Решение № 4382 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2010 г.

Решение № 4382 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив, с управител Запрян Иванов Маврудиев, подадено чрез пълномощник - адв. Борислав Иванов, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, на решение № 5741 от 3.05.2010 г. по адм. д. № 15725/2009 г. на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 1305 от 21.10.2009 г. по адм. д. № 968/08 г. на Административен съд - Пловдив, шестнадесети състав, и е отхвърлил жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив, срещу Решение № 483 от 6.03.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0281 от 14.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив, с които по ЕАД № 3000/4-18455/12.04.2005 г. на "ЗИМ" - ЕООД е определено доплащане на сумата от 1 690 лв., от които мито в размер на 367 лв. и ДДС в размер на 1 323 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2005 г. до датата на плащане, като неоснователна. Излага, че решението противоречи на влезли в сила: решение № 2453 от 23.02.2009 г. по адм. д. № 11872/2009 г. на ВАС, I отделение; решение № 2454 от 23.02.2009 г. по адм. д. № 10905/09 г. на ВАС, I отделение; решение № 2455 от 23.02.2009 г. по адм. д. № 12226/09 г. на ВАС, I отделение; решение № 3140 от 10.03.2009 г. по адм. д. № 12470/09 г. на ВАС, I отделение; решение № 3907 от 23.03.2009 г. по адм. д. № 11870/2009 г. на ВАС, I отделение; решение № 15119 от 10.12.2009 г. по адм. д. № 8318/2009 г. на ВАС, I отделение; решение № 5481 от 28.04.2009 г. по адм. № 15723/09 г. на ВАС, I отделение, поради това, че страните са същите, исканията и основанията са идентични и по всички дела фактурите са издадени от доставчик на стоката "БМД" ООД. Излага, че с посочените решения са потвърдени решенията на Административен съд - Пловдив, с които са отменени решенията на началника на Митница - Пловдив за промяна на митническата стойност. Излага, че процесната фактура № 05-04-09-I от 20.04.2005 г. е издадена не на "ЗИМ" ЕООД, а на друго дружество - LIANYUNGANG WORLD UNION INTL NINGBO CHINA, като не е извършвано плащане в полза на "БМД" ООД. Моли, да се отмени решение № 5741 от 3.05.2010 г. по адм. д. № 15725/2009 г. на Върховен административен съд и по същество бъде оставено в сила решение № 1305 от 21.10.2009 г. по адм. д. № 968/08 г. на Административен съд - Пловдив. Ответникът - началникът на Митница - Пловдив, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Валентина Василева, с писмено възражение оспорва искането за отмяна като излага доводи, че не е налице тържеството по предмета на отделните производства и постановени решения, тъй като се отнасят до различни периоди и извършени проверки. Моли, да се отхвърли искането за отмяна като неоснователно. Ответникът - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован не се явява и не изразява становище по искането за отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение № 5741 от 03.05.2010 г. по адм. д. № 15725/2009 г. на Върховния административен съд, Iа отделение, е отменено решение № 1305 от 21.10.2009 г. по адм. д. № 968/08 г. на Административен съд - Пловдив, шестнадесети състав, и по същество е отхвърлена жалбата на "ЗИМ" - ЕООД, гр. Пловдив, срещу Решение № 483 от 6.03.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0281 от 14.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив, с които по ЕАД № 3000/4-18455/12.04.2005 г. на "ЗИМ" - ЕООД е определено доплащане на сумата от 1 690 лв., от които мито в размер на 367 лв. и ДДС в размер на 1 323 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2005 г. до датата на плащане, като неоснователна. Съдът е приел, че административният съд неправилно е отменил оспорения акт, след като административният орган е направил верен извод, че при декларирането на внесената стока вносителят не е посочил действителният размер на извършената транспортна услуга, което съставлява основание по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ за включване на действителната стойност на транспорта в митническата облагаема стойност. В тази връзка е потвърдил ЕАД № 3000/4-18455/12.04.2005 г. С искането за отмяна са представени и приложени като доказателства: адм. д. № 979/2008 г. по описа на Административен съд, гр. Пловдив, ХVII състав, ведно с адм. д. № 11870/2009 г. по описа на ВАС, първо отделение; адм. д. № 970/2008 г. по описа на АС - Пловдив, ХVIII състав, ведно с адм. д. № 8318/2009 г. по описа на ВАС, първо отделение; адм. д. № 971/2008 г. по описа на АС - Пловдив, ХVII състав, ведно с адм. д. № 11872/09 г. на ВАС, първо отделение; адм. д. № 659/2008 г. по описа на АС - Пловдив, ХII състав, ведно с адм. д. № 10905/09 г. на ВАС, първо отделение; адм. д. № 959/08 г. на АС - Пловдив, I състав, ведно с адм. д. № 12226/09 г. на ВАС, първо отделение; адм. д. № 977/08 г. на АС - Пловдив, ХVI състав, ведно с адм. № 15723/09 г. по описа на ВАС, I отделение; адм. д. № 1173/08 г. по описа на АС - Пловдив, I състав, ведно с адм. д. № 12470/09 г. на ВАС, I отделение. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай претенцията на искателя е, че решение № 5741 от 3.05.2010 г. по адм. д. № 15725/2009 г. на Върховния административен съд, Iа отделение, противоречи на всички описани решения, с които са потвърдени решенията на Административен съд - Пловдив, с които са отменени различни решения за промяна на митническа стойност на началника на Митница - Пловдив, потвърдени с решения на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, - "Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". Предмет на производството по адм. д. № 968/08 г. на Административен съд - Пловдив, е Решение № 483 от 6.03.2008 г., издадено от началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0281 от 14.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив, с които по ЕАД № 3000/4-18455/12.04.2005 г. на "ЗИМ" - ЕООД е определено доплащане на сумата от 1 690 лв., от които мито в размер на 367 лв. и ДДС в размер на 1 323 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2005 г. до датата на плащане. С решение № 5741 от 3.05.2010 г. по адм. д. № 15725/2009 г. на ВАС е отменено решение № 1305 от 21.10.2009 г. по адм. д. № 968/08 г. на Административен съд - Пловдив, и по същество е отхвърлена жалбата на "ЗИМ" - ЕООД, гр. Пловдив, срещу обжалвания административен акт Решение № 483 от 6.03.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0281 от 14.04.2008 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив. От доказателствата по делото (приложените всички административни дела) се установява идентичност на страните и основанието, но не е налице идентичност на предмета на административноправния спор, след като са различни обжалваните административни актове. Изложените доводи от "ЗИМ" - ЕООД относно процесната фактура № 05-04-09-I от 20.04.2005 г. са неотносими към преценката за наличие на предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че между постановените влязла в сила решения на ВАС, описани по - горе, не е налице противоречие, след като са с различен предмет на административноправния спор и различни искания за отмяна на различни административни актове, като въз основа на тях са настъпили и различни правни последици с оглед разрешените правни спорове, както и за всяко едно от решенията има сила на присъдено нещо. Липсата на предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК по отношение на претендираните за противоречиви съдебни решения, обуславят извода на неоснователност на искането за отмяна на решение № 5741 от 3.05.2010 г. по адм. д. № 15725/2009 г. на Върховния административен съд, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав,