Решение № 755 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2008 г.

Решение № 755 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Пара - Дейв 98" ЕООД, гр. Варна, бул "Вл. Варненчик" № 86, бл. 2, ет. 3, ап. 7 с искане за отмяна на решение № 621 от 03.07.2007 г. по адм. д. № 993/2005 г. на Варненски окръжен съд и решение № 5059 от 25.04.2008 г., по адм. д. № 12251/2007 г. на Върховен административен съд, първо отделение, в частта, с което е изменено решението на ВОС и е отхвърлена жалбата на "Пара Дейв 98" ЕООД срещу ДРА 160 от 21.02.2005 г. на данъчен орган при ТДД-Варна, потвърден с решение № 440 от 16.06.2005 г. на РДД-Варна относно отказано право на данъчен кредит в размер на 2 400, 00 лв. по фактура № 44 от 30.12.2002 г. издадена от ЕТ "Албеа-Милен Христов" и в частта, с която с решение № 621 от 3.07.2007 г., по адм. д. № 993/2005 г. ВОС е отхвърлил жалбата на "Пара Дейв 98" ЕООД относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 54/11.11.2002 г., издадена от "Агроконсулт" ЕООД, в която част решението е обезсилено, като недопустимо. Молителя поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което следва да бъдат взето предвид от съда. Представя като ново доказателство ДРА № 580/21.09.2004 г. на ТДД-гр. Варна издаден за ЕТ "Боан-Ангел Ангелов", гр. Варна. Моли на основание чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна не изразява становище по молбата. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решение № 621 от 3.07.2007 г., по адм. д. № 993/2005 г. на Варненски окръжен съд е отменен ДРА № 160/21.02.2005 г. на РДД Варна в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 44/30.12.2002 г., издадена от ЕТ "Албеа-Алекси Алексиев" за данъчен период декември 2002 г. в размер на 2 400 лв., и в частта за определени данък печалба за периода 1999 г.-2003 г. в размер на 92 308, 49 лв., данък общини за периода 1999 г.-2003 г. в размер на 54 767, 07 лв. и корпоративен данък за периода 1999 г.-2003 г. в размер на 76 796, 54 лв. и данък по чл. 35 от ЗКПО (отм.) в размер на 501,13 лв., ведно със съответната лихва за забава. Признато е право на данъчен кредит на "Пара Дейв 98" ЕООД в размер на 2 400 лв. по фактура 44/30.12.2002 г. издадена от ЕТ "Албеа-Алекси Алексиев". Отхвърлена е жалбата на "Пара Дейв 98" ЕООД срещу ДРА 160/21.02.2005 г. на ТДД-Варна, потвърден с решение № 440/16.06.2005 г., в останалата обжалвана част по отношение отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19 550, 62 лв. по фактури издадени от ЕТ "Боан-Ангел Ангелов", ЕТ "Яна-50-Янка Павлова", "Виолети" ЕООД и "Агроконсулт" ЕООД и по отношение определени данък по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 408, 83 лв., данък по чл. 52 от ЗМДТ в размер на 72, 00 лв., ведно със съответните лихви за забава и страните са осъдени да заплатят разноски по компенсация, съобразно уважената част от жалбата. С решение № 5059 от 25.04.2008 г., по адм. д. № 12251/2007 г. на Върховен административен съд, първо отделение решението на ВОС е изменено и ДРА 160 от 21.02.2005 г. е отменен в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 4860, 00 лв. и е доначислен ДДС и лихва за забава по фактура № 1294/31.10.2001 г., издадена от ЕТ "Боан-Ангел Ангелов"; отхвърлена е жалбата срещу ДРА 160/2005 г. относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 2400, 00 лв. по фактура № 44 от 30.12.2002 г. издадена от ЕТ "Албеа-Милен Христов"; обезсилено е решението на ВОС в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 54 от 11.11.2002 г., издадена от "Агроконсулт" ЕООД, поради недопустимостта му в тази част. В останалата част решението на ВОС е оставено в сила. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна, съобразно посочените в нея основание и представеното доказателство, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, както и нови доказателства в смисъла по-горе, не са посочени от молителите и не са приложени по делото. Представеният ДРА № 580/21.09.2004 г. на ТДД-Варна съставен на ЕТ "Боан - Ангел Ангелов" не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателство, тъй като представеният ДРА е неотносим към изменената част на ДРА № 160/2005 г. Представеният ДРА № 580/21.09.2004 г. при това не може да обори доказателствената тежест на установеното по делото, с приетите писмени доказателства и заключение на вещо лице, обстоятелство за дължими данъци за отчетния период. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице посочените в чл. 239, т. 1 от АПК условия за отмяна на влезлите в сила решения на Софийски окръжен съд и решението на Върховния административен съд, в частта, с която решението на Софийски окръжен съд е оставено в сила. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,