Решение № 14808 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2017 г.

Решение № 14808 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Правешки пчелини", със седалище и адрес на управление в гр. Правец, представлявано от секретаря му П. Ц., подадена против решение № 599 от 07.07.2017 г., постановено от Административен съд София – област, 3-ти състав, по адм. д. № 237/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно установените двойно заявени площи и счита, че съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на Заповед № РД-12-С-112 от 04.09.2013 г., изменена частично с последваща заповед от 04.02.2014 г., на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област за разпределяне на масивите за ползване и имотите за ползване, разпределени в границите им, съобразно изготвеното служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като счита, че този въпрос е преюдициален по отношение на настоящото дело. Изразява становище за допуснато нарушение в процедурата по издаването на процесния административен акт, като твърди, че са нарушени принципите на равенство, достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост в административния процес. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и отказа за финансово подпомагане на Държавен фонд "Земеделие", като претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при повторното разглеждане на делото е установено, че атакуваното уведомително писмо от 05.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК относно форма и съдържание и е мотивирано с установени нарушения на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП относно СЕПП и СПП, и по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. на МЗХ по отношение на плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Според участващия по делото прокурор съдът правилно е кредитирал приетата по делото геодезична експертиза, потвърждаваща изцяло изводите на контролния орган по отношение на застъпване и недопустими за обработка земеделски парцели. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Сдружение "Правешки пчелини" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 599 от 07.07.2017 г. е отхвърлена жалбата на Сдружение "Правешки пчелини" срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-2600/7997 от 05.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, в частта на отказаните като недопустими БЗС, предвид установено застъпване и е осъдено Сдружение "Правешки пчелини" да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, разноски по делото в общ размер на 550 лева. За да достигне до този резултат Административният съд София - област е приел, че при издаването на оспореният акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и при спазване на материалния закон. Преценено е, че като правно основание за намаляване на размера на претендираните суми по заявлението на оспорващия за 2014 г. по СЕПП са посочени нормите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП (респ. чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР1), а като фактически основания е отразено, че за една и съща площ са подадени 2 или повече и застъпването не е отстранено. Съдът е посочил, че изложените от органа фактически основания се доказват и от писмените доказателства по делото - уведомително писмо до жалбоподателя за площи, декларирани от повече от един кандидат с таблица, в която е извършено потвърждение на едни от установените двойно заявени и отказ по отношение на други. Прието е, че назначената по делото СТЕ напълно потвърждава констатациите на административния орган. Установено е, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо са на база неотстранени застъпвания след спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Изслушаното вещо лице е дало заключение, че при извършените административни проверки е установено застъпване на заявените площи в 32 БЗС, като след обработка на двойно заявените площи, от няколко бенефициента са останали 30 БЗС с неотстранено застъпване, с представени документи за собственост от двете страни. Вещото лице е изчислило, че допустимата за подпомагане площ е в размер на 0, 93 ха по СЕПП, СПП и НР1, а разликата между декларираната и установената площ е 1, 77 ха, представляваща 100% наддеклариране по СЕПП, СПП и НР1, колкото е определена и от административния орган. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд София – област точно е установил, че по заявлението за подпомагане на касатора са установени застъпвания, като същият е бил надлежно уведомен от административния орган с нарочно писмо, към което е приложена таблица с установените застъпвания. Сдружението е подало декларация за изясняване принадлежността на двойно заявените площи и за потвърдените от него парцели, съгласно приложената по делото таблица, и е представило доказателства за правното основание за ползване изготвени и съответните карти на БЗС, като неразрешените в полза на жалбоподателя застъпвания са отчетени от административния орган като недопустими за подпомагане площи. Констатациите на административния орган се потвърждават изцяло от допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че е спазена процедурата по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Съдът правилно е приел, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган, който е установил редовност на представените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, но не може да преценява тяхната правна стойност, поради което се отнася до материално-правен спор за право на ползване на земеделските стопанства, който спор не може да се реши в административното производство. В тази връзка е извършена процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, при която са представени документи и от всички кандидати за застъпените площи. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 (в приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.) когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Законосъобразно административният съд е приел, че административният орган е спазил процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция. За прилагането на чл. 17, ал. 7 и чл. 18 от Наредба № 5 не се изисква от административния орган при представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, да установява владението или държането на застъпените площи, тъй като се касае за материалноправен спор между земеделските стопани, които следва да бъде решен по общия процесуален ред. Неоснователни са доводите в касационната жалба за дължим от съда косвен контрол за законосъобразност на Заповед № РД-12-С-112 от 04.09.2013 г., изменена частично с последваща заповед от 04.02.2014 г., на Директора на ОДЗ - Софийска област за разпределяне на масивите за ползване и имотите за ползване, разпределени в границите им, съобразно изготвеното служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3. Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на АССО за недопустимост на искането за осъществяване на инцидентен съдебен контрол върху горепосочената заповед в административното производство. Такава възможност е предвидена по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК и тя е относима само за общият съд в рамките на общото гражданско производство. От съществено значение е и обстоятелството, че ОДЗ- Софийска област не е страна в първоинстанционното и в касационното производство, поради което е недопустим съдебен контрол върху актове на този административен орган, който няма възможност да реализира защитата си в процес, в който не участва. При тези данни настоящият съдебен състав преценява, че е верен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че размерът на наддекларираната площ възлиза на 1, 77 ха, което представлява 100% наддеклариране по всички схеми и мерки, като правилно от страна на административния орган, по СЕПП и СПП след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано плащане и са наложени санкции за бъдещ период, а по НР1, съобразно чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. е отказано изцяло подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период. Чрез приетото заключение на СТЕ е безспорно установен размерът на наддекларираните площи по всяка от мерките, процентът наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания, които кореспондират изцяло с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказ за подпомагане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът няма заявено искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,