Решение № 14533 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2013 г.

Решение № 14533 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 3086/27.12.2012 г., постановено по адм. 2357/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Ревизионен акт № 031104353/25.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 183/07.05.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде отхвърлена жалбата против РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Агро трейд 2002" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3086/27.12.2012 г., постановено по адм. 2357/2012 г. по описа на АС - Варна е отменен РА № Ревизионен акт № 031104353/25.01.2012 г., потвърден с Решение № 183/07.05.2012 г. на ДД "ОУИ", с който на "Агро трейд 2002" ЕООД за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2010 г. и 02.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 61 603,74 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на закона, защото неправилно е прието за установено, че данъчните фактури, издадени от "Папас олио"АД не отразяват реални облагаеми доставки на ечемик. Според решаващият съд спорните фактури са издадени по повод реални облагаеми доставки на стоки и начисленият по тях данък е с основание и за ревизираното лице е възникнало право на приспадането му. За да достигне до този извод административният съд е обсъдил всички писмени доказателства: кантарни бележки, счетоводни справки, показания на разпитаната като свидетел Николинка Михова Михайлова и заключението на съдебно счетоводна експертиза с вещо лице Радослав Станчев. Съдът е приел за доказан произхода на стоката "ечемик", съхранението й до сключване на договора за продажба, транспортирането й, предаването й и получаването от ревизираното лице, влагането й в производство и извършването на последващи облагаеми доставки с произведената продукция - "малц". Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е кредитирал показанията на свидетелката Николинка Михова Михайлова, която според ДД "ОДОП" е дала неверни показания. В подкрепа на твърденията за невярност на свидетелските показания касаторът е представил протоколи от съдебни заседания, проведени по други висящи пред Административен съд - Варна административни дела (адм. д. 2869/2012 г. и адм. д. 3519/2012 г.). За неверни показания пред съд е предвидена наказателна отговорност, каквато по делото няма данни, че е реализирана, респективно, че са предприети действия за това и решаващият съд да е имал информация за това като основание да игнорира свидетелските показания, които са дадени пред него и са непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото. При съпоставка на отделните показания и като се вземе предвид, че "Ен инженеринг" ЕООД е едноличен собственик на "Агро трейд 2002" ЕООД не се установява съществено и пряко противоречие в обясненията на свидетелката относими към настоящия спор, ако се приеме, че тя няма специални знания относно различната организационна форма, под която упражнява търговската си дейност възложителят на нейната работа. В показанията си по адм. д. 3519/2012 г. свидетелката е заявила, че е работила като "касиер-домакин" в "ЕН Инженеринг" ЕООД през м. юли 2011 г., като по адм. д. 2357/2012 г. и адм. д. 2869/2012 г. поддържа, че заема същата длъжност по същото време в "Агро трейд 2002" ЕООД. От останалите й подробни обяснения, които не са противоречиви, е видно, че тези две дружества използват един кантар със софтуер на "ЕН Инженеринг"ЕООД, като за зърното, което е годно за производство на малц се издават ръчно кантарни бележки с получател "Агро трейд 2002" ЕООД, който стопанисва цеха за производство на малц, а когато няма "ръчни кочани" се пускат "електронни кочани", в които като получател е записан "ЕН Инженеринг" ЕООД, който отговаря за складиране в силози в бившия Пивоварен завод, находящ се в Западна промишлена зона. В самия цех за производство има и други устройства за претегляне на суровината на отделните етапи от производството, но като входящ кантар за получаване от доставчици очевидно е използван и от "Агро трейд 2002" ЕООД този, който е със софтуер на "ЕН Инженеринг" ЕООД и обслужван при нужда от свидетелката Николинка Михайлова. При разпита на свидетелката в съдебно заседание на 30.10.2012 г. процесуалният представител на данъчната администрация не е оспорил заявеното от нея служебно положение и отношение към ревизираното лице, поради което решаващият съд също не е имал процесуално основание да не кредитира надлежно депозираните обяснения. В този смисъл и оспорването им в касационната жалба не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК. Евентуално при установяването по съответния процесуален ред на невярност на показанията на свидетел би представлявало основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 2 от АПК. Допълнително следва да бъде посочено, че фактическите изводи на АС-Варна са обосновани с множество други доказателства и не се обуславят единствено на показанията на свидетелката Михайлова. Нейните показания са ползвани основно за потвърждаване от нейна страна на положените от нея подписи върху отделни индивидуализирани кантарни бележки, а не относно другите вече обсъждани факти. Отделни несъответствия между дадени в отделни производства показания в отделни части, при което не е възможно да се установи кои от тях съответстват най-точно на действителността, не опорочават изобщо достоверността на свидетелските показания и в други части, в които липсват други противоречиви им обяснения. Особено когато те не противоречат на всички останали събрани доказателства. Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения като са приети за писмени доказателства кантарни бележки, за които Николинка Михайлова изрично е заявила, че върху тях няма положен неин подпис. Видно от протокола от съдебно заседание на 30.10.2011 г. свидетелката изрично е заявила, че кантарните бележки са подписани или от нея лично или от колежката й, която я е замествала по време на отпуск. Следователно от тези показания може да се приеме за установено, че представител на "Агро трейд 2002" ЕООД е подписал кантарните бележки за МОЛ на получателя. По отношение оспорените писмени доказателства, административният съд изрично е изложил мотиви защо приема, че не са неистински документи, а именно от съпоставката им с други неоспорени писмени доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и потвърждаването на положените подписи. По отношение доводите в касационната жалба относно фактическите установявания от АС-Варна въз основа на заключението на вещото лице Радослав Станчев настоящият съдебен състав намира следното: Действително в устните обяснения в съдебното заседание на 30.10.2011 г. при приемане на заключението му вещото лице Радослав Станчев е заявил, че по счетоводни данни не може да бъде доказано, че ечемикът от "Папас Олио" АД е преработен и продаден, но това изявление в известна степен противоречи на последната част от отговорите по задача 7 от писменото му заключение, което е прието без оспорване от страните по делото. В тази част от заключението вещото лице е представило в таблична форма количествата закупен ечемик, количествата вложен в производството на малц ечемик и количествата продаден малц на "БГ Дринкс " ЕООД. При наличие на подробен писмен анализ на всички писмени документи, установяващи притежаването на ечемика от "Папас Олио"АД, съхранението му, транспортирането му, предаването му и влагането му като суровина в производство на малц, който е продаден, правилно АС-Варна е приел, че не са налице основания да не бъде признато на "Агро Трейд 2002" ЕООД право на приспадане на данъка за придобиване на тази стока. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, според което решаващият съд не е следвало да приема заключението на вещото лице Радослав Станчев, в което се съдържали неясни отговори, отговори на правни въпроси и позоваване на оспорени документи. Видно от протокола от съдебно заседание от 30.10.2012 г. заключението на вещото лице е прието без да е оспорено от присъстващите процесуални представители на двете страни по спора. В заключението изрично се ограничават отговорите до коментар и анализ на счетоводни документи и се избягват правни изводи ( абзац 4 на стр. 4 от заключението, л. 202 от адм. д. 2357/2013 г. по описа на АС-Варна). Относно писмените документи, които са оспорени при приемането им като писмени доказателства, административният съд изрично е формирал правни изводи, че следва да бъдат разглеждане като истински документи, респективно годни доказателства, поради което също не е налице причина за некредитиране на заключението на съдебната експертиза. Следва изрично да бъде отбелязано, че доводите в касационната жалба против заключението на вещото лице по същество представляват неговото оспорване, но не по предвидения в процесуалния закон ред и срок и в този смисъл не представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Абсолютно неясно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ). Според касатора, че тази разпоредба въвежда форма за действителност на сделките със зърно, но в настоящия случай няма спор между страните и са представени по делото като доказателства писмени договори за продажбата на ечемик и не е ясно в каква връзка е позоваването на чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ. На последно място следва изрично да бъде отбелязано, че при формиране на правните си изводи АС-Варна се е позовал и на липсата на ангажирани доказателства за наличие на обективни данни, въпреки изричните му указания в тази посока, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, за които претендира право на приспадане на данъчен кредит са част от данъчна измама, извършена от неговия доставчик или негов предходен доставчик. ( по аргумент от Решение от 6 декември 2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело "Боник" ЕООД, C-285/11) По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, постановено без допустани процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не претендира заплащане на такива, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение