтос. Безспорен по делото е и фактът, че на изходите на Главните канализационни колектори – 1 и 3, липсват монтирани измервателни устройства. При така установеното от фактическа страна на първо място съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма при липса на допуснати административнопроцесуални нарушения. Съдът е обосновал и извод, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Приел е, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за процесната 2017 г., по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗВ е на В и К оператора на канализационната мрежа на съответната община, който управлява (използва) тази мрежа по силата на Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между него и АВиК, и като ползвател дължи заплащането на таксата. Именно операторът е подал и декларациите по чл. 194б от ЗВ и е посочил количествата заустени отпадъчни води и според съда това е лицето, което дължи заплащането на таксата за 2017 г. по разрешителното. Съдът е обсъдил подробно подходът за определяне на размерът на таксата за замърсяване използван от административния орган и е приел, че нормата на § 143, ал. 2 ЗИД на ЗВ, в сила за 2017 г., е специална по отношение на разпоредбите на чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от ЗВ и формулата по чл. 16 от Тарифата, тъй като урежда изключение от общия механизъм на изчисление на таксата. Съдът е приел за установено от общодостъпната база данни на Националния статистически институт, че към 31.12.2017 г. населението на Айтос е общо 19443 души, което е над прага определен по § 143, ал. 2 ЗИД на ЗВ от 2000 еквивалентни жители и предвид обстоятелството, че в град Айтос няма изградена ПСОВ и не са налице монтирани устройства за измерване на количеството на отпадните води, които се заустват по силата на разрешителното, то законосъобразно с АУПДВ е изчислен размерът на таксата на базата на общо разрешеното годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното. Така постановеното решение е неправилно. Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Основният спор по делото е по тълкуването и приложението на материалния закон. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. На основание чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от ЗВ за замърсяване от канализационни системи на населените места, селищни и курортни образувания, какъвто е и процесният случай, таксата се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. За процесния период от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното определяне са определени в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017 г. обн. ДВ бр. 2/06.01.2017 г. приета на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ. В конкретния случай видно от мотивите на акта, таксите са установени по отношение на жалбоподателя в качеството му на В и К оператор и ползвател на канализационната система на община Айтос по разрешително и на основание § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /обн. в ДВ бр. 61 от 2010 г. като изм. му от 2018 г. не касае посочената правна норма/. От представените по делото доказателства е установено, че за процесния период на 2017 г. с договор от 25.02.2016 г. на основание чл. 198в и чл. 198п от ЗВ на "Водоснабдяване и канализация" - Бургас ЕАД в качеството му на ВиК оператор е възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на обособена територия, който включва община Айтос. На основание чл. 48, ал. 4 от ЗВ водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. В случая – условията по издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140035/17.09.2014 г. - за канализационната система на община Айтос. По силата на чл. 5, ал. 2 Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, разрешителните за заустване за проектиране или експлоатация на канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, се издават за цялата канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните системи на населените места, се изпълняват от В и К оператор в съответствие с чл. 48, ал. 4 ЗВ въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета "а" от ЗВ. В конкретния случай като условие по разрешителното, издадени за канализационните системи на община Айтос, е предвидено задължението за заплащане на таксата за замърсяване по чл. 198, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ от В и К оператора на съответната канализационна система. С оглед на изложеното законосъобразно на основание чл. 48, ал. 4 от ЗВ и чл. 5 от Наредба № 2/08.06.2011 и в съответствие с условията на разрешителното, съдът е приел, че "Водоснабдяване и канализация" – Бургас ЕАД принципно е титуляр на задължението за заплащане на таксата за замърсяване. В конкретния случай, касаторът не оспорва използването на водните обекти, посочени в разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни води във връзка с осъществяването от него канализационни услуги. За това свидетелстват и представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ. В тази връзка следва да се отбележи, че всъщност основаният спор в административното производство, според приложената в преписката кореспонденция между Басейнова Дирекция "Черноморски район", Община Айтос и жалбоподателя, пренесен в последствие и пред съда, е по-скоро относно правилността на изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ, на база разрешеното годишно водно количество съобразно правилото на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн. ДВ бр. 61 от 2010 г. /каквато каза се е застъпената теза от ответника по касация, възприета и от съда/, или същата следвало да се определи на база фактурираното количество вода на основание действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. и формулата по чл. 16 от сега действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /каквато е тезата на задълженото лице, възприета и от съда в атакувания съдебен акт/. Възражението на касатора за неправилността на изводите на съда относно приложението на посоченото правило на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн. ДВ бр. 61 от 2010 г., като специално спрямо новелата на чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "а" от ЗВ, се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /съгласно изм. ДВ бр. 58 от 2015 г./, таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към същия ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) бе предвидено и, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Посочената правна норма е претърпяла изменение, на което е придадено обратно действие и точното й съдържание е следното "До 31 декември 2016 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. От 1 януари 2017 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери, определени с тарифата по чл. 194, ал. 6. " (Изм. е сторено с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.08.2016 г.). Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. е приета сега действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /наричана по-долу само Тарифата/, която предвиди формула за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води /конкретно в казуса относима е тази по чл. 16/. При това положение настоящата инстанция счита, че по аргумент от изричното правило на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ /съгласно изм., сторено с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г., т. е. на което е придадено и обратно действие/, и констатирайки, че тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 ЗВ с приемането именно на сега действащата такава, считано от 01.01.2017 г., изцяло приложим е редът по сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ във вр. и с чл. 16 от Тарифата /конкретно в казуса/, и като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща разрешеното за заустване годишно водно количество, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като на практика е приложил правило – това на § 143, ал. 2 от ПЗР на ИЗД на ЗВ обн. с ДВ бр. 61/2010 г. /, приложимо изцяло към т. нар. "досегашен ред" по смисъла на посочения § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ /ДВ бр. 58 от 2015 г., изм. с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г./. Аргументи в тази насока се извеждат и от същността на предвидените корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води и по-точно този по т. 2 "КЗ, отчитащ степента на пречистване", б. "в" за случаите на непречистени отпадъчни води, при съобразяване и легалното определение на "непречистени отпадъчни води", дадено с § 1, т. 5 във вр. с т. 4 и т. 7 от ДР на Тарифата, т. е. при липсата на изградена пречиствателна станция. Дали е монтирано или не измервателно устройство за отчитане на количествата заустени отпадни води е без значение за разрешаването на правния спор, доколкото дори не е предвидено като част от фактическия състав на спорното правило на § 143, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, обн. ДВ бр. 61/2010 г., а отделно от това следва да се посочи и при изричното правило на чл. 19 от Тарифата, съгласно което, дори и при липса на монтирано измервателно устройство за изчисляване на таксата за замърсяване по чл. 16 – 18 количеството заустени отпадъчни води се декларират от ВиК операторите по фактурирани годишни количества. Като е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" - Бургас ЕАД, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от ЗВ. Доколкото спорът е разрешен изцяло от фактическа и правна страна касационната инстанция следва да постанови съдебен акт по съществото на спора, с който отмени атакувания АУПДВ на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", като незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон. От касатора не е сторена претенция за присъждане на разноски, поради което и касационната инстанция не присъжда такива. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,