Решение № 4534 от 28.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Агро Фарм 2005 ЕООД, чрез адв. Кожухарова, срещу решение 164 от 15.07.2022 г. постановено по адм.д.94 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане 01-200-2600/626#4 от 10.03.2022 г. издаден от временно изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция ДФЗ Сливен. Според касатора решението е неправилно и са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила от категорията на съществените и като не ги е отчел съдът е постановил решение което е неправилно. Неоснователно е прието от решаващия състав, че не следва да се прилагат разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/ и Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, тъй като правата и задълженията между страните са уредени с административен договор и не се касае за отношения между равнопоставени субекти. Неправилно е прието, че след погасяването на задължението по договора, ДФЗ е възможно да предявява искане за заплащане на неустойка. По делото е безспорно установено, че към момента на получаване на АУПДВ, касаторът е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е изплатил в пълен размер главницата по него и лихва в размер на 2%. С това са изчерпани напълно задълженията по договора за кредит. Не може в един бъдещ и неопределен период да се констатира неизпълнение на договора и да се начислява неустойка по него. Неправилно съдът е приел, че клауза на договор може да бъде основание за издаване на АУПДВ. Не е съобразено, че не е налице анулиране на фактурата, което да води до прилагане на чл.4.2 от договора и до начисляване на неустойка. Налице е сторниране, което като счетоводно действие е различно от анулирането. Съдът няма правомощия да допълва волята на страните по договора още по малко чрез тълкуване да я променя. При постановяване на решението не е съобразена и пандемичната обстановка обявена в страна със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., която е препятствала доставката на торове и е наложило анулиране на фактурата. Неправилно е прието при извършената проверка на акта от съда, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се възприемат като съществени нарушения и само на това основание АУПДВ да се отмени. С издадения АУПДВ, са нарушени основни правила и принципи на АПК, включително и в частта на чл.6 АПК. Поради обстоятелството, че актът е несъразмерен с него са засегнати основани права на жалбоподателя и е нарушено правото на защита на дружеството. Ответникът Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр.Сливен, намира касационната жалба за неоснователна, а изложените в нея твърдения за недоказани. Основание за издаване на процесния акт е неизпълнение на клаузи от договор за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерални торове и /или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производството на пшеница реколта 2021 г. Фактурата, с която дружеството е кандидатствало за кредитиране е сторнирана на 30.09.2020 г. и това обстоятелство не е спорно. Следователно е налице нецелево използване на средствата предоставени от фонда. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съгласно чл.12, ал.7 ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити се уреждат с административни договори или административни актове. Разплащателната агенция е длъжна да предприема необходимите действия за събиране на платените и надплатени суми. Решението е съответно на материалния закон и е обосновано. Правилно пръвонистанционният съд е приел за установено по основание и размер публичното държавно вземане, като е установил релевантните факти и е направил дължимата преценка на доказателствата. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Сливен е бил АУПДВ 01-200-2600/626#4 от 10.03.2022 г., издаден от временно изпълняващ длъжността директор на ОД на ДФЗ Сливен, с който на Агро Фарм 2005 ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 11 275,57 лв., представляващо законна лихва съгласно таблица 1 от акта. Първоинстанционният съд след като е изяснил фактите по делото и ги е анализирал във връзка с приложимите правни норми е приел, че обжалването на административния акт е неоснователно. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на възложените му правомощия, за което по делото са представени доказателства - заповеди, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ. Прието е, че актът е издаден в писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Не са допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочено е, че основание за издаване на актът за установяване на публично държавно вземане е сключеният между страните договор 20/184673/00769 от 22.10.2020 г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 г. По своята характеристика този договор е административен и предвиденото в т.4.2, предл. I и II, раздел IV Отговорности от него може да бъде основание за издаване на процесния АУПДВ. За да бъде приложена клаузата на този договор е необходимо да бъде установено нецелево използване на паричните средства, изразяващо се в анулирани фактури за покупка на семена и/или торове или деклариране на неверни данни, което в хода на административното производство е сторено. От фактите установени пред първата съдебна инстанция е видно, че във връзка с кандидатстването за получаване на целево кредитиране, земеделският стопанин заедно със заявлението е представил и копие на две фактури 1000050780 от 31.08.2020 г. и 0000002262 от 18.09.2020 г. издадена от Кронос агро Трейд ЕООД за закупуване на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на средствата, за които кандидатства по целевата линия, както и заверено копие на платежен документ за извършено плащане по първата фактура. В последствие, в същия месец на 30.09.2020 г. фактура 0000002262 от 18.09.2020 г. е сторнирана с издаване на кредитно известие. Това обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от изслушаната по делото експертиза. За безспорно е прието и обстоятелството, че към 07.10.2020 г. - моментът на подаване на заявлението от Агро Фарм ЕООД, за посочената фактура е било издадено КИ, поради разваляне на доставката. По тази причина решаващият състав е приел, че процесната фактура не представлява валидно доказателство за закупуване на семена, и към момента на подаване на заявлението за кандидатстване дружеството не е имало основание да се позовава на нея. Съдът приел, че е установено и друго обстоятелство по т. 4.2. от раздел IV Отговорности на договора от 22.10.2020 г. - анулиране на фактура, с която е кандидатствано за целево кредитиране. Употребеното в договора понятие, според съдебния състав следва да се тълкува в общоприетия смисъл на разваляне на доставката по посочената фактура, а не тясно специализираното счетоводно понятие. С тези мотиви не е възприето и заключението на вещото лице, в частта относно направената разлика между термините "анулиране" и "сторниране" на фактурата. В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че е установено по безспорен начин наличие на обстоятелствата по т. 4.2., предл. I и II, раздел IV от договора - анулирани фактури за покупка на семена и/или торове и деклариране на неверни данни, което представлява нецелево използване на кредита. Крайният извод на съда е, че са налице основания за издаване на АУПДВ и те не се променят от приложените по делото доказателства, че след отпускането на кредита са закупени семена и торове по други фактури. Това обстоятелство не може да изключи отговорността на дружеството съгласно т. 4.2., раздел IV от процесния договор. Кредитополучателят е следвало да възстанови на ДФЗ отпуснатия кредит по договора, заедно със законната лихва от датата на получаването му. Не са възприети като основателни и доводите на Агро Фарм 2005 ЕООД, основани на извънредната епидемиологична обстановка и за приложение разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. По тези съображения първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. По делото липсва спор относно фактите. Спорен е въпросът доколко посоченият текст от договора може да послужи като годно основание за издаване на процесния АУПДВ и въз основа на него да се търси отговорност от земеделския производител. Основанието за издаване на АУПДВ е неизпълнение на задължения по договор сключен между земеделския производител и административен орган - ДФЗ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за административен договор сключен според изискването на чл.12, ал.7 ЗПЗП. Характерно за този вид договори е, че едната страна изготвя предварително условията му, част от тях могат да бъдат предварително уредени и в специален общ или нормативен акт. Административният договор не предоставя на страните такава свобода на договаряне, каквато биха имали при сключване на договор по ЗЗД. Ето защо при тълкуването и прилагането на сключения договор между ДФЗ и Агро Фарм 2005 ЕООД са неприложими общите правила на ЗЗД или тези установени с Търговския закон относно сделки между търговци. Договор 20/184673/00796 от 22.10.2020 г. е сключен за предоставяне на цеви кредит, като условията за финансиране освен в него се определят и от указанията на Председателя на УС на ДФЗ утвърдени на 05.08.2020 г. от Министъра на земеделието, храните и горите. Договорната свобода е ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори, както е и в настоящия случай. Ползвателят на помощта, в подаденото заявление на 07.10.2020 г. е посочил, че е запознат с условията и реда, посочени в указанията за прилагане на целевия кредит. Тези условия включват и осъществяването на последващи проверки. Неправилно е позоваването от касатора на чл.9 ЗЗД и свободата на договаряне между страните. При съобразяване специфичния характер на административния орган и специалните правила, които уреждат правата и задълженията на страните по конкретния договор за финансиране, първоинстанционният съд правило е тълкувал разпоредбите му и не е заменил волята на страните формирана при договарянето. Съгласно предмета на договора посочен в т.1.1, Агро Фарм 2005 ЕООД се е задължил да възстанови получения целеви кредит до 30.11.2021 г. Това задължение не е изпълнено. Едва след като е бил поканен с писмо изх.01-200-2600/262#1 от 05.01.2022 г. Дружеството е възстановило сумите на две вноски. Безспорно е налице неизпълнение на поето задължение, което само по себе си е достатъчно основание да бъде търсена отговорност от бенефициера по реда на раздел ІV Отговорности от същия договор. Несподелимо е твърдението в касационната жалба, че ДФЗ е можел да предприема само действия при действащ договор за кредит, какъвто към датата на започване на производството по издаване на АУПДВ не е налице. Условията по договора предвиждат ангажиране на отговорност при неизпълнение. След 30.11.2021 г. административният орган е пристъпил към събиране на дължимите средства поради неизпълнение на договорните задължения. В този смисъл не става дума за контрол на прекратен договор поради изтичане на срока за неговото изпълнение, а за липса на коректно изпълнение на уговореното от страна на "Агро Фарм 2005" ЕООД и започване на процедура по реализиране на отговорност. В хода на административното производство страните са вложили различно тълкуване в термините анулиране и сторниране на фактурите издадени във връзка с кандидатстването за отпускане на кредит. Споделят се изводите на АССГ, че към момента на подаване на заявлението за получаване на целевия кредит, фактурата приложена към заявление 20/184673/00769 от 07.10.2020 г. не отразява конкретно счетоводно действие, тъй като към нея вече е било издадено кредитно известие от 30.09.2020 г. Следователно при подаване на заявлението счетоводно отразените действия, предприети във връзка с целевото финансиране са били равни на нула. Без значение в конкретния случай е как може да бъде определена счетоводната операция, която е взета по отношение на спорната фактура за нуждите на счетоводното отчитане, дали като анулиране и сторниране. Вещото лице е направило разлика в термините от гледна точка на счетоводната терминология, но при преценката за нуждите на административното производство е от значение фактът, че по тази фактура не е осъществено каквото и да било действие. В този смисъл е употребен и терминът анулиране в текста на т.4.2 от раздел ІV от процесния договор. Доставката, която е следвало да се извърши не е направена и това е довело до издавеното на КИ. Недопустимо е бенефициера да черпи права от своето поведение, което е довело до нарушаване на договора. Налице е неизпълнение /представяне на фактура по която не са доставени семена и сделката е развалена, липса на погасяване на задълженията към 30.11.2020 г./ , което правилно е отчетено от административния орган и съда като основание за издаване на АУПДВ. Касаторът твърди, че към момента на приключване на договора е закупил минерален тор и семена по други фактури, поради което е налице използване на предоставените средства за договорените цели. След като тези фактури не са представени пред административния орган, за да се извърши проверка дали те са с произход ЕО и дали са включени в списък на Регистрирани торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, съответно за пшеницата дали е вписана в Сортовата листа на РБ и/или Европейският каталог за съответната година не може да бъде възприета защитната теза, че отпуснатия кредит е използван за посочените в договора цели. Споделят се изцяло и мотивите на решаващия състав, че е неоснователно възражението свързано с обявената извънредната епидемиологична обстановка в страната, която е попречила на доставките и съответно е довела до сторниране на представената пред ДФЗ фактура. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение, с което е отменен АУПДВ е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на административния орган, такива следва да бъдат определени в размер на 200 лв. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение