Решение № 14505 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2013 г.

Решение № 14505 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби - едната подадена от Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, а другата - от "Алфа-2000" ООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул. "Братя Бъкстон" № 134, ЕИК по Булстат: 115245362, представлявано от Елена Благоева Тютюкова, подадена чрез адв. Богданов и адв. Пенев, срещу Решение № 2594 от 22.11.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 2418 по описа на същия съд за 2011 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 1625-1100039/10.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 779/15.08.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Алфа-2000" ООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 35337 лв. по фактури № 122/26.11.2009 г., № 145/07.12.2009 г., № 109/13.11.2009 г., № 157/14.12.2009 г., № 176/27.01.2010 г., № 227/26.04.2010 г., № 240/18.05.2010 г., № 131/01.12.2009 г., № 174/26.01.2010 г., № 178/28.01.2010 г., № 222/15.04.2010 г. и № 136/02.12.2009 г., издадени от "Реформ мениджмънт" ЕООД; по фактура № 87/21.01.2010 г., издадена от "Юрофонд" ООД; по фактура № 131/17.03.2010 г., издадена от "Ен енд Би" ООД; и по фактура № 157/28.07.2009 г., издадена от "Карбон файбър" ЕООД, ведно със съответните лихви; и е отхвърлена жалбата на "Алфа-2000" ООД против същия ревизионен акт в останалата обжалвана част, относно непризнат данъчен кредит в размер на 97692,87 лв. (разликата до 133029,87 лв.) със съответните лихви, както и в частта на определените задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд и фонд "Гарантирани вземания на работници и служители".

С касационната жалба на Д"ОУИ" се атакува посоченото решение в частта, в която е отменен РА относно непризнатия данъчен кредит в общ размер 35337 лв. и съответните лихви. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел, че са налице условия за признаване на реално извършени доставки към жалбоподателя от доставчиците "Реформ мениджмънт" ЕООД, "Юрофонд" ООД, "Ен енд Би" ООД и "Карбон файбър" ЕООД, като излага подробни съображения за всеки доставчик. Ответникът по тази касационна жалба - "Алфа-2000" ООД, чрез адв. Богданов и адв. Пенев, е представил писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение в тази част.

С касационната жалба на "Алфа-2000" ООД се атакува решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказания данъчен кредит в размер на 97692,87 лв. със съответните лихви, и в частта на определените задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и фонд ГВРС. Изложени са доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на задължителната практика на Съда на Европейския съюз по прилагането на Директива 2006/112, както и че Съдът не е следвало да се произнася по установените задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и фонд ГВРС, доколкото е бил сезиран с оспорване на РА само в частта по ЗДДС. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество с цялостна отмяна на РА. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Д "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Пред АС - Пловдив e обжалван РА № № 1625-1100039/10.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 779/15.08.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Алфа-2000" ООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 133029,87 лв. по фактури от "Мед ком" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Карбон файбър" ЕООД, "Алекс Стройкомплект" ЕООД, "Джи Ел строй" ЕООД, "Реформ мениджмънт" ЕООД, "Юрофонд" ООД, "Еврострой груп 2008" ЕООД, "ПСК Ивън спротс" АД, "Глобулсън" ЕООД, "Ен енд Би" ООД и "Майстори БГ" ООД.

Съдът коректно и изключително подробно е описал фактическата обстановка. Възприетото от фактическа страна е съобразено със събраните по делото доказателства. Съдът е изслушал съдебнотехническа и две сдъбно-счетоводни експертизи, които са дали отговори на поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит.

Спорът по делото се свежда до наличието или липсата на действително извършени доставки по процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит.

Съдът е групирал въпросните фактури в три групи и е разгледал обстойно предпоставките за възникване на спорното право по всяка от тях. Касационната инстанция споделя този подход, тъй като той внася прегледност в изложението на правните изводи.

