Решение № 14932 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2018 г.

Решение № 14932 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Димов, подадена чрез пълномощник адв. Г. Сестримски срещу Решение № 65 от 5.01.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 9209/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил, марка "Тойота" с рег. [рег. номер на МПС], приложена на 20.11.2014 г. от полицейски орган в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" към СДВР. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че след като наложената му принудителна административна мярка (ПАМ) не е в писмена форма, то същата е нищожен административен акт, а след като не е съобразил това, първоинстанционния съд е постановил решението си в нарушение на закона. Моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на наложената му приложената принудителна мярка. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" към СДВР, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град (АССГ) е образувано по жалба на Г. Димов с искане за обявяване нищожността на принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил, марка "Тойота" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г. Димов, приложена на 20.11.2014 г. от полицейски орган в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" към СДВР. Административен съд – София-град е приел от фактическа страна, че на 20.11.2014 г. в 10, 30 часа лек автомобил марка "Тойота" с регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Г. Димов е бил паркиран в гр. София, на бул. "Пенчо Славейков" срещу № 25 към бул. "Витоша" върху тротоара, като е създавал пречки за движението на пешеходците. На същата дата и час е направен снимков материал на паркираното превозно средство и разпоредено репатрирането му от полицейски орган в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" към СДВР. При така установената фактическа обстановка, АССГ е приел, че ПАМ е наложена от компетентен полицейски орган в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" към СДВР, съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и заповед № Iз-269/11.02.2013 г. на Министъра на вътрешните работи. Приел е, че е спазена и законоустановената форма за налагане на ПАМ, като е изложил съображения, че по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателя е изключил задължителната писмена форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането и осъществено чрез действие удовлетворява изискването на закона за спазване на изискуемата форма. По изложените съображения, АССГ е приел, че оспореният административен акт не е нищожен, а на основание влязло в сила определение по адм. дело № 4911/2017 г. по описа на ВАС, с което е прието, че жалбата срещу наложената ПАМ е просрочена, не следва да се произнася по процесуалната и материалната и законосъобразност на акта. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че на 20.11.2014 г. на Г. Димов е наложена ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил, марка "Тойота" с рег. [рег. номер на МПС], от полицейски орган в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" към СДВР. Не е спорно, че ПАМ е наложена чрез принудително преместване на паркираното МПС, без да е издаден акт в писмена форма. Единствения спорен въпрос, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е въпроса за спазване на установената от закона форма при налагане на процесната ПАМ, наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Правилно АССГ е приел, че за прилагането на конкретната ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП не се изисква задължителна писмена форма, като налагането се извършва чрез фактическото преместване на МПС. Това следва от разпоредбата на чл. 172, ал. 2, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез преместване на моторни превозни средства, като разходите по преместването са за сметка на собственика на превозното средство. Задължителната писмена форма е предвидена за принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на горното, като е приел, че наложената ПАМ не е нищожен административен акт, съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Направил е обосновани фактически изводи и е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение