Решение № 6615 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2025 г.
ВАСПърво отделение18.06.2025 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 4970 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело 11691/2024 г. по описа на Административен съд София - град, първо отделение, шестдесет и девети състав, в частта му, в която на А. А. Х., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и в тази част делото е върнато като преписка на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение 10971 от 22.10.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, в която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 4970 от 13.02.2025 г., постановено по адм. дело 11691/2024 г. Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, шестдесет и девети състав, е отменил по жалба на А. А. Х. Решение 10971 от 22.10.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и делото, в тази му част е върнато като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на А. А. Х. против посочения административен акт, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Георгиева. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба А. А. Х., с [ЛНЧ], редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на председателя на ДАБ при МС. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, Решение 10971 от 22.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставяне на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т .4 от ЗУБ, върнал е делото в отменената му част като преписка на органа за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, и е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу административния акт, в частта му, в която на лицето е било отказано предоставянето на бежански статут. Съдебното решение е обжалвано единствено от председателя на ДАБ при МС в отменителния му диспозитив, поради което същото решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да обоснове преценката си за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка. Прието за установено, че А. А. Х., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение: женен със сключен граждански и религиозен брак, с едно дете, образование: основно, професия: [професия]. Същият бил напуснал страната си на произход Сирия на 05.08.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал шест дни, след което на 03.09.2024 г. влязъл нелегално в Република България (която била крайната цел на пътуването му), преминавайки през телена ограда с помощта на стълба, стигнал в гр. София между 07-08.09.2024 г., където сам се предал. При проведеното интервю А. А. Х. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми, основани на етническата или религиозната му принадлежност, не е влизал във взаимоотношения с официалните власти на страната, армията или полицията в Сирия, не бил участвал в религиозни организации, общност, секта, не бил участвал в политически партии, въоръжени групировки, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба, като е получил повиквателна за армията още през 2016 г., но на адреса, известен на властите, който бил, а не на актуалния му адрес. Посочил е също така, че четиримата му братя, едната му сестра, съпругата му и детето му продължавали да живеят в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия. Причината за напускане на държавата му по произход били опасения, свързани с призоваването му за военна служба. Причината за подаване на молба за международна закрила в България била, за да живее получи документи и за да бъде под закрилата на българската държава. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е била изготвена справка с вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република и по-конкретно в района на Дейр ал Зор, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справка с вх. МД-02-113/03.12.2024 г. с информация относно Сирийската Арабска Република и по-конкретно актуална информация относно обстановката в провинция Дейр ал Зор, съдържаща се в изготвените от Агенцията за убежището на Европейския съюз насоки за държавата на произход Сирия, публикувани на интернет страницата на Агенцията, както и справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. При така установената фактическа обстановка, съдът на първо място е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. Х.. Прието е, че молителят е напуснал Сирия заради евентуалната му мобилизация, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. По тази причина решаващият съд е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решението, в частта му, касаеща отказа за предоставяне на статут на бежанец На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност А. А. Х. да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ не са били преценени всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата. За да стигне до този си извод съдът е цитирал различни медийни публикации в интернет пространството - в Der Standard , Ройтерс , BBС , DW , France 24 и др., както и решения на СЕС по дела: С-901/19, С-465/07, С-125/22, приемайки, че съобразно актуалната информация относно страната на произход на кандидата, в т. ч. и град Дейр Алзор, е дължим извод, че спрямо А. А. Х. е налице основание за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като според съда цитираната информация относно област Дейр Алзор, Сирия, била официална и оборвала информацията, съдържаща се в представените в административното и съдебното производство от административния орган справки с вх. ЦУ-1624 от 12.07.2024 г. и с вх. МД-02-20 от 14.01.2025 г. Посочените от съда в решението му данни за страната на произход на А. А. Х. водели до извода, че след падането от власт на Б. А. на цялата територията на страната се осъществявали сблъсъци между две и/или повече въоръжени групи, при което степента на насилие срещу цивилното население, вътрешната несигурност и хуманитарната криза достигали толкова високо ниво, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна поради самия факт на присъствието си на тази територия, би се изложило на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в чл. 15, б. в от Директивата. Предвид това съдът не споделял доводите на административния орган за необходимост от доказване на личен елемент на посегателство за доказване наличие на предпоставката по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. В заключение и въз основа на изложеното относно актуалната обстановка в Сирия, съдът е приел, че евентуално връщане на чужденеца в страната му по произход към настоящия момент и при наличната актуална информация би било в нарушение на принципа non-refoulment (забрана за връщане), като в този смисъл била и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Решението, в обжалваната му част, е валидно и допустимо, но неправилно. В касационната жалба на председателя на ДАБ при МС се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат доводи, че правилно административният орган е приел, че в разглеждания случай не са налице хипотезите, визирани в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, с което е дадено тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, б. д от същата Директива. В подкрепа на твърденията си към жалбата касаторът е представил справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. (след падане режима на президента Б. А.), като в хода на делото по същество се представят: справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и какъв е срокът ѝ, и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. Посочва се също така, че наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не винаги е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като всеки конкретен случай изисква преценка, което в случая не било съобразено от съда. На последно място не са споделени и изводите на съда за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulment (забрана за връщане). Посочено е, че предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне Сирия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, по същество органът, въпреки липсата на нарочни мотиви за това, е приел, че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement . По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: На първо място обосновани са изводите на административния орган за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от страна на чужденеца липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на посочената от ЗУБ разпоредба. На следващо място настоящият съдебен състав не споделя преценката на решаващия съд за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. За да достигне до този извод, съдът е приел, че информацията от представената по делото справка МД-02-20/14.01.2025 г. не съответства на данните от общоизвестни източници. В тази връзка следва да бъде посочено, че цитираните от съда статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации за периода декември 2024 г януари 2025 г. От друга страна - представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г., съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, е официална такава, изготвена от специализирана Дирекция Международна дейност при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, поради което същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му , а съгласно ал. 2 на същата разпоредба Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. . Доколкото посочената справка представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила не е била оборена по съответния ред, то отразените в нея факти за актуалната обстановка в Сирия, настъпили след издаването на оспорения акт, но безспорно имащи значение за делото, е следвало да бъдат съобразени от съда в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Вместо това, съдът е изградил решаващите си изводи въз основа на медийни публикации в интернет пространството - в Der Standard , Ройтерс , BBС , DW , France 24 и др., като по този начин не е зачел формалната доказателствена сила на официален документ. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав не споделя тезата на първоинстанционния съд, че органът по закрила не е преценил относимите факти, свързани с държавата на произход на кандидата. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. В настоящия случай не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Правилно в тази връзка при издаване на оспорения административен акт е съобразено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган подробно е обсъдил предоставената от А. А. Х. бежанска история и актуалната към момента на издаване на оспорения акт информация относно Сирия, съдържаща се в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което свидетелстват както наличните данни по делото, така и тези от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., но според настоящия касационен състав тези нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за получаване на международна закрила, тъй като същите не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т. ч. конкретно върху А. А. Х. съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От представената по делото справка се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., при анализа на която не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие. В приобщената пред настоящата инстанция справка от 19.05.2025 г. е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., към 08.05.2025 г. около 481 730 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно и че е налице ново правителство, чието сформиране е декларация за съвместната воля за изграждане на нова държава. Наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция позволяват обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не е налице информация за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с това следва да бъде посочено, че самият А. А. Х. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие, както и че срещу него не са били отправяни заплахи. Освен това обстоятелството, че семейството му продължава да живее в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. При тези данни, преценявайки, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър живот, правилен е изводът на административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. На последно място oснователно е възражението на касационния жалбоподател за извършена преценка приложимостта на принципа non-refoulment (забрана за връщане). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната реално е извършено изследване дали този принцип е нарушен, въпреки липсата нарочни мотиви в тази посока, тъй като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в Сирия, то по същество е прието и че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement . Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г., относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представената в настоящото производство справка, касаеща обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г., е по-актуална от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което касационните изводи следва да бъдат съобразени именно с тази справка. Освен това именно в този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. Съгласно наличните справки след падането на режима на Б. А. цялостната обстановка в Сирия се нормализирала, посочена е и статистика на прибрали се в Сирия сирийци, а също и на вътрешно разселени лица, които са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. Като е приел друго и е отменил оспорения административен акт в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в посочената част и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на А. А. Х. против Решение 10971 от 22.10.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, в която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,