Решение № 2784 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2018 г.

Решение № 2784 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д Транс" АД- град В., подадена чрез адв. Бодева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 425/06.03.2018 г. по адм. дело № 2870/2017 г. на Административен съд- В. (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, за това, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди, че адм. съд е направил неправилни правни изводи като е приел, че липсва незаконосъобразно действие при осъществяване на административна дейност, както и алтернативно, че липсва причинна връзка. Моли за отмяна на съдебното решение и за уважаване на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски. О. О. В. в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Е. Димитров счита подадената жалба за неоснователна, като намира изводите на съда за правилни и обосновани. Моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АС В. е ОТХВЪРЛЕН иска предявен от "Д Транс" АД- град В., с уточнението от 27.10.2017 г. и от 15.11.2017 г., с искане да бъде осъдена О. В. да заплати на ищеца сумата в размер на 2 229, 98 лв., представляваща обезщетение за периода от 29.02.2016 г. до 13.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, за имуществени вреди – платени такси по изпълнително дело № 20167160400964 на ЧСИ Н. Георгиев, рег. № 716, вследствие твърдени от ищеца незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на О. В., изразяващи се в сезиране на съдебен изпълнител за започване изпълнение на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-923/09.02.2016 г., който акт не е бил годно изпълнително основание, тъй като не е бил влязъл в сила към този момент. За да достигне до този правен резултат АС В. е намерил, че в случая не е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на О. В. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие като административна дейност. Установил е, че с АУЗД № МД-АУ-923/09.02.2016 г., издаден от инспектор в Дирекция "Местни данъци" при О. В., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, са установени неплатени задължения на ищеца за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. общо в размер на 23 194, 99 лв., от които 22 197, 44 лв. – главница и 997, 55 лв. – лихва към датата на издаване на АУЗД. Приел е, че сезирането от О. В. на ЧСИ с молба с вх. № 7743/02.12.2016 г. за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по АУЗД № МД-АУ-923/09.02.2016 г., издаден от инспектор в Дирекция "Местни данъци" при О. В. не представлява действие по повод изпълнение на административна дейност, а е акт на взискател спрямо длъжник по повод възникнало и изискуемо задължение. В тази връзка е посочил, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело за събиране на публични общински задължения е правно нормирана, но не и административна дейност. Приел е, че по делото не се установява незаконосъобразно иницииране на изпълнителното производство по изп. дело № 20167160400964. На следващо място е счел, че дори да се приеме, че сезирането на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на задълженията по процесния АУЗД е административна дейност и незаконосъобразно е извършено това действие, тъй като не е налице годно изпълнително основание – влязъл в сила АУЗД, то претендираните вреди не се явяват пряка и непосредствена последица от процесното "незаконосъобразно" действие. Претендираната сума като обезщетение, както ищецът сочи, представлява такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ, събрани в хода на изпълнителното дело от дружеството- ищец. В заключение е посочил, че съдът не установява наличието на изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва изискуемото се незаконосъобразно действие при осъществяване на административна дейност, както и алтернативно липсва изискуемата си причинна връзка между незаконосъобразното действие – сезиране на ЧСИ за събиране на публичното общинско вземане и вредата – плащане от ищеца на дължимите към ЧСИ такси и разноски. С оглед изложените съображения адм. съд е отхвърлил иска като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението, поради необоснованост. Решението на адм. съд е постановено при изяснена фактическа обстановка, като изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебния процес липсват нарушения, които да са възпрепятствали или ограничили ищецът при упражняване на неговите процесуални права. Мотивите в съдебния акт са формирани на база установените факти и отговарят на всички твърдения и доводи на страните- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е бил предявен иск по чл. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразни действия на администрацията по иницииране на производство по изпълнение на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който са определени публични общински вземания за ДНИ и ТБО. Неоснователно касаторът е претендирал, че незаконсъобразно изпълнението е поискано от ЧСИ, вместо по реда на чл. 167 от ДОПК - от публичен изпълнител, тъй като вземането е публично по см. на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. второ ЗМДТ, администрацията не извършва противозаконно действие при избор на едната от двете предложени от закона възможности. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователно касаторът е изложил твърдения за наличието на незаконосъобразните действия на общината, поради това, че изпълнението е с предмет АУЗ № МД-АУ-923/09.02.2016 г., който не е влязъл в сила, предвид чл. 165 от ДОПК. С оглед чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК, не е налице незаконосъобразно действие при предприемане на принудително изпълнение въз основа на акт по чл. 107 от ДОПК, независимо дали е обжалван. Редовното връчване на акта има отношение към допустимостта на неговото обжалване, но независимо от последното актът подлежи на принудително изпълнение. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е извода на решаващия съд, че не се установява незаконосъобразно действие от страна на административния орган. В случая не са налице действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона- чл. 250 АПК. Правилно адм. съд е установил, че длъжностното лице от О. В., подало молбата до ЧСИ не действа в качеството си на административен орган, а в качеството си на представляващ взискателя, който отправя искане до орган на изпълнението за предприемане на действия по принудително удовлетворяване на съществуващо притезание. При сезирането на ЧСИ от страна на О. В. липсва присъщия за административните правоотношения елемент на власт и подчинение между настоящия ищец и О. В., като в подкрепа на последното е и фактът, че в изпълнителното производство страните – взискател и длъжник са равнопоставени. Не се установява по делото незаконосъобразно иницииране на изпълнителното производство по изп. дело № 20167160400964, като процесното действие не следва да се определи като административна дейност. Липсата на първата предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по наличието на останалите предпоставки от отговорността на държавата. Макар и без да е необходимо обосновано адм. съд е преценил, че основанието за намаляването на имущественото състояние на ищеца с процесната сума е в резултат на извършените действия от съдия изпълнителя във връзка с принудителното събиране на задължението на ищеца за ДНИ и МДТ. С това сочената от ищеца вреда не произтича от действието на взискателя по сезиране на ЧСИ за събиране на процесното вземане. В случая предприетите действия на съдебния изпълнител по чл. 426 и следващите от ГПК имат правен характер. Защитата в изпълнителното производство се осъществява като се оспорват актовете на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. ГПК или по исков ред по чл. 439 ГПК. В този ред разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда отговорност за частния съдебен изпълнител при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Тази деликтна гражданска отговорност не може да представлява отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид приложението на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. В частта за разноските съдебното решение е обосновано и постановено в съответствие със закона– чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,