Решение № 3221 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на [улица], против решение 126 от 16.06.2023 г., постановено по адм. д. 414 по описа за 2022 г. на Административен съд Кюстендил. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Евентуално, ако касационната инстанция потвърди обжалвания съдебен акт, оспорва присъдения размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди и иска намаляването му, при съобразяване неоправдано високия размер на взетите от ищцата кредити. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба С. Дончева с адрес в гр. Кюстендил, на [улица], я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска потвърждаването на атакувания съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на С. Дончева обезщетение за имуществени вреди в размер на 9617.05 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. за периода от 19.03.2021 г. до месец април 2022 г., причинени й от незаконосъобразни актове на служители на Териториално поделение (ТП) на НОИ гр. Кюстендил. Със същото решение предявените от Дончева искове за имуществена и неимуществена обезвреда са отхвърлени за сумата над присъдения размер до пълния предявен такъв от по 10000.00 лв. за всеки от двата иска. Наред с това съдът е осъдил ответника да заплати в полза на ищцата 891.28 съдебни разноски, съответно ищцата в полза на ответника 41.91 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Кюстендил е приел, че е сезиран от С. Дончева с искова молба, предявена против НОИ, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода 19.03.2021 г. месец април 2022 г. в общ размер от 20000.00 лв., от които сумата от 10000.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в понесена финансова загуба лихви и такси по теглени кредити, и сумата от 10000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от оставането на ищцата без доходи, дължими като обезщетения за бременност, раждане и майчинство, които вреди са настъпили от отменени по съдебен ред незаконосъобразни актове на служители на ТП на НОИ гр. Кюстендил Решение 1040-09-5/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-000-00-01445477/02.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от Държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ гр. Кюстендил; Решение 1040-09-8/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-999-00-0001400938/01.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил; Решение 1040-09-6/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-999-00-0001400941/01.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил и Решение 1040-09-7/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-999-00-0001400944/01.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Административен съд Кюстендил е установил от фактическа страна, че с решение 213/13.10.2021 г., постановено по адм. д. 133 по описа на същия съд за 2021 г., влязло в сила на 20.12.2021 г., са отменени, като незаконосъобразни: 1. Решение 1040-09-5/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-000-00-01445477/02.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил; 2. Решение 1040-09-8/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-999-00-0001400938/01.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил; 3. Решение 1040-09-6/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-999-00-0001400941/01.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил и 4. Решение 1040-09-7/19.03.2021 г. на за Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане О-09-999-00-0001400944/01.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ гр. Кюстендил. С така посочените разпореждания са постановени откази за изплащане на парични обезщетения на С. Дончева, както следва:

1. С Разпореждане О-09-000-00-01445477/02.02.2021 г. е отказано отпускането на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

1. С Разпореждане О-09-999-00-0001400938/01.02.2021 г. е отказано изплащането на парично обезщетение/помощ за бременност на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

1. С Разпореждане О-09-999-00-0001400941/01.02.2021 г. е отказано изплащането на парично обезщетение/помощ за майчинство на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

1. С Разпореждане О-09-999-00-0001400944/01.02.2021 г. е отказано изплащането на обезщетение/помощ за майчинство на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Съдът е приел, от фактическа страна, че в периода 13.05.2021 г. 08.02.2022 г. ищцата е сключила договори за потребителски кредити с Кредисимо ЕАД и договори за паричен заем с Изи Асет Мениджмънт АД. Съгласно писмо на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Кюстендил (ДСП гр. Кюстендил), изх. 1004-11-00-0469 # 1/21.02.2023 г., за исковия период С. Дончева не се подпомага от ДСП гр. Кюстендил.

По делото пред първата инстанция е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице М. Васева, и са събрани гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявените от Дончева против НОИ искови претенции са доказани по основание и частично основателни по размер, до присъдения такъв от 9617.05 лв. за иска за имуществени вреди и до присъдената сума от 2000.00 лв. за иска за неимуществена обезвреда. Счел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ незаконосъобразни административни актове в пряка причинно-следствена връзка с претендираните вреди.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е кредитирал, като обективни и непосредствени, показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Иванова и М. Велинов, приятели на ищцата. Анализирайки същите, е приел за доказано, че Дончева е била емоционално разстроена, нервна и тревожна от това как, заради

незаконосъобразните откази на длъжностните лица при ТП на НОИ гр. Кюстендил за отпускане на обезщетения по ДОО, ще се грижи за детето си и за семейството си, без доходи и как ще покрива ежедневните нужди на дъщеря си от храна, облекло, лекарства и памперси. Счел е, че ищцата е имала очакване, че, чрез дължимите й се по закон обезщетения за бременност, раждане и майчинство, ще е в състояние да покрива нуждите на детето си. Определил е размера на обезщетението по този иск, при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отчел е, че негативните емоционални преживявания на Дончева не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ, съответно по делото липсват данни за преживяна висока степен на тревожност.

За да приеме за доказан иска за имуществена обезвреда, изразяваща се в заплатени лихви и такси по взети от Дончева кредити, съдът се е позовал на приложените по делото писмени доказателства и заключението от извършената съдебно-счетоводна експертиза. Преценил е, че ищцата е обедняла в исковия период, тъй като е поставена в невъзможност от ответника по иска да бъде финансово осигурена чрез дължимите й се по закон обезщетения за бременност, раждане и майчинство. Посочил е, че в периода 13.05.2021 г. 08.02.2022 г. Дончева е теглила кредити, чиято главница е в общ размер на 24500.00 лв., погасената сума е в размер на 33255.53 лв., а общата платена сума, включваща главница, лихви и такси при сключване на договорите за кредит е 34117.05 лв. Взел е предвид събраните по делото гласни доказателства. Допълнил е, че свидетелските показания установяват, че индивидуализираните в исковата молба кредити са взети от ищцата, за да се покриват нуждите на нейното дете и семейство, поради факта на оставането й без доходи след процесните откази на длъжностни лица при ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Сумата на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди, административният съд е формирал като разлика между пълната заплатена сума (главници, лихви и такси по изтеглените от ищцата кредити) и чистата сума на заемите.

С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, в която НОИ е осъден да заплати на С. Дончева обезщетение за имуществени вреди в размер на 9617.05 лв. Съдът е приложил неправилно материалния закон, което е довело до формиране на необоснован решаващ извод за частично уважаване на претенцията на Дончева за имуществена обезвреда.

Основателни са твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето имуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменените, като незаконосъобразни, актове на служители на ТП на НОИ гр. Кюстендил, от които се претендират тези вреди.

Безспорно по делото се доказват незаконосъобрани административни актове, отменени по надлежния ред с влязло в сила решение 213 от 13.10.2021 г., постановено по адм. д. 133 по описа за 2021 г. на Административен съд Кюстендил, поради което обосновано съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ отменени административни актове.

Първоинстанционният съд обаче неправилно е достигнал до извод, че по делото са установени всички елементи от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на НОИ по иска на Дончева за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. За да се реализира обективната и безвиновна отговорност на държавата по ЗОДОВ, не е достатъчно наличието на отменен административен акт/актове, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него/тях. С оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, субективното право на обезщетение възниква, само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т.е., които са обусловено следствие от увреждането. Непосредствените вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.

Наличието на пряка причнно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт /действие/ бездействие и настъпилия вредоносен резултат, е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. В случая не е доказана причинена имуществена вреда, която да е пряка последица от процесните, отменени като незаконосъобразни, административни актове.

Заемът на парични средства, в своята същност на договор, се характеризира с предаване в собственост на заемателя на пари срещу неговото задължение да върне заетата сума, като ако е уговорено, се дължат лихви чл. 240 ЗЗД. Договорът е реален, като единият елемент от фактическия му състав е предаването от страна на заемодателя в собственост на заемателя на определена сума пари, а другият елемент съгласието на заемателя за връщане на заетата сума.

