Решение № 525 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2008 г.

Решение № 525 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2008 г., II г. о., докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на А. А. И. от гр. Х. против решение № 109/26.06.2007 г. по гр. дело № 1043/2006 г. на Пловдивския апелативен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Х" О., гр. П. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 171/18.08.2006 г. по гр. дело № 2581/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата 10 200 лева, предявен като частичен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищецът е бил управител на "Б"ЕО., гр. Х. за времето от 19.04.1994 г. до 20.09.2001 г. Позовавайки се на доказателства, относно всички промени, вписани по партидата на това дружество е установил, че за времето от 1992 г. до 25.06.2003 г. ищецът е бил едноличен собственик на "К"ЕО., гр. Х., което дружество е едноличен собственик на фирма "Б"ЕО., натрупала непогасени данъчни задължения. С решение от 25.06.2003 г. по ф. дело № 10037/1993 г. дружеството "К" е преобразувано от ЕО. в "К"О., в което преобразувано дружество ищецът е продължил да бъде управител и съдружник, с друго лице. Обсъждайки всички доказателства по делото въззивният съд е обосновал извода, че те не подкрепят твърденията на ищеца, относно неверността на изложените обстоятелства в броя на в. "Хасковска М. " от 11.10.2004 г., според които ищецът, като управител на дружество "К" е "разпоредил кражбата на вода в особено големи размери", представляващо набедяване в извършването на "кражба", както и набедяването, че фирма "К" има данъчни задължения, на обща стойност 180 000 лева. В тази връзка решаващият съд е коментирал ДРА № 8/24.03.2000 г. на ТДД Х. и приложеното ах № 1064/2000 г. на ПОС, според което след частичната му отмяна е установено данъчно задължение на фирма "Б"ЕО., гр. Х., в размер на 171 000 лева, чието решение от 22.06.2001 г. е оставено в сила, с решение № 3929/19.04.2002 г. по адм. дело № 8544/2001 г. на ВАС. Предмет на ДРА е ревизираният данъчен период от 1.01.1996 г. до 31.12.1998 г., през които ищецът е бил управител на фирмата длъжник, натрупала публични задължения, в размер на 171 000 лева, установени с влязлото в сила решение. Обоснован е извода, че информацията в статията, макар и неточна, по отношение на наименованието на данъчно задълженото дружество, посочено, като фирма "К", вместо действително задължената фирма-длъжник "Б" ЕООД Х. е вярна, тъй като през ревизирания период от 1.01.1996 г. - 31.12.1998 г. ищецът е бил управител на фирмата длъжник "Б"ЕО., която по-късно прехвърлил на трето лице, чиито едноличен собственик на капитала е фирма "К". Според въззивния съд не е осъществен фактическият състав на деянието набедяване и относно твърдението на ищеца, че авторът на статията го обвинява в разпореждане в качеството му на управител да извърши кражба на вода в особено големи размери, защото съдът е направил извадки от статията, според които преди по-малко от година фирма "К" е била спипана в кражба на вода в "особено големи размери", което обстоятелство се коментира в статията, като нарушение, констатирано не от разследващ журналист, а е документално установено от трето лице - "ВиК" ЕООД- Х. и подкрепящо се от представено по делото писмо, установяващо задължение на фирмата към 30.06.2004 г. в размер на 4 836 лева, за три годишен период 1999-2002 г., само няколко месеца преди излизането на статията. Мотивиран е извода, че към този момент тази сума представлява остатъка от задължението на фирмата, констатирано с протокол на "ВиК"ЕО., Хасково, съставен на 5.12.2003 г., в размер на 15 087 лева, задължение, произтичащо от липсата на отделен водомер в автомивката и сервиза на фирма "К"АД, което обстоятелство вече е било отразено във вестниците през изминалата година. При отсъствие на фактическия състав на деянието набедяване, изразяващо се в разпространение на неверни обстоятелства, въззивният съд е констатирал, че ответникът не е осъществил и фактическия състав на материалноправната норма на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, с оглед на притежаваното си качество - издател на в. "Хасковска М. " и, респ. гаранционно-обезпечителната му отговорност за причинени на ищеца неимуществени вреди, каквито съдът не установява не следва да се ангажира, тъй като не е налице вредоносно деяние, поради което е оставил в сила обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което претенцията, предявена като частично, за сумата 10 200 лева е отхвърлена. Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Касационният довод, че е налице противоправно деяние, произтичащо от твърденията, че "К" има данъчни задължения на обща стойност 180 000 лева и че "фирмата бе спипана в кражба на вода в особено големи размери", публикувани в процесната статия като неверни, е неоснователен. Касаторът е предявил иск за неимуществени вреди, в качеството си на физическо лице, засегнато от неверните твърдения в публикуваната статия, от чието съдържание е видно, че се коментира дейността на търговско дружество-фирма "К"АД и натрупаните от нея данъчни задължения, на обща стойност 180 000 лева, както и уличаването на същата фирма в "кражба на вода в особено големи размери". Съдът правилно е анализирал конкретните текстове от публикуваната статия, приемайки, че те не са накърнили достойнството, моралните качества и авторитета на касатора като личност, защото негативните оценки и факти се отнасят до търговското дружество, фирма "К", а не до него, като физическо лице, като в тази връзка съдът дори е положил усилия и установил с доказателства достоверността на изложените твърдения в статията, касаещи цитираното в нея търговско дружество. Установената фактическа обстановка правилно е мотивирала решаващия съд да приеме, че по отношение на касатора, в качеството му на физическо лице, не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане на чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД, довело до правния извод за неоснователност на частично предявената претенция за неимуществени вреди, който извод изцяло се споделя и от касационния съд, затова ВКС на РБ, II-ро г. о.