Решение № 8920 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2017 г.

Решение № 8920 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от процесуален представител на Кмета на С. О. Р. "Връбница" срещу Решение № 8033/15.12.2016 г. по адм. дело № 9554/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 9, ал. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно административния акт е прогласен за нищожен при несъобразяване с разпоредбите на Тълкувателно решение № 5/2010 на ВАС. О. настоящата инстанция се иска да отмени атакувания съдебен акт и да потвърди оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Ответната по жалбата страна счита, че същата е неоснователна, прилага към становището си медицинска документация за здравословното си състояние. Ответната по касационната жалба страна твърди, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Прилага медицинска документация, свързана със здравословното си състояние. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от В. Б. М. срещу Заповед № РВР16-РД-481/1.07.2016 г. на Кмета на район "Връбница", с която е наредено да се изземе общинско жилище, атакувано с акт за общинска собственост № 2357 от 2018 г., находящо се в гр. С., ж. к. "Обеля 2", бл. ..., вх. ..., ап. ... от В. Б. М. и домакинството й, които го държат на отпаднало основание. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд С. - град е прогласил нищожността на оспорения акт, тъй като е налице издадена от Кмета на район "Връбница" при Столична община заповед с № РД - 09-118/4.06.2012 г. с правно основание чл. 65 от ЗОбС и чл. 34 от НРУУРОЖТСО, с която е наредено изземване на същото общинско жилище от В. Б. М.. Прието е, че въз основа на жалба на същото лице, пред Административен съд С. - град е образувано дело с № 7139/2012 г., по което е постановено съдебно решение с № 5913/8.10.2015 г., невлязло в законна сила към датата на приключване на производството по адм. дело № 9554/2016 г. поради надлежното му обжалване пред касационната инстанция - ВАС. П. е, че процесната заповед е издадена след като е било налице висящо производство пред съда, с предмет акт със същото съдържание и правни последици, между същите страни. Това е мотивирало първоинстнационния съд да прогласи за нищожна Заповед № РВР16-РД48-1/1.07.2016 г. на Кмета на район "Връбница". Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Настоящия съдебен състав намира, че жалбата, станала повод за образуване на първоинстанционното производство е допустима. Същата е подадена в описаните в АПК преклузивни срокове, тъй като е депозирана в срок по - малък от 14 дни от датата на сваляне на поставеното на нарочно място в сградата на административния орган обявление. В този смисъл мотивите, обективирани в определение № 6548 от 18.11.2016 г. на АССГ. В хода на производството пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството акт - оспореното пред настоящата инстанция решение. Решаващият съд е приел, че към момента на издаване на Заповед № РВР16-РД48-1/1.07.2016 г. на Кмета на район "Връбница", от същия орган е била издадена Заповед с № РД 09-118/4.06.2012 г., която има за предмет изземване на общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Обеля 2", бл. ..., вх. ..., ап. ... от лицето В. М.. Прието е, че като основание за издаването на тази заповед, административния орган е посочил разпоредбите на чл. 65 от ЗОбС и чл. 34 от съответната Наредба на Столична община. Съдът е установил, че по жалба, подадена от Миронова срещу заповедта от 4.06.2012 г., пред Административен съд С.-град е образувано адм. дело с № 7139/2012 г., което е приключило с Решение № 5913/8.10.2015 г. В хода на съдебното производство по адм. дело № 9554/2016 г. не били представени доказателства за влизане в сила на описаното първоинстанционно решение, т. е. към момента на издаване на оспорената заповед от 2016 г. е било налице висящо производство между същите страни, по оспорване на заповед на Кмета на район Връбница при Столична община, касаеща изземване на същия имот от В. Б. М.. При тези обстоятелства първоинстанционния съд е формулирал извод за нищожност на оспорения пред него от страна на Миронова административен акт. Оспореното пред настоящата инстанция решение е немотивирано по смисъла на чл. 172а ал. 2 от АПК. При произнасянето си, първоинстнационният съд се е позовал на факти, които не са безспорно установени в хода на съдебното дирене и за които липсват надлежно събрани доказателства. Съдът е цитирал Заповед с № РД 09-118/4.06.2012 г., на кмет на район "Връбница"- СО и е приел, че този акт има за предмет изземване на общинско жилище от В. М., находящо се в гр. С., ж. к. "Обеля 2", бл. ..., вх. ..., ап. .... Такава заповед по делото не е представена както от жалбоподателя, така и от административния орган. Липсват доказателства, съдът по собствена инициатива да е предприел действия по установяване на такъв акт и прилагането му като доказателство. Напротив, в решението са описани твърдения, че производството по жалба на Миронова срещу тази заповед не е приключило и се намира пред касационната инстанция - ВАС. П. тези обстоятелства, за настоящия състав не е ясно как и на какво основание решаващия съдебен състав е достигнал до извод за пълната идентичност между Заповед № РВР 16-РД48-1/1.07.2016 г. и Заповед с № РД 09-118/4.06.2012 г., в тяхната цялост, както по отношение на издател и адресат, така и на по отношение на мотивите за издаването им, а от там и за нищожност на втората по време - издадената през 2016 г. Липсата на доказателства, подкрепящи по безспорен и категоричен начин изводите на решаващия съд, води до немотивираност на съдебния акт, а от там и до неговата незаконосъобразност до степен такава, че да не може да предизвика целения правен ефект. Атакуваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да предприеме действия по изясняване на релевантните за производството факти и обстоятелства, свързани с поведението на административния орган, касаещо процесното жилище и евентуално засягащо правата на жалбоподателката, както и да събере всички необходими му доказателства за постановяване на обоснован и законосъобразен съдебен акт. Първоинстанциония съд следва да се съобрази и със вмененото му с разпоредбите на АПК задължение да провери служебно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса, а не само на посочените от жалбоподателя. При запознаване със съдържанието на жалбата, станала повод за образуване на първоинстанционното производство се установява, че същата е изключително бланкетна, несочеща конкретни пороци на оспорения акт, което още повече е задължило съда да извърши цялостна проверка на акта относно неговата законосъобразност, както от процесуална, така и от материално правна гледна точка. Неизпълнението на това задължение, лишава касационната инстанция от възможността за преценка на законосъобразността на акта при евентуална липса на основание за прогласяване на неговата нищожност. Описаните по-горе обстоятелства водят до необходимост от отмяна на оспорения преда настоящата инстанция съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение