Решение № 6118 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Т., чрез адв. Костова, срещу Решение 2219 от 21.01.2025 година на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. дело 5735/2024г. С решението е отхвърлена жалбата на Т. срещу приложена на 28.05.2024г. принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане с техническо средство тип скоба на пътно превозно средство (ППС). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК и не е обсъдил наведените доводи на жалбоподателя. Мярката е приложена за деяние, което не е осъществено, тъй като таксата за платено паркиране била заплатена в 13:40часа на 28.05.2024г. Изискването за заплащане на такса за съответната зона следвало да се счита за изпълнено при всички случаи, когато е потвърдено заплащането й. Часът и минутите на поставянето на скобата, и изпращането на sms били установени по делото - 13:40часа, като в нито един нормативен акт нямало изискване за отбелязване на секундите. По изложени подробни съображения в касационната жалба, прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отмени приложена на 28.05.2024г. принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане с техническо средство тип скоба на пътно превозно средство (ППС). Претендира разноски. Ответникът Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор при Център за градска мобилност ЕАД чрез адв. Григорова оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата, съдът е установил от фактическа страна, че на 28.05.2024 г. управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка Мерцедес, с рег. [рег. номер] е паркиран в район "Христо Смирненски", гр.София, което място попада в т. нар. "Синя зона" на платено почасово паркиране. След анализ на събраните доказателства и преценка на фактите във връзка с приложимото право, АССГ е направил извод за осъществяване на всички материалноправни предпоставки по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за принудително блокиране на лекия автомобил марка Мерцедес, с рег. [рег. номер] на 28.05.2024 г. - паркиране на моторно превозно средство в зона, изрично обозначена с пътен знак за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Съдът е съобразил представените времеви данни, които са с точност до секундата. Според съда, когато и поставянето на скобата, и изпращането на СМС са в един и същи час 13.40 ч., безспорно, за да се установи точния момент на всяко едно от тези действия от значение са и секундите, в които са извършени те. Справката за неплатено паркиране и поставянето на скобата са се случили преди изпращането на СМС за заплащане на паркирането, което според АССГ се установява и от останалите доказателства по делото. Решението е правилно. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът на пътя може да определи райони за платено паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, т. е. осъществяват принуда. По своята правна същност визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда е принудителна административна мярка. Вярно е, че законодателят не е посочил изрично, че това е принудителна мярка, но в съответствие с изискванията на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) мярката е установена в закон; в закон са установени органите, които могат да я прилагат (фактът, че органите не са изрично посочени, а определяеми не значи неспазване на изискването); установен е и начинът на приложение на мярката - чрез използване на техническо средство за принудително задържане на превозното средство. Характерът на мярката е възстановителен, т. е. нейната цел е да се възстановят вредните последици от използването на общинската собственост, без да е заплатена дължимата за това такса. При така установения характер на принудата фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Правилен е изводът на съда, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 124 НОДТСО, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите ЗДвП. Със Заповед СОА18-РД95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община са одобрени ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип скоба на основание чл. 124 НОДСО. С т. 1 от заповедта е определено, че оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство тип скоба, събирането на дължимите суми, определени по реда на чл. 126 и чл. 127 НОДТСО от собственици или упълномощени от тях водачи за освобождаване на принудително задържаните чрез техническо средство тип скоба ППС на територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране Синя зона и Зелена зона, както и за престой в зоните за почасово платено паркиране, се организира и осъществява от общинско дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез дирекция Паркиране и мобилност. Със Заповед на кмета на Столична община са определени конкретните длъжностни лица от "Център за градска мобилност" ЕАД, които да осъществяват ПАМ принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 1 ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип скоба, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В длъжностната характеристика за длъжността контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор са предвидени редица задължения по прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Дейността на приложилото ПАМ лице е изрично регламентирана и в Инструкция за работа на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", одобрена от изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД. Според чл. 55 НОДТСО режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя зона" и "Зелена зона". В работни дни режимът и за двете зони е валиден в часовия диапазон от 08.30 до съответно 20.00/19.30 часа. Зоните се различават по граници на обхват и условия за престой и паркиране, като в нормата са посочени границите на зоните, чрез съответните улици и булеварди, в обхвата на които те действат. Спорът по делото е в това дали цената за паркирането е заплатена, предвид изпращането на SMS в 13:40:34ч на 28.05.2024 година, а блокирането за неплатена такса за синя зона е извършено в 13:40:06 часа? Според чл. 58 НОДТСО удостоверяването на заплащането и контролът на действителното време на паркирането на автомобили в зоните за почасово платено паркиране се регламентират в заповедта по чл. 54 от настоящата наредба. В издадената на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, 4, 7, 8 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 99, ал. 1 и чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 54 до чл. 60 и чл. 130 НОДТСО Заповед СОА21-РД95-578 от 26.11.2021 г. на кмета на Столична община са посочени обхватите на зоните за платено паркиране, правилата и ограниченията за паркиране в Синя зона и Зелена зона. Съгласно т. II.1. от заповедта удостоверяването на заплащането за почасово платено паркиране се извършва по три начина чрез хартиени талони за паркиране, чрез талони издадени от електронно устройство за самотаксуване тип паркомат и чрез кратки текстови телефонни съобщения (SMS), на номера указани за съответната зона на указателни табели. Съгласно т.3.4. от Заповедта, водачът на ППС извършва заплащане на паркирането чрез SMS, когато той съдържа точния регистрационен номер на ППС, изпратен е на номера указан за съответната зона на указателните табели, веднага след заемане на мястото за паркиране преди водачът да е напуснал автомобила От посоченото в Заповедта на кмета на Столична община е видно, че съществува установен ред за удостоверяване на заплащането и той е чрез изпращане на SMS на указания върху указателната табела номер веднага след заемане на мястото и преди водачът да е напуснал автомобила. В конкретната хипотеза, по делото са събрани гласни и писмени доказателствени средства, от които безспорно се установява неспазване на този ред. Водачът се е намирал извън превозното средство към момента на проверката и поставянето на скобата, като към момента на тази проверка и поставянето на скобата, кратко текстово съобщение не е било изпратено. По възражението на касатора за отчитане на секундите: Безспорно е, че всеки административен орган трябва да изпълнява правомощията си добросъвестно и по разумен начин - чл. 6, ал. 1 АПК. В случая обаче е налице изисканата от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от паркирането на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Безспорно, към 13:40:06 часа кратко текстово съобщение за процесния автомобил не е било изпратено, нито е заплатена таксата за паркирането му в платена зона по някой от другите указани в Наредбата начини. Водачът е изпратил SMS на указания върху указателната табела номер в 13:40:34ч на 28.05.2024 година, като по това време водачът е извън автомобила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати в полза на бюджета на ответника, направените в касационната инстанция разноски. За заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е представено месечно извлечение от разплащателна сметка на адвоката. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,