Решение № 9964 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2009 г.

Решение № 9964 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 231 от 22 декември 2008 г., постановено по адм. д. № 481/2008 г. Административен съд гр. Перник е отменил писма покани № 29-07-614/28. IХ. 2007 г. и № 29-07-735/28. ХI. 2007 г. и № 29-07-154/04. III. 2008 г. на директора на РЗОК-Перник, с които "Д-р Драмов ГПСМП" ООД гр. Перник, представлявано от управител д-р Пламен Драмов е уведомено за възстановяване на заплатени високоспециализирани медицински дейности и медико диагностични изследвания за първо, второ и трето тримесечие на 2007 г. Осъдил е РЗОК гр. Перник да заплати на "Д-р Драмов - ГПСМП" ООД гр. Перник сумата 353 лв. деловодни разноски. Срещу това решение чрез процесуални представители е подадена касационна жалба от директора на РЗОК-Перник с оплакване, че същото е недопустимо, счита спора подсъден на Районен съд. Алтернативно, счита жалбата за просрочена по отношение на писмо изх. №№ 29-07-614/28. IХ. 2007 г. и № 29-07-735/28. ХI. 2007 г. Релевират се също оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено като недопустимо и неправилно. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Петкова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - "Д-р Драмов - ГПСМП" ООД гр. Перник, се представлява от адв. Генадиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви относно характера на оспорените писма. Законосъобразно е приел, че писмата, съдържащи покани за възстановяване на суми № 29-07-614/28. IХ. 2007 г. и № 29-07-735/28. ХI. 2007 г. и № 29-07-154/04. III. 2008 г. на директора на РЗОК-Перник, носят белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 актът подлежи на съдебен контрол. По тези съображения възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение поради некомпетентност на административния съд е неоснователно. Несъстоятелно се явява и възражението за просрочие на жалбата срещу първите две писма, засегнатото лице в срок е оспорило законосъобразността на административните актове, а задължение на административния орган е преписката да бъде изпратена до съда. Обосновано и при точно приложение на материалния закон административният съд е приел, че при издаването на трите писма със съдържание на покани за възстановяване на суми, директорът на РЗОК-Перник е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не оспорва факта, а и делото не съдържа доказателства, сочещи спазване на установения ред за осъществяване контрола по изпълнението на ИД № 14 (РД-29-213/31.01.2008 г. Липсва заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол или протокол за неоснователно получени суми. Игнорирането на процедурата по чл. 34 и сл. АПК, чл. 72 и сл. от Закона за здравното осигуряване и чл. 233 - 235 от НРД - 2006, по която съобразно констатациите на контролните органи се събират сумите, получени от ИМП без правно основание или в резултат на извършено нарушение, правилно е възприета от решаващия съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обусловило отмяна на оспорения административен акт. Съдът правилно е приложил материалния закон, спазил е процесуалните правила в процеса и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал., от АПК в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 150 лв. за адвокатска защита, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 15829 на адв. Генадиева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,