Решение № 13811 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2016 г.
ВАСIV отделение15.11.2017 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/01.09.2016 г., постановено по адм. дело № 289/2015 г. на Административен съд Л.. ОСЪЖДА Д. Д. К. да заплати на Д. фонд "Земеделие", сумата от 100 /сто/ лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13811 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. чрез адв. В. Москов, против решение № 83/01.09.2016 г., постановено по адм. дело № 289/2015 г. на Ловешки административен съд. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. П., с писмен отговор ангажира становище, в посока неоснователност на касационната жалба и моли, решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски в минимален размер - 300 лв., както и че е направено възражение относно прекомерно адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима, по съществено е неоснователна. Счита, че при постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Д. Д. К. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-1106500/2658 от 28.09.2015 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, със същото не е оторизирана сума и не е извършено плащане за подпомагане за кампания 2014 г. по схеми и мерки НР1, СЕПП и СПП, и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 13 830.35 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран като единствената РА за Р. Б. за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Според чл. 20а от същия закон, изпълнителния директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на РА. В това си качество той организира и ръководи дейността на тази агенция и я представлява. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник ДФЗ е предвидено правомощие на Изпълнителния директор да одобрява или отхвърля заявления за подпомагане от земеделски производители по схемите и мерките, финансирани от Европейския съюз. Видно от заповед № 03 - РД/323 от 11.03.2015 г. и Заповед № 03-РД/323 #1 от 11.06.2015 г. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на зам. изпълнителния директор правото да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на уведомителното писмо. Същото е издадено в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. В съдебния си акт първоинстанционния съд е приел, че вещото лице е установило, че четиринадесетте парцела, конкретно посочени в заключението попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Общият размер на недопустимите площи съобразно допустимия за подпомагане слой за кампания 2014 г. е 24.91ха по СЕПП и 24.91 ха по НР1, което представлява 143,16%. Процентът на установената недопустима площ за подпомагане по цялото заявление е 100% за СЕПП и 100% НР1. Вещото лице е установило, че декларираната площ по СЕПП е 42.31 ха, установената площ е 17.40 ха и разликата е 24.91 ха.. Абсолютно идентично били данните по НР1. Експертът е установил, че има пет броя БЗС, непризнати на жалбоподателя, тъй като същия ги е отказал в таблицата към уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № 02-110-6500 от 22.08.2014 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че административния акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми / в лева / и Таблица № 2 - Извършени плащания /в лева/. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н./ с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с гореизложеното, посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неизлагане на мотиви в административния акт следва да се приемат за неоснователни. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Наведените от процесуалния представител на касационния жалбоподател оплаквания относно резултатите от назначената съдебно - техническа експертиза се явяват неоснователни. По своята същност твърдения подробно изложени в касационната жалба представляват оспорване на заключението, което обаче е могло да стане при разглеждането на делото пред административния съд и евентуално да се постави допълнителна задача или да се поиска разширяване на експертизата в тройна. В настоящото такова оплакване е недопустимо. Ако вещото лице не е направило посещение на оператора изготвил данните за процесното уведомително писмо, не се е запознало с данните от компютърния диск, като в този смисъл касационния жалбоподател е бил лишен от доказателствено средство - поради формално отношение на вещото лице към изпълнението на задълженията си, то за това същото носи наказателна отговорност, за която задължително се предупреждава от съда съгласно чл. 200 от ГПК, което в случая е направено, видно от съставения по реда на чл. 150 от ГПК протокол за съдебното заседание. На следващо място няма основания да се приеме, че заключението е неправилно. Касационният жалбоподател пред Върховния административен съд не е доказал своите твърдения нито в първоинстанционното производство, нито в касационното производство се е възползвал от предоставената съгласно чл. 219 от АПК възможност за представяне на писмени доказателства. Затова касационната жалба в тази й част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение