Решение № 1288 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2010 г.

Решение № 1288 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адв. Румен Йорданов, като процесуален представител на Митко Харакчиев срещу решение № 419 от 22.01.2010 г. по адм. д. № 209 от 2009 г. на Административен съд Стара Загора, с което са отхвърлени предявените искове /по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, срещу Министерството на правосъдието за установяване на нарушение изразяващо се в недопускането му до лавката в затвора гр. Стара Загора по време на престоя на открито, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000 лв. Излагат се доводи, че по делото са събрани доказателства, че Харакчиев е дискриминиран, които не са взети предвид от съда. Ответникът представя писмен отговор, в който излага доводи за правилност на решението на съда. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 29.01.2010 г., тъй като с молба, получена в съда на 2.02.2009 г. жалбоподателят е заявил, че ще обжалва решението на административния съд, като е поискал предоставяне на правна помощ. С определение № 169 от 18.12.2008 г. на смесен петчленен състав по адм. д. № 156/2008 г. и с определение № 15 от 8.04.2009 г. по гр. д. № 7/2009 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е прието, че компетентен да разгледа исковата молба е Административен съд Стара Загора. С подадената искова молба ищецът е претендирал, че за периода от постъпването му до 3.01.2008 г., началникът на затвора в нарушение на ППЗИН е отнел достъпа му до лавката на затвора и го третирал по-неблагоприятно в сравнение с другите лишени от свобода. Прието е за установено от съда, че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна във IIг група в затвора гр. Стара Загора от началото на 2002 г. при усилено строг режим. Всички затворници от тази група провеждали престоя си на открито отделно от другите лишени от свобода в югозападното каре на затвора, по график, утвърден от началника на затвора. Лавката на затвора, от която лишените от свобода могат да закупят хранителни стоки, се намира в североизточното каре, като ищецът и останалите 12 лишени от свобода, изтърпяващи присъда доживотен затвор без право на замяна, нямат пряк физически достъп до нея. Всички останали затворници закупували желаните от тях продукти от нея във времето за престой на открито. През 2007 г. ищецът поискал достъп до затворническата лавка. Инспекторът "Социална дейност и възпитателна работа" в затвора Стара Загора разпоредил лицето, което изпълнявало ролята на счетоводител и магазинер да идва ежедневно при затворниците II-ра група с ценоразпис на всички налични стоки, като в понеделник носел цялата документация на лавката, в. т. ч. вида на продуктите по този начин затворниците при усилено строг режим можели да избират и поръчват необходимите им продукти. Съдът е обсъдил представената по делото справка - удостоверение от началник отдел Пенитенциарен център към ГД "Изпълнение на наказанията" относно ползването на осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна на правата по чл. 53, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип /ПВР/, съгласно която в страната е създадена необходимата организация, осигуряваща възможността на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, да се ползват от правата по чл. 53, ал. 1 ПВР, която е съобразена със спецификата на съответния затвор. В справката е посочено, че в затвора Белене, поради отдалечеността на лавката от мястото за престой на открито осъдените лица се конвоират до нея за ползване на суми за лични нужди. В затвора гр. Варна лавката се намира в затворническата столова и лишените от свобода ползват това право в определен от администрацията график. В затвора гр. Сливен закупуването на стоки от лавката се извършва по предварително утвърден график, във време различно от графика на престой на открито, като правото по чл. 53, ал. 1 от ПВР може да бъде реализирано при изявено желание от страна на лицата при спазване на изискванията на чл. 53, ал. 2 ПВР. В затворите гр. Бобов дол, Бургас, Враца, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Ловеч и София на лишените от свобода е дадена възможност да закупуват необходимите им стоки по време на престой на открито по график, утвърден от началника на затвора. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че не е налице пряка дискриминация по- неблагоприятно третиране на ищеца спрямо другите лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, без право на замяна от другите затвори, посочил е, че началникът на затвора е осигурил на Харакчиев възможност за закупува желаните от него стоки от лавката на затвора чрез изготвяне на списъци на вида и цената на продуктите. Съдът е приел, че при тълкуване на чл. 50а и чл. 53, ал. 1 от ПВР и от представеното удостоверение за организацията за осъществяване правото на достъп до лавката, може да се направи извод, че всеки началник на затвора, в зависимост от местоположението на магазина, броя на затворниците, нормите на режима, въвежда ред за ползване на лавката и то не само по време на престоя, поради което /не/ е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца спрямо другите лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, без право на замяна от другите затвори. От представеното удостоверение от ГД "Изпълнение на наказанията" може да се направи извод, че единствено в затвора в гр. Стара Загора осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна нямат достъп до лавката и по време на престоя на открито, но това третиране не е извършено от министъра на правосъдието срещу когото е предявен искът. Член 33, ал. 1, б. "а" от ЗИН предвижда, че лишените от свобода имат право на престой на открито съобразно установените за съответния режим норми. Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ППЗИН престоят на открито се провежда на специално определените места в двора на затвора и редът за провеждане престоя на открито се определя с правилника за вътрешния ред. Според чл. 50, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред от 16.12.1998 г. и от 29.06.2006 г. престоят на открито на настанените в отделения с повишена сигурност се провежда отделно от останалите. Съгласно чл. 53, ал. 1 от правилника, лишените от свобода закупуват желаните от тях стоки от лавката във времето, определено за престой на открито. Ал. 2 - Лишените от свобода могат да купуват от лавката продукти и предмети съгласно нормите на режима, по ред установен от началника на затвора или затворническото общежитие. Асортиментът от стоки, предлаган на лавката се определя от списъка разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, утвърдени от Министъра на правосъдието, в който могат да се включат и предложените от лишените от свобода, които да отговарят на условията, без да се нарушава сигурността на затвора, лишените от свобода и служителите - ал. 3 Съгласно чл. 127г от ЗИН доколкото в тази глава не е предвидено друго, по отношение на осъдените на доживотен затвор се прилагат разпоредбите за осъдените на лишаване от свобода, а съгласно чл. 127д, разпоредбите на чл. 127а - 127г се прилагат и по отношение на осъдените на доживотен затвор без замяна. Следователно осъдените на доживотен затвор без замяна имат правата по чл. 53, ал. 1 от ПВР, които са осигурени в другите затвори в страната. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът е третиран от началника на затвора по същия начин както другите лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, без право на замяна, изтърпяващи наказание в същия затвор, но не и спрямо лицата изтърпяващи наказанието си при същия режим в другите затвори в страната. В този смисъл изводите на настоящата инстанция са различни от изводите на административния съд. След като в затвора Белене, поради отдалечеността на лавката от мястото за престой на открито осъдените лица на доживотен затвор се конвоират до нея, същите условия следва да са предвидени и в затвора в Стара Загора. В случая по предявения срещу министъра на правосъдието иск е от значение обстоятелството, че в приетия от министъра на правосъдието Правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип съществува разпоредбата на чл. 53, ал. 1, която дава възможност на лишените от свобода за достъп до лавката във времето, определено за престой на открито. Не е извършено нарушение на ЗЗДискр. от посочения от ищеца като ответник административен орган.