Установява се от данните по делото, че ищцата е страна по договори за парични заеми с Кредисимо ЕАД и с Изи Асет Мениджмънт АД, по които се дължи уговорена лихва и такси. След като същата се е съгласила с клаузите на сключените договори, претенцията й за имуществени вреди, поради плащането на уговорените лихви и такси по тях, се явява неоснователна. В този смисъл неправилен и необоносван е изводът на първоинстанционния съд, че, заради незаконосъобразните откази на длъжностните лица при ТП на НОИ гр. Кюстендил за отпускане на обезщетения по ДОО, Дончева е претърпяла финансова загуба, изразяваща се в заплатените лихви и такси по предоставените й заеми. Задължението за лихви и такси произтича от сключените договори за заем на парични средства, съгласно волята на ищцата, а евентуалното неизпълнение на тези договори ще породи договорна отговорност чл. 79 и сл. ЗЗД. Лихвата по договора за заем на парични средства представлява, по своята правна същност, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на заемодателя за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В случая договорната лихва, поради нейния възмезден характер (чл. 86 ЗЗД), изключва възможността да се проектира като вреда по реда на ЗОДОВ.

Както се посочи в мотивната част на настоящия съдебен акт, обезщетителната отговорност изисква преки и непосредствени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с отменения акт. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от вредоносния административен акт, както и да не бъде негово случайно следствие. Косвени, а не преки, са вредите, които са последица от факти, които прекъсват причинната верига. Доколкото наличието на причинно-следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена, какъвто е процесният случай, обезщетение не се присъжда. Като е достигнал до обратния извод по отношение на иска на Дончева за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и е уважил частично същия, Административен съд Кюстендил е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено, а претенцията на ищцата цялостно отхвърлена.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на административния съд за основателност на претенцията на Дончева за неимуществени вреди до присъдения размер. В конкретния случай са установени всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В хода на съдебното производство пред първата инстанция ищцата е доказала неимуществени вреди до присъдения размер, които са в пряка и непосредствена връзка с отменените по надлежния ред незаконосъобразни административни актове, издадени от служители на касационния жалбоподател и ответник по иска.

От събраните свидетелски показания безспорно се установяват преживени от Дончева емоционални болки и страдания, чиято степен на интензивност надхвърля присъщия минимален праг от засягане при неблагоприятна за лицето административна дейност.

Обезщетението за неимуществена обезвреда се определя от съда по справедливост, при съобразяване на обективно съществуващите обстоятелства, относими към конкретното увреждане. В случая, в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание пар. 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, съдът е определил размер на обезвредата, съответен на конкретно установените по делото обстоятелства. Съобразил е характера на увреждането и по-продължителния период на търпене на вредите повече от една година. Отчел е, че негативните изживявания на Дончева са повлияли на психо-емоционалното й състояние с по-висок интензитет заради нейното качество на майка, издържаща невръстното си дете, и заради оправданото й очакване, че чрез дължимите й се по закон парични обезщетения за бременност, раждане и майчинство, ще е в състояние да покрива нормалните и ежемесечни разходи за храна, облекло, отопление, памперси и лекарства за дъщеря й. Поради това определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не се явява завишен, а е в състояние да компенсира моралните вреди, претърпени от ответника по касация, без да доведе до обогатяване. В допълнение, този размер е съобразен с нивото на жизнения стандарт в страната.

По изложените съображения не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение в частта му, в която НОИ е осъден да заплати на С. Дончева обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. Същото, като правилно в посочената част, следва да остане в сила.

С оглед частичното пререшаване на спора в касационното производство, атакуваният съдебен акт е неправилен и в частта на присъдените на страните разноски, поради което следва да се отмени и измени в тази му част. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът по иска и касационен жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на С. Дончева разноски в общ размер на 170.00 лв., от които 20.00 лв. държавна такса за образуване на първоинстанционното дело и 150.00 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ищцата и ответник по касация следва да бъде осъдена да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 90.00 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия