Решение № 848 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 153/2010 г.

Решение № 848 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 153/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Т. срещу решение № 1862 от 15.11.2009 г. по в. гр. д. № 2276 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1617 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 2751 от 2008 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делба на офис /жилище/, придобит по време на брака на И. А. Т. и К. Д. Т., при равни квоти между тях. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба К. Д. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 818 от 23.09.2010 г. на ВКС. За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на придобития по време на брака на страните офис /жилище/ при равни квоти на бившите съпрузи, въззивният съд е приел, че ответницата по иска не е доказала възражението си, че е изключителен собственик на този офис, поради пълна трансформация на нейни лични средства при закупуването му. Съдът е достигнал до този извод предвид отбелязаното в нотариалния акт за собственост, че купувачи на този имот са двамата съпрузи, и въпреки събраните доказателства, че при закупуването на офиса съпругата е вложила лични средства, придобити като дарение от нейния баща. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /достатъчно ли е това, че в акта за придобиване на правото на собственост върху имот, придобит по време на брака, като приобретатели са записани двамата съпрузи, за да се приеме, че този имот е СИО, независимо от произхода на вложените при закупуването му средства/, настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, а не в решение № 1473 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 6237 от 2007 г. на ВКС, Пето г. о., поради следното: Когато като страна по придобивната сделка са посочени двамата съпрузи, транслативният ефект на сделката настъпва в патримониума и на двамата съпрузи като страни по сделката на основание чл. 21 от ЗЗД, а не по силата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм/. Р. на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. урежда само случаите, при които купувач е единият съпруг, но другият съпруг също има принос в придобиването на имота по смисъла на чл. 19, ал. 2 от СК от 1985 г. . Чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. признава вещни права на неучаствалия в сделката съпруг като отклонение от общото правило на чл. 21 от ЗЗД, но СК не съдържа разпоредба, по силата на която могат да бъдат отречени правата на съпруга-титуляр по акта за собственост, включително и когато имотът е закупен изцяло с лични средства на другия съпруг. Когато цената на имота е платена с лични на единия съпруг средства, но другият съпруг също участва като страна по договора, с който е придобит имота, следва да се приеме, че е извършено дарение от съпруга, дал средствата. Поради това след прекратяването на брака този съпруг може да иска отмяна на дарението на основание чл. 105, ал. 1 от СК от 1985 г. , но не и да иска преобразуване на лично имущество на основание чл. 21 от СК и поради това по-голям дял от имота при неговата делба. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана например в решение № 741 от 30.11.2005 г. по гр. д. № 488 от 2005 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр. д. № 609 от 2002 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 964 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 3000 от 2007 г. на ВКС, Първо г. о. и др. Тоест, независимо от това чии средства са вложени при закупуването на имота, ако в акта за придобиване на този имот като приобретатели са посочени двамата съпрузи, то този имот е собственост и на двамата съпрузи, а при прекратяването на брака е съсобствен между тях при равни квоти. С даденото по-горе разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че след като в акта за придобиване на имота като купувачи са записани двамата съпрузи, то имотът е СИО между тях, а при прекратяване на брака- съсобствен при равни квоти, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.