По жалбата на Д "ОУИ". Същата е подадена срещу съдебното решение в отменителната му част, по следните фактури:

1. по фактури № 122/26.11.2009 г., № 145/07.12.2009 г., № 109/13.11.2009 г., № 157/14.12.2009 г., № 176/27.01.2010 г., № 227/26.04.2010 г., № 240/18.05.2010 г., № 131/01.12.2009 г., № 174/26.01.2010 г., № 178/28.01.2010 г., № 222/15.04.2010 г. и № 136/02.12.2009 г. с общ размер на данъчния кредит 26493,20 лв., издадени от "Реформ мениджмънт" ЕООД. Предмет на фактурите са обзавеждане, консумативи, компютърни конфигурации, печатащи устройства, видео техника, ъпгрейдване на компютърни и други съществуващи конфигурации.

За да уважи жалбата, административният съд е приел, че във фактурите посочените родовоопределени вещи са конкретно описани, което е позволило на ССЕ след проверка в счетоводството на получателя да установи съответствие със записите в инвентарната му книга.

Касационната жалба в тази част е неоснователна. Следва да бъдат споделени изложените от Съда мотиви, че в случая се касае за вещи, които са налични при дружеството и са присъщи за дейността му. Поради това касационната инстанция намира, че не следва да се абсолютизира значението на приемо-предавателните протоколи. В случая други безспорни доказателства установяват релевантния факт на прехвърляне собствеността върху стоките. В подробно и аналитично водената инвентарна книга процесните вещи фигурират като активи по вид, инвентарни номера и дати на заприходяване и въвеждане в експлоатация, което води до извода, че е доказано възникналото данъчно събитие. От съществено значение е констатираното от ССЕ, че вещите са записани с отчетна стойност по придобивните документи, а именно процесните фактури. Ирелевантна е кадровата обезпеченост на предходния доставчик по веригата, поради което и липсата на доказателства за извършване на предходната доставка не може да обоснове заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при прекия доставчик.

Неоснователен е касационният довод за основаване на съдебния акт върху частен документ с недостоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. За установяване точния смисъл на понятието "трети лица" следва да се изходи от целта на разпоредбата, както изисква чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което е придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел следва да се възприеме тълкуване на понятието "трето лице" в смисъл че такова е лицето, което черпи права от лицето, подписало документа; поради това правата му са налице само при условие, че са възникнали преди датата на документа. Касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, черпещи права от някой от издателите, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са "трети лица" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и спрямо тях посочената в документа дата важи.

Налага се изводът, че за доказаните доставки на стоки ревизираното лице е имало право на данъчен кредит и ревизията незаконосъобразно му го е отказала. Съдебният акт в тази част като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.

1. По фактура № 87/21.01.2010 г. с ДДС 1300 лв., издадена от "Юрофонд" ООД. Предмет на фактурата са канцеларски материали - осем артикули в конкретни количества.

За да уважи жалбата, Съдът се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят е действащо търговско дружество с офис и персонал, от което е извел извода, че стоките са били последващо реализирани. Изтъкнал е, че установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване на спорното право, както и че канцеларските материали по фактурата са разплатени.

В тази негова част решението е необосновано и следва да бъде отменено. Действително произходът на стоката не е предпоставка за правото на данъчен кредит, но спорният въпрос е бил за прехвърляне на собствеността върху родовоопределени вещи, което обстоятелство от ключово значение за спорното право е останало недоказано. При липсата на приемо-предавателни протоколи, дори да се приеме, че с фактурите е индивидуализирано количеството на стоките, пак трябва да се докаже предаването им, което по делото не е сторено. Битието на ревизираното дружество като активно действащ търговец не е причина да се приеме последваща реализация на стоките и наличие на реална доставка.

С отмяната на съдебния акт в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата в тази част.

1. По фактура № 131/17.03.2010 г. с ДДС 4544 лв., издадена от "Ен енд Би" ООД. Предмет на фактурата са техника и консумативи.

Съдът се е позовал на представения на ревизията приемо-предавателен протокол и конкретизиращ опис, както и данни за превоз на стоката.

Решението в тази част е правилно е следва да бъда оставено в сила. В случая е доказан правопораждащият за спорното право факт - прехвърляне на собственост върху родовоопределени вещи, чрез предаването им от доставчика на получателя, като същите са описани и индивидуализирани в нарочен опис. Доказана е и транспортната обезпеченост за превозване на стоките до местоназначението им при ревизираното лице. Отново следва да се напомни ирелевантността на недоказаната възможност предходният доставчик да достави стоката, към правото на данъчен кредит по пряката доставка.

Спорното право е отказано незаконосъобразно и РА правилно е отменен в тази част.

1. По фактура № 157/28.07.2009 г. с ДДС 3000 лв., издадена от "Карбон файбър" ЕООД. Предмет на фактурата е озеленяване.

За да уважи жалбата, първоинстанционният съд се е позовал на представен в съдебното производство приемо-предавателен протокол от 02.09.2009 г. за предаване от доставчика на озеленяване двора на сграда, находяща се на ул. "Братя Бъкстон" № 134 с посочване номера на спорната фактура, както и на показанията на св. Манолов, разпитан по делото.

В тази част решението е неправилно и подлежи на отмяна. Иван Красимиров Манолов е разпитан като свидетел в с. з. на 14.2.2012 г., но видно от приложеното към касационната жалба УАС, той е управител на ревизираното дружество. Следователно качеството му на свидетел е било недопустимо по арг. от чл. 177, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 141, ал. 2 от Търговския закон. Ето защо отмяната на РА не може да се основе на неговите показания. На следващо място прави впечатление разминаването във времето с повече от месец между приемо-предавателния протокол и фактурата, като не се установяват обективни пречки за несвоевременното му представяне и не се твърди фактурата да е издадена за авансово плащане. Не са представени доказателства за закупен от доставчика и вложен в услугата посадъчен материал, като не е установено да са осчетоводени разходи за това. Кадровата обезпеченост на доставчика да извърши озеленяването е останала недоказана. СТЕ не се е ангажирала с категорично заключение по реалното извършване на доставката поради отдалечеността й във времето.

Едновременно с отмяната на съдебното решение в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата в тази част.

По жалбата на "Алфа-2000" ООД. Същата е подадена срещу съдебното решение в отхвърлителната му част, по следните фактури:

1. Фактури с предмет рекламни услуги.

а/ Фактури № 373/08.07.2009 г. и № 454/13.08.2009 г. с ДДС в общ размер 4606 лв., издадени от "Мед ком" ЕООД.

б/ Фактура № 515/15.10.2009 г. с ДДС 1038,33 лв., издадена от "Джи Ел строй" ЕООД.

в/ Фактури № 126/30.11.2009 г. и № 112/18.11.2009 г. с ДДС в общ размер 4964 лв., издадени от "Реформ мениджмънт" ЕООД. Предмет на първата фактура е реклама и изработване на рекламни пана, а на втората - реклама, рекламни календари 300 бр., рекламни запалки 300 бр., рекламни химикалки 300 бр.

г/ Фактури № 6/22.12.2009 г., № 13/09.02.2010 г., № 12/26.01.2010 г., № 15/15.02.2010 г. и № 22/14.04.2010 г. с ДДС в общ размер 11650 лв., издадени от "ПСК Ивън спортс" АД.

За да отхвърли жалбата срещу РА в тези негови части, административният е посочил, че от една страна в договорите не са конкретизирани рекламните услуги, а от друга страна - че не е доказано фактическо изпълнение на договорената реклама.

Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

От гледна точка на съдебния административен процес да се упражни правото на съдебно обжалване означава да се предяви пред Съда искане за разглеждане и разрешаване на конкретен административен спор. В съдебното производство задълженото лице е равнопоставено с административния орган. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.

Установената от законодателя тежест на доказване правилно е аргументирана от първоинстанционния съд. При разпределението й между страните решаващо е обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно фактите, обуславящи тази последица, съответната страна носи доказателствената тежест. Доказателствената тежест не означава задължение за представяне на доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в процеса налагат Съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без значение дали те са представени от страната, чиято е доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по спора, или са издирени служебно от Съда. При това положение въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на Съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от задължението за Съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или отчасти РА или да отхвърли жалбата, независимо дали в съдебното производство страните са ангажирали доказателства. Изпълнението на това задължение от страна на Съда означава при отсъствие на доказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом не е осъществен юридическият факт, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

В случая доказателствената тежест е била на жалбоподателя (настоящ касатор относно тази част от съдебния акт), и след като не се е справил с нея, той следва да понесе последиците от недоказването.

За да се докаже отреченото от ревизията право, претедираното от касатора, последният е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на услуги, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит - наличието на действително извършена доставка. По делото не са ангажирани убедителни доказателства, за да създаде сигурно убеждение у Съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. При липсата на убедителни доказателства в този смисъл правилно Съдът не е приел за доказано извършването им.

По нито един от аспектите на действителност на процесните доставки не е установена тяхната реалност.

С доставчика "Джи Ел строй" ЕООД няма сключен договор, а за останалите, независимо че са представени такива, касаторът не е доказал договорените между страните услуги да са реализирани, а оттук - че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. Неконкретизирането на предмета в количествено измерение по договорите за реклама с "Мед ком" ЕООД и "ПСК Ивън спортс" АД не позволява да се проследят преките доказателства за реализация на услугата. По същество в правния спор е останал неизяснен въпросът може ли да се направи обвързка между плащанията от жалбоподателя с конкретно реализирани рекламни услуги по договорите, като в тази връзка фактурите правилно са ценени от Съда като издадени без основание.

Следва да се има предвид, че не е доказано при доставчиците да има документи, от които да е видно по какъв начин е ставало остойностяването на рекламните услуги. Не са ангажирани каквито и да било доказателства за вложени от тях средства в услугите и какви действителни разходи са имали по извършването им. Не са представени справки, калкулации или други документи, които по някакъв начин да се обвържат с издадените фактури.

По отношение на вписания във фактурите от "Реформ мениджмънт" ЕООД предмет "изработка на рекламни материали" от една страна не е доказана материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, от друга страна не са налице и убедителни доказателства за вложени от него материали в изработването на рекламните материали, като не е установено да са осчетоводени разходи за такива. Изобщо поради процесуалната пасивност на жалбоподателя по тази част на спора не са поставяни въпроси на ССЕ относно разглежданите фактури. Правилно Съдът е отбелязал, че в договора не е постигнато съгласие за дизайна и съдържанието на рекламните пана и брошури, а не е доказано изпълнителят да е предоставил на възложителя проекти, които последният да одобри. По делото не са доказани и последващи действия с доставените рекламни материали - същите осчетоводени ли са, къде са раздавани, къде са монтирани рекламните пана. При това положение представените протоколи за предаване на рекламни материали остават изолирани доказателства и не могат да обосноват съдебен акт в положителен за ревизираното лице смисъл.

Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване на спорното право за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на услугата именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурата, по която се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11.

Крайният извод на касационния съд е, че констатациите на ревизията са били законосъобразни и правилно са били потвърдени.

1. Фактури с предмет други услуги. В тази част са потвърдени всички обжалвани констатации на ревизията.

а/ Фактури № 130/09.07.2009 г. с предмет бояджийски услуги и ДДС 2372,40 лв.; № 147/21.07.2009 г. с предмет ремонт и профилактика на оборудване и ДДС 1878,40 лв.; № 157/28.07.2009 г. с предмет озеленяване и ДДС 3000 лв.; № 251/10.08.2009 г., № 293/27.08.2009 г. и № 311/02.09.2009 г. с предмет окабеляване и ДДС в общ размер 9125 лв.; № 167/31.07.2009 г. с предмет поставяне на охранителни кабинки и ДДС 1379 лв., всичките издадени от "Карбон файбър" ЕООД.

б/ Фактура № 60/14.10.2009 г. с предмет окабеляване и ДДС 5000 лв, издадена от "Алекс стройкомплект" ЕООД.

в/ Фактури № 657/02.12.2009 г. с предмет ремонт на климатична инсталация и ДДС 1520 лв.; № 662/06.12.2009 г. с предмет бояджийски услуги и ремонт и ДДС 2420 лв., издадени от "Джи Ел строй" ЕООД

г/ Фактури № 241/21.05.2010 г. с предмет изграждане на охранителни системи, ремонт и боядисване на охранителни кабинки и ДДС 3564 лв.; № 153/11.12.2009 г. с предмет изработка на 14 бр. охранителни кабинки и ДДС 2156 лв.; № 182/02.02.2010 г. с предмет изграждане на системи за сигурност и ДДС 4400 лв.; № 141/03.12.2009 г. и № 143/04.12.2009 г. с предмет изготвяне на бизнес стратегия и бюджет за 2010 г. - аванс и изготвяне на бизнес стратегия и бюджет - доплащане 2010 г. с ДДС в общ размер 5080 лв.; № 180/29.01.2010 г. с предмет проучване и анализ на финансовия риск и пазар, изготвяне на модел на работа в условията на криза и антикризисна програма за 2010 г. и ДДС 3650 лв.; № 194/18.02.2010 г. с предмет частично плащане по договор за изготвяне на строителна документация и разрешителни, проектиране и изграждане на учебно-административен център за подготовка и преквалификация на кадри в сферата на охраната и сигурността и ДДС 2200 лв., всичките издадени от "Реформ мениджмънт" ЕООД.

д/ Фактура № 98/02.02.2010 г. с предмет изграждане на системи за сигурност и ДДС 4920 лв., издадена от от "Юрофонд" ООД.

е/ Фактури № 786/27.11.2009 г. с предмет окабеляване и ДДС 5120 лв. и № 787/28.11.2009 г. с предмет бояджийски услуги и ДДС 1890 лв., издадени от "Еврострой груп" ЕООД.

ж/ Фактура № 472/19.02.2010 г. с предмет окабеляване и ДДС 1850 лв., издадена от "Глобулсън" ЕООД.

з/ Фактури № 56/15.03.2010 г. с предмет изработване и монтиране на обозначителни пана и табели и ДДС 3136 лв. и № 61/26.03.2010 г. с предмет монтиране и въвеждане в режим на работа на охранителни системи и ДДС 2970 лв., издадени от "Майстори БГ" ООД.

За да отхвърли жалбата, Съдът е приел недоказаност на претендираните от ревизираното лице доставки на услуги.

Касационната жалба е неоснователна по отношение фактурите от "Карбон файбър" ЕООД; от "Алекс стройкомплект" ЕООД; от "Джи Ел строй" ЕООД; от "Юрофонд" ООД; от "Глобулсън" ЕООД; по отношение фактури № 141/03.12.2009 г., № 143/04.12.2009 г., № 180/29.01.2010 г., № 194/18.02.2010 г. и № 241/21.05.2010 г. (частично - относно предмета ремонт и боядисване на охранителни кабинки с ДДС 684 лв.) от "Реформ мениджмънт" ЕООД; по отношение фактура № 786/27.11.2009 г. и № 787/28.11.2009 г. от "Еврострой груп" ЕООД; по отношение фактура № 56/15.03.2010 г. от "Майстори БГ" ООД. Съображенията за това са следните:

В тази част на спора следва да се има предвид казаното по-горе за доказателствената тежест, като изрично се подчертае, че ревизираното лице не се е справило с нея.

Представените договори към някои от фактурите са доказателство за възникнали между страните облигационни връзки, но не и за действителното им изпълнение. Към нито една от фактурите не са представени при ревизията протоколи за приемане на работата, а за представените едва в съдебното производство няма логично обяснение за несвоевременното им представяне. Ето защо същите правилно не са били кредитирани от решаващия съд, като следва да бъдет споделени мотивите му за липса на конкретика по факта на количеството и стойностното изражение на приетия с тях резултат. За фактурите с предмет ремонт на климатична инсталация и ремонт на оборудване липсват данни за конкретните видове техника и оборудване, модел или други техни индивидуализиращи признаци, както и за местонахождението и наличността им при жалбоподателя. По някои от фактурите за установяване реалността на доставките са представени списъци на обекти, но тези списъци не могат да се приемат като доказателство за спорните доставки. Поради липсата на количествено-стойностни сметки не се установява по делото начинът на остойностяване на услугите; не се доказва доставчиците или пък жалбоподателят да са осчетоводили разходи за материали, необходими за изпълнение на услугите. За фактурите с предмет окабеляване правилно Съдът е тълкувал значението на представените едва в съдебното производство приемо-предавателни протоколи - те не съдържат количествено изражение на приетата работа и нямат дори най-бегъл аналог с протоколите обр. 19, с които по правило се доказват извършени строителни или монтажни работи. Не води до различен извод и съобразяването на СТЕ, която е констатирала изпълнени на място СМР, но не и обвързка с така документираните доставки на услуги. Относно доставчика "Алекс Стройкомплект" ЕООД е представен РА, в който изрично органът по приходите е приел, че липсва основание за издаване на фактури за продажби. В тази връзка съществено обстоятелство е, че конкретната издадена на жалбоподателя фактура е била изследвана в ревизията на доставчика.

Относно фактурите с предмет изготвяне на бизнес стратегия и бюджет; проучване и анализ на финансовия риск и пазар, изготвяне на модел на работа в условията на криза и антикризисна програма; плащане по договор за изготвяне на строителна документация и разрешителни, проектиране и изграждане на учебно-административен център за подготовка и преквалификация на кадри в сферата на охраната и сигурността, следва да се отбележи, че подобно на фактурираните рекламни услуги не са ангажирани доказателства, установяващи действителното изпълнение на договорите. В тази връзка липсват отчети за извършена работа, не са представени справки, калкулации или други документи, които да сочат по какъв начин е ставало остойностяването на услугите. Не са ангажирани доказателства за това какви разходи е имал доставчикът "Реформ мениджмънт" ЕООД по извършване на услугите. Правилно Съдът е отбелязал и непредставяне на проекти за бизнес стратегия и бюджет, който да бъде одобрен от възложителя. Представената на ССЕ бизнес стратегия и бюджет едва при повторното посещение на вещото лице при жалбоподателя, правилно е ценена от първоинстанционния съд като антидатирана

Все в тази връзка, по отношение на фактурираните авансови плащания, следва да се отбележи, че макар и да не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 - 4 ЗДДС, авансовото плащане представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. Обаче за да възникне право на данъчен кредит като последица от този факт, е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане - в случая то е свързано със сключените договори за услуги. За да бъде ДДС изискуем преди още услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка услуги, да са вече известни и следователно, в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Не бива да се забравя, че предмет на ДДС е доставката на стоки или услуги, а не плащанията, направени за заплащане на тези доставки. Ето защо плащания за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС. По делото не е безспорен именно релевантният факт на извършване на услугите. Това подкрепя направения извод, че документираните с фактури плащания не са действителни. Не са ангажирани никакви доказателства, установяващи реалното изпълнение на сключените договори, като това реално изпълнение би било основание за извършване на авансовото плащане. Предвид изложеното административният съд правилно е приел, че извършеното авансово плащане е без основание, поради което не представлява юридически факт, който да обуслови правото на данъчен кредит на касатора, по аргумент от чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Изложеното обосновава извода за неоснователност на касационната жалба в частта на доставките по разглежданите фактури.

Касационната жалба е частично основателна по отношение фактура № 241/21.05.2010 г. от "Реформ мениджмънт" ЕООД - относно предмет изграждане на охранителни системи с ДДС 2880 лв.; и основателна по отношение фактури № 153/11.12.2009 г. и № 182/02.02.2010 г. от "Реформ мениджмънт" ЕООД; по отношение фактура № 98/02.02.2010 г. от "Юрофонд" ООД; по отношение фактура № 61/26.03.2010 г. от "Майстори БГ" ООД. Съображенията за това са следните:

Съображенията за това са следните:

По отношение фактурите от "Реформ мениджмънт" ЕООД следва да се имат предвид представените договори с приемо-предавателни протоколи към тях, които са достатъчно подробни - отразяват конкретни услуги и брой обекти, отчет-сметки с данни за извършените дейности по вид, брой обекти и единична цена, както и приложение-опис към приемо-предавателния протокол за изграждане на охранителни системи с описани обекти по вид и адрес. Това са все преки доказателства за реализирането на доставката и са непротивопоставими на косвените, върху които е изградил мотивите си Съдът. Така следва да се приеме за неоснователен доводът му за липса на данни за персонал при изпълнителя, дори и без трудов договор, при съобразяване на Решение от 6 септември 2012 г. по дело C 324/11 на Съда на ЕС. Съдът се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции и не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по договорите. Това прави несъстоятелна тезата за липса на кадрова обезпеченост при доставчика като основание за отказ от спорното право.

Не може да бъде споделен и правният извод на Съда във връзка с невъзможността към момента на изграждане системите за сигурност да има дефектирала техника, за какъвто предмет на услуга са се споразумели страните. Така поддържаната теза не държи сметка за случай на изявен заводски дефект на системите при монтажа им, нито за конкретния предмет на фактурата. Независимо, че с догоговора е постигнато съгласие за повече дейности, меродавно е описанието на стопанската операция в първичния счетоводен документ, което визира част от тези дейности, без подмяна на дефектирала техника. Това е така, защото именно по фактурата е отказано спорното право, следователно този спор очертава и предмета на доказване.

По отношение фактурите от "Юрофонд" ООД и от "Майстори БГ" ООД важи с пълна сила цитираното решение на СЕС, поради което противопостоянието между косвените и преките доказателства за реалност на доставката (договори, план-сметки, отчет-сметки и приемо-предавателни протоколи с приложение-опис на обектите) следва да бъде разрешено в полза на последните. Следва да се добави, че непредставянето на списък на лица за обучаване във връзка с фактурата от "Юрофонд" ООД е неотносимо обстоятелство, тъй като то стои вън от предмета на фактурата.

Изложеното обосновава извода за основателност на касационната жалба в частта на доставките по разглежданите фактури. Общият размер на ДДС по тях е 17146 лв.

1. Фактури с предмет стоки.

1. Фактура № 418/28.07.2009 г. с предмет почистващи препарати за дезинфекция и ДДС 904,64 лв., издадена от Мед Ком ЕООД

1. Фактура № 387/21.08.2009 г. с предмет работно облекло и ДДС 2200 лв., издадена от Титан Сити ЕООД.

1. Фактура № 61/16.11.2009 г. с предмет почистващи препарати по опис и ДДС 1123 лв., издадена от Юрофонд ООД.

1. Фактура № 92/26.01.2010 г. с предмет кабел двужилен 2х1,2 кв, кабел многожилен и кабел информационен топ х 100 м., в конкретни количества и ДДС 3008,80 лв., издадена от Юрофонд ООД.

В тази част на спора касационната жалба е изцяло неоснователна.

За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Фактите и обстоятелства, за които органът по приходите е изискал представяне на доказателства, са относими към фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, защото основната предпоставка за възникване на спорното право е наличие на облагаема доставка.

Предмет на процесните фактури са родовоопределени вещи. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Ето защо сред доказателствата за реализиране доставките на стоки важно значение имат тези за прякото й реализиране и транспортиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, складови (или стокови) и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. В случая нито един от указаните видове документи не са представени. По делото не е доказано, че страните по фактурите са осчетоводили операциите по надлежния ред и са заприходили стоките по спорните фактури.

Поради изложените съображения касираното решение в тази част като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Относно осигурителните вноски.

Касационната жалба е основателна в частта за претендираната частична недопустимост на съдебното решение относно осигурителните вноски. В жалбата срещу РА, потвърден изцяло с решението на Д "ОУИ", изрично е посочено, че административният акт се обжалва само относно отказания данъчен кредит. Нещо повече - в първото по делото с. з., проведено на 16.11.2011 г. пълномощникът на жалбоподателя адв. Пенев изрично е заявил, че поддържа жалбата единствено по отношение отказаното право на данъчен кредит. Тъй като не е бил обжалван в останалите части - по отношение установените на дружеството задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и фонд ГВРС в общ размер, в тези части актът е влязъл в сила. Налага се изводът, че действително Съдът не е следвало да се произнася по установените задължения за осигурителни вноски. Като се е произнесъл по петитум, с който не е бил сезиран, Съдът е постановил едно недопустимо в тази част решение. Поради изложеното е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от същия кодекс решението в частта относно задължения за за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и фонд ГВРС следва да бъде обезсилено.

По разноските настоящата инстанция намира следното: На дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 398 лв. съобразно уважената част на тяхната касационна жалба, която част възлиза на 4300 лв. На "Алфа-2000" ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 6190,86 лв. съобразно уважената част на касационната жалба, която част възлиза на 289967,45 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,